Решение № 432 от 13.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13999/2013 г.

Решение № 432 от 13.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13999/2013 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/. С решение № 4332 от 28.06.2013 г., постановено по адм. д. № 7736 по описа за 2011 г. Административен съд - С. град е отхвърлил иска на К. Е. С. и С. Е. А. от гр. С. против Областна администрация - С. за обезвреда на имуществени вреди, причинени от незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица в областната управа в периода от 04.11.1998г . до 22.06.2005 г. Със същото решение, в неговата част, имаща характер на определение е оставил без разглеждане исковата претенция за обезвреда на имуществени вреди в периода от 22.06.2005 г. до 14.07.2008 г., причинени от отменен незаконосъобразен административен акт и е прекратил производството по него. С решение № 7403 от 02.06.2014, постановено по адм. д. № 13999/2013 г. по описа на Върховен административен съд касацонната инстанция е оставила в сила решение № 4332 от 28.06.2013 г., постановено по адм. дело № 7736 от 2011 г. на Административния съд - С.-град, в отхвърлителната му част. Оставил е без разглеждане касационната жалба срещу решение № 4332 от 28.06.2013 г., постановено по адм. дело № 7736 от 2011 г. на Административния съд - С.-град, в частта му, с която искът на К. Е. С. и С. Е. А. срещу Областната администрация на област С. за претърпени имуществени вреди за периода 22.06.2005-14.07.2008 г. е оставен без разглеждане и е прекратила производството по делото. в тази част. Съдът в мотивите си е посочил, че по отношение на решението в частта му, с която е оставен без разглеждане предявеният иск от К. Е. С. и С. Е. А. - и двамата от С., жалбата е просрочена, защото решението в тази му част има характера на определение, което съобразно разпоредбата на чл. 230 АПК подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му на страните. В конкретния случай, видно от приложените по първоначалното дело съобщения, те са били връчени на С. А. на 30.06.2013 г. и на К. С. на 04.07.2013 г. Срокът за обжалването на решението в тази му част е изтекъл на 08.07.2013 г. (понеделник) за С. А. и на 11.07.2013 г. за К. С., а жалбата е била подадена, видно от входящия номер в АССГ, на 18.07 с. г., т. е. след срока. С определение № 11290 от 25.09.2014 г. по адм. д. № 10493 по описа за 2014 г. на Върховен адмнистративен съд, петчленен състав е отменено решение № 7403/02.06.2014 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на трето отделение, по адм. д. № 13999/2013 г., в частта му, имаща характер на определение, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на К. Е. С. със съдебен адрес гр. С. -1233, кв. "Банишора", бл. ..., вх. ..., ап. ... против решение № 4332/28.06.2013 г. по адм. д. № 7736/2011 г. на Административен съд С.-град, в частта, с която е оставен без разглеждане искът, предявен от К. Е. С. от гр. С., против Областна администрация на област С. за обезвреда на имуществени вреди в периода от 22.06.2005 г. до 14.07.2008 г., причинени от отменен незаконосъобразен административен акт и е прекратено производство пред АССГ в тази част, а делото е върнат в посочената част на тричленния състав на ВАС за последващи процесуални действия. Петчленният състав е приел, че съгласно чл. 230 АПК определението или разпореждането по чл. 229 подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му. Неправилно, позовавайки се на тази разпоредба, тричленният съсътав на ВАС е намерил касационната жалба на г-н Статев против първоинстанционното решение, в посочената му по-горе част, за просрочена, защото независимо, че има характер на определение, съдебният акт, в тази му част, е наречен от самия съд "решение" и именно съдът е указал погрешно 14-дневен срок за обжалване. Тази грешка не следва да бъде в тежест на страната по делото, която добросъвестно е спазила указания й от съда срок за обжалване. Отделно от това, съгласно чл. 62, ал. 3 на субсидиарно приложимия ГПК, когато съдът определи по-дълъг от установения в закон срок, извършеното действие след законния, но преди изтичане на определения от съда срок, не се смята за просрочено. С оглед на посочените по-горе съдебни актове, настоящото касационно производство се движи по подадена касационна жалба против решение № 4332 от 28.06.2013 г., постановено по адм. д. № 7736 по описа за 2011 г. Административен съд - С. град, в неговата част, имаща характер на определение, с което АССГ е оставил без разглеждане исковата претенция за обезвреда на имуществени вреди в периода от 22.06.2005 г. до 14.07.2008 г., причинени от отменен незаконосъобразен административен акт. В тази част касационната жалба има характер на частна жалба и се поддържа от касационните жалбоподатели. Ответникът - Областна администрация на област С. не изразява становище Представителят на Върховната административна прокуратура изразява мотивирано становище за правилност на съдебния акт в прекратителната му част. С обжалваното съдебно решение АССГ е приел, че исковата претенция включва два субективно съединени иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Първият иск е за обезвреда на имуществени вреди за периода от 04.11.1998 г. до 22.06.2005 г., причинени от незаконосъобразни бездействия на ответника, за който поради изтекла погасителна давност е постановен отхвърлителен диспозитив. Вторият иск е за обезвреда на имуществени вреди в периода от 22.06.2005 г. до 14.07.2008 г., причинени от отменен незаконосъобразен административен акт - заповед РД-23-117 от 22.06.2005 г. Според първоинстанционния съд искът е недопустим, тъй като спорът е решен по същество от Върховния административен съд с решение № 6026/26.04.2012 г. по адм. дело № 14249/2011 г. Този иск следва да бъде оставен без разглеждане, а производството по него да се прекрати. Видно от решение № 6026/26.04.2012 г., постановено по адм. д. № 14249/2011 г., производството по делото е било по реда на чл. 208 и сл. от АПК е било образувано по касационната жалба на Областен управител на област С. срещу решение № 4102 от 29.08.2011 г., постановено по адм. дело № 2805/2009 г. от Административен съд С.-град, с което Областната администрация на област С. е осъдена да заплати на К. Е. С. от гр. С. обезщетение за вреди, представляващи пропуснати ползи в размер на 49 701, 85 лв. за периода от 14.07.2005 г. до 14.07.2008 г., на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) и материалната незаконосъобразност на Заповед № РД-23-117 от 22.06.2005 г., издадена от органи при същата администрация, като е отхвърлена исковата претенция на ищеца срещу Областна администрация на О. С. на същото основание в останалата част - до пълния размер от 224 132, 70 лв. и за периода от 04.11.1998 г. до 13.07.2005 г., както и от 09.01.2009 г. до 13.03.2009 г., като неоснователна. Със същото решение Областна администрация на област С. е осъдена да заплати на С. Е. А. обезщетение за вреди, представляващи пропуснати ползи в размер на 49 701, 85 лв. за периода от 14.07.2005 г. до 14.07.2008 г. на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и материалната незаконосъобразност на Заповед № РД-23-117 от 22.06.2005 г., издадена от органи при същата администрация, а исковата й претенция срещу Областна администрация на О. С. на същото основание в останалата част - до пълния размер от 224 132. 70 лв. и за периода от 04.11.1998 г. до 13.07.2005 г., както и от 09.01.2009 г. до 13.03.2009 г. С решение № 6026/26.04.2012 г. по адм. д. № 14249/2011 г. Върховният адимнистративен съд е отменил решение № 4102 от 29.08.2011 г., постановено по адм. дело № 2805/2009 г. от Административен съд С.-град и се е произнесъл по съществото на иска, като е отхвърлил исковата молба на К. Е. С. и С. Е. А., и двамата от гр. С., срещу Областната администрация на област С., с правно основание чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. С оглед на посочените доказателства е налице идентичност на предмета на спора по адм. д. № 2805/2009 г., досежно част от исковия период, приключило с влязло в сила отхвърлително решение на АССГ, респ. налице е идентичност на спора по адм. д. № 14249/2011 г. по описа на ВАС в частта, с която осъдителното решение на АССГ е отменено и искът е отхвърлен изцяло със спора по адм. д. № 7736/2011 г. на АССГ. Правилно в решение № 4332/28.06.2013 г. административният съд е приел, че искът е недопустим на това основание и същият следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. С оглед на изложеното решението в тази част имаща характер на определение следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд