Решение № 2995 от 25.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13211/2019 г.

Решение № 2995 от 25.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13211/2019 г., II о., докладчик съдията Диана Петкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Началника на ДНСК София, чрез юрк. Дончева, срещу Решение № 5960/15.10.2019 г. по адм. д. № 8018/2019 г. на Административен съд - София-град. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебния акт, като постановен в нарушение на материалния закон и необоснован-отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира от съда отмяната му и алтернативно прави искане за изменение на решението в частта на разноските. В с. з. касационният жалбоподател, чрез процесуалният си представител поддържа изцяло касационната жалба. Ответникът по касационната жалба - "Хар България" ЕООД не се представлява в с. з. Представя писмен отговор, в който излага становище за неоснователност на касационната жалба и претендира разноски пред ВАС. Оспорва и искането за изменение на съдебното решение в частта за разноските. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на Второ отделение приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в законовия срок по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол, но същата е процесуално недопустима в частта, в която се претендира отмяна/изменение/ на обжалваното решение относно размера на присъдените разноски. В тази част жалбата има характер на искане за изменение на съдебния акт в частта за разноските, по която компетентен да се произнесе е съдът, който го е постановил. Затова касационната жалба в тази й част не подлежи на разглеждане в настоящото производство и следва да се изпрати на Административен съд - София-град за произнасяне по реда на чл. 248 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба на "Хар България" ЕООД срещу Заповед № РД-14-1/05.06.2019 г. на Началника на ДНСК София, с която е било разпоредено да се премахне незаконен строеж: "Външно електрозахранване с к. л. НН" в парк "Света Троица", находящ се в урегулиран поземлен имот (УПИ) I - за парк, кв. 51, м. "Разсадника - Бежанци", представляващ ПИ с идентификатор 68134.1203.473, гр. София. С обжалваното решение съдът е обявил нищожността на оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е приел, че процесният обект представлява временни връзки към преместваем обект по смисъла на чл. 56, ал. 3 от ЗУТ. Изложени са мотиви, че същото не е строеж и не се разрешава по общия ред на ЗУТ, а се изгражда по реда на Наредба № 6/24.02.2014 г. след издаване на разрешението за поставяне на преместваемия обект. Предвид изложеното, съдът е приел, че началникът на ДНСК не разполага с правомощия да разпорежда как да бъде извършено електрозахранването, нито да преценява дали е направено в съответствие с издаденото разрешение за поставяне на преместваем обект. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е извършил цялостна проверка на оспорения административен акт, с оглед изискването на чл. 168 АПК. Правните изводи относно компетентността на административния орган издал оспорения акт са обосновани и съобразени с правните норми и се споделят от касационния съд. Въз основа на съвкупната оценка на събраните по делото относими към правния спор доказателства и при анализа им във връзка с приложимата по казуса нормативна уредба административния съд е направил правилен краен извод за нищожност на обжалвания пред него административен акт, като у изложил убедителни и аргументирани съображения. Съгласно разпоредбите на чл. 56, ал. 1, т. 1, във връзка с ал. 2 от ЗУТ върху поземлени имоти могат да се поставят преместваеми увеселителни обекти, при издадено разрешение за поставяне въз основа на схема и проектна документация, одобрени от главния архитект на общината. Според чл. 56, ал. 3 ЗУТ, тези обекти могат да се свързват с временни връзки към мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура, когато това е необходимо за нормалното им функциониране. Предмет на процесната заповед е външното електрозахранване на преместваеми обекти - атракционни съоръжения – позиция № 2, обект № 4 по одобрена от СОС план-схема за поставяне на атракционни преместваеми обекти в парк "Света троица", разположени в ПИ с идентификатор 68134.1203.473, съгласно Разрешение за поставяне № 75 от 05.07.2018 г. на главния архитект на Столична община. В същото разрешение е постановено кабелно захранване на съоръженията с временни инженерни връзки съгласно указанията на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, "Софийска вода" АД и "Топлофикация" АД и СТТС. Не се спори, че атракционните съоръжения са преместваеми обекти по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, както и че именно те са обект на захранване. По делото безспорно е установено, че предмет на заповедта са временни връзки към преместваем обект по реда чл. 56, ал. 3 от ЗУТ. Редът за изграждане на временните връзки и свързването им с преместваемите обекти по чл. 56 от ЗУТ е уреден в Наредба № 6/24.02.2014 г. и същите не представляват строеж по смисъла на легалната дефиниция на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, в частност съоръжение на техническата инфраструктура. Свързването на преместваемия обект с връзките е процедура, следваща тази по издаване на разрешението за поставяне на обекта и е пряко свързана с предвиденото в разрешението захранване с електричество. За изграждането на тези връзки са предвидени различни процедури включващи сключване на договори с енергоразпределителното дружество и прокарване на кабели съобразно предвиденото в разрешението за поставяне на преместваемия обект, подробно изследвани от първоинстанционния съд. Следователно, за поставянето на кабелните връзки не е необходимо одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж. Предвид изложеното се явява правилен изводът на първоинстанционния съд за липса на правомощия на началника на ДНСК да разпорежда премахването на електрозахранването на преместваем обект с издаденото разрешение за поставяне. Според разпоредбата на глава седма от Наредбата за преместваемите обекти, за рекламните, информационните и монументално-декоративните елементи и за рекламната дейност на територията на Столична община, премахването на преместваем обект става със заповед на Кмета на Столична община и именно той следва да е компетентния орган да преценява дали временните връзки са поставени правилно. Предвид изложеното, преценката на съда, че началникът на ДНСК е издал нищожен административен акт е правилна. Първоинстанционното решение като правилно следва да се остави в сила. При този изход на делото следва да се уважи своевременно направеното искане за присъждане в полза на ответника на разноски за пред касационната инстанция, които съгласно представения Договор за правна помощ са в размер на 750 лв. При липса на възражение за прекомерност искането следва да се уважи в пълен размер. Воден от горното, Върховният административен съд, Второ отделение,