Решение № 5048 от 5.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14572/2011 г.

Решение № 5048 от 5.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14572/2011 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по Раздел първи, Глава десета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Джули Лин Клеменс (Julie Lyn Clemens), гражданка на Съединените американски щати, срещу Заповед № ЛС-04-1206 от 7.10.2011 г. на министъра на правосъдието, с която е отказано продължаване на разрешение за извършване на дейност с нестопанска цел в Република България По подробно развити в жалбата съображения за незаконосъобразност на административния акт, се претендира неговата отмяна. Ответната страна - министърът на правосъдието, чрез упълномощения си процесуален представител, ангажира становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, седмо отделение, като прецени данните по делото намира, че жалбата е подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество - жалбата е неоснователна По делото няма спор, че Джули Лин Клеменс е чл. на Управителния съвет на фондация "Рийф Дивелъпмънт", определена за извършване на дейност в обществена полза и регистрирана в ЦРЮЛНЦ под № 20100225010. По повод молба на Джули Лин Клеменс в Министерство на правосъдието (МП) за продължаване срока на издаденото разрешение за извършване на дейност с нестопанска цел в Република България, е образувана преписка с вх. № 05-00-185/25.02.2011 г. на основание чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 15.08.2002 г. за условията и реда за издаване на разрешения за извършване на дейност с нестопанска цел от чужденци в Република България, издадена от министъра на правосъдието (обн., ДВ, бр. 81 от 23.08.2002 г., в сила от 31.08.2002 г.), наричана по-долу за краткост Наредбата. С цитираната Наредба се определят условията за издаване, отказ и отнемане на разрешения за извършване на дейност с нестопанска цел от чужденци в Република България. С оглед обществената й значимост дейността е контролирана от Държавата посредством въведен разрешителен режим, като реалното осъществяване на общественополезна дейност е абсолютна предпоставка за снабдяване с разрешение по този нормативен ред. Наредбата е издадена на основание чл. 24, ал. 1, т. 16 ЗЧРБ, с който се визират основания за получаване на разрешение за продължително пребиваване, респ. наличието на издадено разрешение по Наредба № 1/2002 г. е необходимо условие за получаване на разрешение за продължително пребиваване в страната по смисъла на чл. 23, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ от службите за административен контрол на чужденците. В чл. 3 от Наредбата изрично е предвидено, че срокът на издадено разрешение за извършване на дейност с нестопанска цел започва да тече от датата на издаденото разрешение за продължително пребиваване на основание чл. 24, ал. 1, т. 16 ЗЧРБ. Съгласно чл. 4 от Наредбата за издаване на разрешение за извършване на дейност с нестопанска цел се подава молба-декларация по образец съгласно приложение № 2 до министъра на правосъдието чрез дипломатическите и консулските представителства на Република България. Текстът на чл. 8, ал. 1 предвижда, че молбата за продължаване на разрешение за извършване на дейност с нестопанска цел заедно с необходимите документи се подава не по-късно от един месец преди изтичане на действащото разрешение. Нормите на чл. 5 и чл. 8, ал. 2 от Наредбата изброяват задължителната документация, която се прилага към заявлението за продължаване на разрешение за извършване на дейност с нестопанска цел. Според чл. 10 от Наредбата, отказът за издаване или продължаване на разрешение за извършване на дейност с нестопанска цел е възможен в шест хипотези, една от които (послужила като основание за постановяване на оспорената заповед) е, когато представеният план за дейността или отчета за неговото изпълнение са необосновани или са с недоказана общественополезна дейност (т. 2). При всички случаи контролът за законосъобразност на заповедта по чл. 10 от Наредбата обхваща спазването на предписания ред за преценка основателността на искането за продължаване на разрешението за извършване на дейност с нестопанска цел, както и наличието на възприетото от органа фактическо основание. От данните по административната преписка се установява съблюдаване на регламентираните в подзаконовия нормативен акт условия и ред за постановяване на оспорения отказ да бъде удовлетворена молбата за продължаване на разрешението на жалбоподателката за извършване на дейност с нестопанска цел. От представените писмени доказателства се извежда по несъмнен начин и наличието на релевантните юридически факти, включени във фактическия състав, правопораждащ правото на органа да се произнесе на визираното в заповедта основание. Въз основа на изготвената докладна записка (л. 20) и събраните документи по чл. 8, ал. 2, вр. с чл. 5, ал. 1, министърът на правосъдието, на основание чл. 6, ал. 1, във вр. с чл. 4, чл. 5, ал. 1, т. 6 и чл. 10, т. 2 от Наредбата законосъобразно е отказал продължаване на разрешението за жалбоподателката за извършване на дейност с нестопанска цел в Република България. При осъществяване на властническите си правомощия по чл. 10, т. 2 от Наредбата, министърът действа в условията на обвързана компетентност и при наличие на предвидените материалноправни условия и предпоставки за издаване на административния акт, е длъжен да откаже продължаване на разрешението за извършване на дейността. В обстоятелствената част на акта подробно са описани и анализирани заявените цели на фондацията и средствата за постигането им, като е посочено, че отчетените мероприятия за 2011 г. са свързани с присъствие на срещи с фермери, ерготерапевти, на семинари за селското стопанство и за земеделските производители, които дейности не съответстват на заложените цели и средствата за тяхното постигане. Акцентирано е на обстоятелството, че представеният План за дейност на юридическото лице за определяне предмета и целта на дейност и план за дейността на Клеменс Лин Джули през 2011 г. - 2012 г., осъществим чрез фондацията, съдържат значителен обем общественополезни дейности и цели, които обаче са формулирани максимално общо и абстрактно и не са подкрепени с конкретно съдържание и ангажимент по отношение на срокове за изпълнение, целени резултати, материално-техническа база, финансови средства и изпълнители. При тези данни и въз основа на представените отчети министърът е приел, че подобна абстрактно и общо планирана дейност е неизпълнима, необоснована и с недоказана обществена полза. Жалбоподателката оспорва описаните факти и формираните на тяхна база правни изводи, без да ангажира оборващи ги доказателства. В жалбата подробно коментира дейността на фондацията в периода 2010 - 2011 г. - "обучение и работа на хора с увреждания" (посочват се "много срещи и мероприятия" и конкретно: посещения в Дом за хора с увреждания в Долно Драглище, Центъра за независим живот и Социалния дом за мъже в Твърдица); "проучвания и борба срещу трафика на хора" (присъствие на семинар на тема "Трафик на хора", организиран от Мисия Възможност); "насърчаване на усилията и подкрепа на инициативата на бедни хора, които искат да развиват селско стопанство" (конкретно са посочени посещения в Кърджали и Видин с цел запознаване с местни фермери и изследване на тяхната дейност и нужди), "установяване на отношения с други неправителствени организации със сходни цели с тези на Фондация "Рийф дивелъпмънт", посочени както следва: "Светлина за живот", "Център за независим живот", "Silk road disability Network", "Happy days" - организация за защита и насърчение на хора с увреждания, "Friends of Kardelen", "Interlink resourcec", "Медицински център" - нестопанска организация, която работи с хора с увреждания, "Krasif help". Същевременно по делото не са представени доказателства относно конкретните ангажименти на фондацията във всяко едно от описаните мероприятия, нито досежно характера на отношенията с цитираните организации. Изслушаната свидетелка Рамона Михайлова установи единствено, че за периода 2010 - 2012 г. (несъвпадащ изцяло с изследвания едногодишен период на дейността - Арг.: чл. 2 от Наредбата) жалбоподателката е посещавала веднъж месечно град Видин, където е работела с деца в неравностойно положение и е провеждала семинари за насърчаване на земеделието. Ангажираните в съдебната фаза на производството писмени доказателства също не установяват релевантни за спора факти. Членството на жалбоподателката в Асоциацията на българските ерготерапевти (писмо на председателя на УС от 18.02.2012 г.) и еднократното посещение в Дома за възрастни хора с физически увреждания - с. Долно Драглище, община Разлог на 26.04.2010 г. - 27.04.2010 г. (служебна бележка от 24.02.2012 г. на Фондация "Светлина на живот"), не доказват реално осъществяване на дейност в съответствие с целите на регистрираната фондация. Представените предложения за бюджет 2011/2012 г. и 2013 г. сочат на ресурсно осигуряване на административната дейност на юридическото лице (предвидени са средства за правни разходи, преводачески услуги, наем на офис, заплати и осигуровки на персонал), но не и за планиране и обезпечаване на мероприятия и ангажименти, съответстващи на общественополезните цели на фондацията. Приложеният превод на документ от работна среща от 19.11.2011 г. за проучване на земеделския сектор в България не удовлетворява изискванията на чл. 180 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, поради което не може да бъде годно писмено доказателство в подкрепа на твърдението за осъществявана или планирана дейност. В хода на производството жалбоподателката не ангажира други доказателства за реално предприети действия и постигнати резултати в посока на поставените цели на фондацията. Обстоятелството, че към молбата за продължаване на разрешението за извършване на дейност с нестопанска цел е представен необходимият набор от документи по чл. 5, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4, 5 и 7 и чл. 8, ал. 2 от Наредбата, не означава, че административният орган дължи позитивно решение по искането на жалбоподателката. При всяко произнасяне по реда на чл. 8, вр. с чл. 6 от Наредбата, министърът е длъжен да провери налице ли са изискуемите се предпоставки за продължаване на разрешението за осъществяване на дейността с нестопанска цел, като съществуването на регистрирано юридическо лице с нестопанска цел е само една от тях. Министърът на правосъдието извършва преценка във всеки отделен случай, дали чужденецът желае да извършва дейност с нестопанска цел или някакъв друг вид дейност. За да се стигне до обоснована преценка, следва да се установи точно каква е целта, средствата и какъв е предметът на дейност на регистрираното от чужденеца юридическо лице с нестопанска цел, като органът не само може, но е и длъжен да извършва текущ и ежегоден контрол за спазване заявения предмет, цел и средства за дейността. В същия смисъл виж: решение № 6783/3.07.2003 г. по адм. д. № 2332/2003 г. на петчленен състав на ВАС. Неоснователен е доводът за незаконосъобразност на заповедта, поради нарушение на чл. 6, ал. 1 от Наредбата. Визираният в хипотезата на цитираната норма едномесечен срок за произнасяне, считано от получаване на документите е инструктивен, касае произнасянето по заявленията за издаване на първоначално разрешение и неспазването му не може да има за последица незаконосъобразност на акта. Още повече, че бездействието на министъра по молбата - декларация от 25.02.2011 г. (л. 22) е следвало да бъде оспорено по реда на чл. 58, ал. 1 АПК. Поради това, в контекста на изискването на чл. 6 от Наредбата, жалбоподателката не може да се позовава на нарушение на принципа на бързина и процесуална икономия в административно производство, което е с друг предмет, а именно - продължаване на вече издадено разрешение по чл. 7. В конкретния случай е несъмнено, че постъпилата молба-декларация и приложените към нея документи не удовлетворяват нормативните изисквания и не обосновават наличието на визираните материалноправни предпоставки за продължаване на издаденото разрешение за извършване на дейност с нестопанска цел, ето защо не е нарушен и принципът на съразмерност по чл. 6 АПК. Извършеното в заповедта позоваване на нарушение на чл. 4 от Наредбата, във връзка с обстоятелството, че молбата - декларация на Джули Лин Клеменс не е подадена чрез дипломатическите и консулски представителства на Република България, макар и незаконосъобразно, е ирелевантно за спора, т. к. не е послужило като самостоятелно основание за оспорения отказ и не попада в обхвата на приложимата норма на чл. 10, т. 2 от Наредбата. В контекста на изложените съображения, атакуваната заповед е валиден административен акт, издаден от компетентен орган (зам. министър, оправомощен със заповед № ЛС-04-1135/17.09.2011 г. да действа вместо титуляра в хипотезата на чл. 4, ал. 3 от Устройствения Правилник на Министерството на правосъдието), при спазване на материалния закон и в съответствие с целта му. Жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 5-то АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,