Решение № 11427 от 11.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3426/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от "Сискар" ЕООД, гр. Стара Загора, чрез процесуален пълномощник, срещу Решение 12/15.01.2021 г., постановено по адм. д. 317/2020 г. по описа на Административен съд Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт Р-16002419004102-091-001/30.01.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, в частта, потвърдена с Решение 173/21.04.2020 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") -Пловдив при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен поради нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Намира, че събраните по делото доказателства установяват, че извършените от дружеството разходи са документално обосновани. Счита, че както органите по приходите, така и първоинстанционният съд своеволно са приотизирали необходимостта от наличие на пътни листи, като са игнорирали ангажираните данни от аналоговите тахографи. Същите са били обект на изследване от проведената комплексна съдебно техническа и икономическа експертиза, заключението по която не е съобразено от решаващия състав. В тези насоки излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на обжалваното решение и на оспорения РА, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, с писмен отговор оспорва основателността й и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на производството пред Административен съд Стара Загора е обосноваността и законосъобразността на РА Р-16002419004102-091-001/30.01.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, в частта, потвърдена с Решение 173/21.04.2020 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") -Пловдив при ЦУ на НАП, с която на Сискар ЕООД са установени допълнителни задължения за корпоративен данък за 2016г., 2017г. и 2018г., съответно в размер на 12 200,23 лв, 9 198,15 лв. и 6080,45 лв., ведно със следващите се лихви за забава. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването, първоинстанционният съд е съобразил, че пред ревизираните периоди Сискар ЕООД е отчело директно по счетоводна сметка 601 "Разходи за материали" суми по фактури за закупено гориво, което не е отразено в счетоводна сметка 302 Материали. Във връзка с тези разходи не са представени оформени отчети за разход и документи, свързани с изписването на горивата. Позовавайки се на счетоводния принцип за документална обоснованост и СС 2 Отчитане на стоково- материални запаси органите по приходите са приели, че отразените разходи за гориво не са документално обосновани, тъй като не са представени пътни листи/ пътни книжки или друг документ за извършените превози, които да дават информация за фактическия разход на горива и смазочни материали, съгласно нормения разход на гориво на 100 км. пробег и пропътуваните километри. Поради това и на основание чл. 26, т.2 ЗКПО не са признали за данъчни цели счетоводните разходи за гориво и са преобразували финансовите резултати на дружеството в посока увеличение, с оглед на което са установили допълнително дължимите суми за корпоративен данък и лихви за забава. В хода на съдебното производство е проведена комплексна съдебно техническа и икономическа експертиза, заключението по която е кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено. Според същото, количеството закупено гориво по отчетените фактури е по- малко от необходимото за изминаване на декларираните от ревизираното дружество километри. Този извод е формиран след съпоставка на данните от изследваните тахографски листи и представените таблици за изминати километри и изразходено гориво. След анализ на събраните доказателства поотделно и в съвкупност първоинстанционният съд е приел, че процесните горива при закупуването им не са отразени по сметка 302 Материали, а директно са отчитани още при придобиването им като разход в счетоводна сметка 601 Разходи за материали. Преценил е, че този подход е в нарушение на СС 2 Отчитане на стоково материалните запаси. Изтъкнал е, че не е установено реалното използване на горивата за целите на независимата икономическа дейност на дружеството, както и размера на фактически изразходваните горива. При липсата на пътни листове или пътни книжки съдът е приел, че извършеният превоз не би могъл да бъде съпоставен с конкретни фактури за закупено гориво. Подчертал е, че данните от тахографските листи не могат да заместят изцяло пътния лист, тъй като не дават информация за конкретния превоз, а разходната норма, ползвана от вещите лица, също не е обвързана с конкретни маршрути. В обобщение е формирал извода, че правилно органите по приходите не са признали тези разходи за данъчни цели, в резултат на което са увеличили финансовите резултати на дружеството за ревизираните периоди и са установили допълнително дължим корпоративен данък и лихви за забава. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Несподелими са доводите на касатора, че първоинстанцинният съд безкритично е възприел изводите на органите по приходите, съобразявайки няколко становища на НАП, които са с препоръчителен, но не и със задължителен характер. След коректно установяване на релевантната фактическа обстановка въз основа на събраните доказателства правилно решаващият състав е съобразил приложимите материално правни разпоредби, въз основа на които е формирал своите законосъобразни изводи. Съгласно чл. 26, т.2 ЗКПО не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. Нормата на чл.10, ал.1 ЗКПО сочи, че счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Според чл.3, ал.3 ЗСч, предприятията осъществяват текущото счетоводно отчитане на основата на документална обоснованост на стопанските операции и факти, при спазване изискванията за съставянето на документи по този закон. Според т.2, б.а от Счетоводен стандарт 2 Отчитане на стоково- материални запаси, процесните горива са текущи (краткотрайни) материални активи под формата на материали, придобити главно чрез покупка и предназначени основно за влагане в производствения процес с цел произвеждане на продукция или услуги. В случая е безспорно установено, че закупените от дружеството горива не са отразявани по сметка 302 Материали, а директно са отчитани като разходи за гориво по сметка 601 Разходи за материали. Именно тези разходи не кореспондират с първични счетоводни документи за фактически разходваното гориво, поради което обосновано са квалифицирани от съда като документално необосновани. Този извод следва от липсата на представени пътни листи, както и на други съпътстващи документи, които да предоставят еднозначна информация за изразходеното гориво. Същият не се опровергава от заключението на експертите по проведената СИТЕ, тъй като вещите лица изрично подчертават, че отговорите им са базирани само на представените тахографски листове за ревизираните периоди, но те са само част от изискуемите се. Следва да се посочи, че всички съображения в касационната жалба досежно характеристиките на документа пътен лист и неговото предназначение са идентични с релевираните пред решаващия орган при административния контрол и пред първоинстанционния съд. В тази връзка в обжалваното решение са изложени обстойни мотиви, които напълно се споделят от настоящия състав и към който той препраща на основание чл. 221, ал.2, изр. последно АПК. Определящо е, че спорните отчетени разходи за гориво не са документално обосновани, с оглед на което законосъобразно същите не са признати за данъчни цели и с тях са увеличени финансовите резултати на дружеството за ревизираните данъчни периоди. Достигайки до същия краен извод и отхвърляйки жалбата срещу РА в тази му част, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, възлизащо на сумата от 1 526,42 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение