Решение № 300 от 17.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 919/2013 г.

Решение № 300 от 17.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 919/2013 г., III н. о., НК, докладчик съдията Павлина Панова Производството пред ВКС е образувано по искане на Главния прокурор на Република България, за възобновяване на нохд № 13368/2011 г. по описа на Софийски районен съд и отмяна на постановеното по него определение за одобряване на споразумение от 25.07.2011 г., с което е реализирана наказателната отговорност на С. И. Д. за престъпление по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2 вр. ал. 1 НК, за което, при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК, му е наложено наказание пробация, включващо следните пробационни мерки: "задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от осем месеца, "задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от осем месеца, както и "включване в курс за професионална квалификация" за срок от осем месеца. Искането е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Изтъкват се доводи за това, че при постановяването на определението е било допуснато съществено нарушение на материалния закон при налагане на задължителните пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и 2 от НК, като не е бил приложен правилно чл. 42б, ал. 1 от НК - не е била определена периодичността на пробационната мярка "задължителна регистрация", а за мярката по т. 2 е определена периодичност, каквато не се следва от ал. 2 на чл. 42б от НК. Иска се определението да бъде отменено по реда на възобновяването и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд с оглед правилното приложение на материалния закон. В съдебно заседание прокурорът от ВКП поддържа искането за възобновяване по изложените в него съображения. Осъденият С. И. Д. не се явява, редовно призован. Видно от приложената по делото справка от секретар на трето наказателно отделение на ВКС относно призоваването му същият не е бил открит на посочения от Върховната касационна прокуратура адрес: [населено място], тъй като е заминал на работа в Р Гърция, поради което по разпореждане на съдията-докладчик призоваването е извършено на посочения лично от него мобилен номер, обслужван от гръцки мобилен оператор. Осъденият Д. изрично е заявил, че поради липса на финансова възможност за явяване желае да се даде ход на делото в негово отсъствие и че не възразява да бъде представляван от служебно определения по прекратеното кнд № 252/2012 г. на ВКС, I н. о. защитник. В съдебно заседание пред настоящия състав служебно назначеният защитник адв. О. изразява становище за основателност на искането и също моли да бъде уважено. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите, изложени в искането и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането е допустимо - подадено е от Главния прокурор, който разполага с компетентност, съгласно чл. 420, ал. 1 НПК, при спазване на законоустановения срок, и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество е основателно по следните съображения: Настоящият касационен състав констатира, че налагайки задължителните пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и 2 НК, съдът е пропуснал да определи периодичност на мярката по чл. 42а, ал. 2, т. 1 НК в разрез с изискването на чл. 42б, ал. 1 НК, предвиждащ явяването и подписването на осъдения пред пробационния служител не по-малко от два пъти седмично, а за мярката по т. 2 е постановил периодичност, каквато не се следва от ал. 2 на чл. 42б НК, където е уточнено, че срещите с пробационния служител са "планирани или извънредни по искане на пробационния служител или осъдения". С това е допуснато съществено нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, тъй като е приложен неправилно, и доколкото искането на Главния прокурор е за правилното му приложение, то допуснатото нарушение може да бъде отстранено от настоящата инстанция съобразно правомощията й по чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК чрез определяне на минималната възможна периодичност на мярката по т. 1, а именно: два пъти седмично, както и чрез отмяна на недопустимо определената от районния съд периодичност на тази по т. 2. При тази процесуална възможност в конкретния случай не се налага отмяна на определението, по реда на възобновяването, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК