Решение № 1788 от 15.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3234/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за защита от дискриминация (КЗДискр/Комисията), подадена чрез пълномощника юрисконсулт Н. Кръстева, срещу решение 506/30.01.2023 г., постановено по адм. дело 8635/2022 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ). Касационният жалбоподател намира атакуваното съдебно решение за неправилно като необосновано, а в жалбата прави твърдения и за нарушения на материалния закон, от което следва, че са въведени касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Изразява несъгласие с преценката на АССГ, че в акта липсва конкретно посочено нарушение, макар фактите по случая да са приети от съда за безспорни, включително, че служителите от администрацията са имали право на избор - да получават 60 лева за транспортни разходи или ваучери за такси, за разлика на служителите на сменен режим, които не можели да избират. Оспорва и извода в оспореното решение, че оплакванията на засегнатото лице са относими към разпоредбата на чл. 13 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр), а не както е прието от Комисията - по чл. 14 от същия закон. С оглед разпределението на доказателствената тежест по чл. 9 ЗЗДискр счита, че работодателят не е доказал липсата на нарушено правото на равно третиране на служителите, работещи на едно и също работно място. Иска да бъде отменено атакуваното съдебно решение, включително в частта му на присъдените разноски, като намира, че същите са били и неправилно определени. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът Юск Бул ЕООД, [ЕИК], чрез пълномощника адвокат М. Богданова-Мишева, в представен писмен отговор, в съдебно заседание и писмена защита, оспорва касационната жалба по изложени съображения и пледира за отхвърлянето й. Претендират разноски по представен списък. Ответникът - И. Иванов, не изразява становище по касационната жалба, не се явява, не изпраща представител в съдебно заседание и не прави искания. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството и в срок, е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение на АССГ, по жалба на Юск Бул ЕООД е отменено решение 398/03.08.2022 г. на КЗДискр, втори специализиран постоянен заседателен състав, с което е било установено, че с действията си Юск Бул ЕООД е извършило нарушение на чл. 14, ал. 2 ЗЗДискр по отношение на И. Иванов, за което на дружеството е наложена имуществена санкция от 500 лева на основание чл. 80, ал. 2 ЗЗДискр и му е дадено задължително предписание на основание чл. 76, ал. 1, т. 1 от същия закон, с цел изравняване на възможностите за транспорт, да предостави възможност на служителите, които са на сменен режим на работа, сами да избират възможността за осигуряване на транспорт до и от работното място - ваучер за таксиметрова услуга или фиксирана парична сума за транспорт. Първоинстанционният съд е установил, че оспореният акт на Комисията е издаден в производство по реда на глава Четвърта, раздел I от ЗЗДискр, в писмена форма и има необходимото съдържание по чл.66 ЗЗДискр. Постановено е въз основа на законосъобразни, предшестващи издаването му действия. АССГ е достигнал до крайния извод, че административният акт е издаден при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон, тъй като не е налице нарушение на ЗЗДискр по наведените оплаквания в жалбата на И. Иванов до КЗДискр. Това го мотивирало да отмени решението на Комисията и вместо него да остави без уважение подадената до нея жалба на Иванов срещу Юск Бул ЕООД. За да постанови този правен резултат съдът е приел за неправилен извода на КЗДискр, че Иванов е бил дискриминиран от дружеството-работодател и че относима към твърдяното нарушение - непредоставяне на служителите в предприятието на равни условия на труд по отношение транспорта от и до работното място, е разпоредбата на чл.13 ЗЗДискр, а не както е прието от Комисията - чл.14 ЗЗДискр. Изложил е, че въпросите свързани с транспортното обслужване на служителите са елемент от социално-битово и културно обслужване в предприятието, на основание чл. 294 от Кодекса на труда (КТ). Поради това Комисията е следвало да прецени дали работодателят е извършил нарушение на задължението си да осигури еднакви условия на труд без оглед признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр - чл. 13, а не както е прието в решението - дали е нарушил задължението за осигуряване на равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд. Като друг аргумент за липса на дискриминация АССГ, сравнявайки условията за транспорт предоставени на И. Иванов, с условията на служителите работещи при сходни обстоятелства - на двусменен режим, е намерил, че не се установява различно третиране от страна на дружеството-работодател. Този извод е направен въз основа на обстоятелството, че същите условия - изплащане на допълнителни средства за транспорт в размер на 60 лева месечно, са били предоставени на всички служители на сменен режим, за разлика от служителите на редовна смяна, работещи на друго работно време. Като единствената причина Иванов да не може да ползва възможност да избира между този режим и предоставянето на ваучери за такси е фактът, че не работи при условията на редовна смяна, следователно не е налице пряка дискриминация по признак лично положение. Допълнително е посочено, че Иванов е сезирал КЗДискр за осъществена дискриминация само по отношение на него, поради което не може да се преценява дали е налице сходство за третирането на групата в която той попада - работещите сменен режим, с останалите служители работещи в редовна смяна, по отношение предоставените от работодателя различни условия за транспорт. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо, но неправилно. Оспореното решение на КЗДискр е издадено от компетентен орган по аргумент от чл. 65, т. 1 - 5 ЗЗДискр, във връзка с чл. 48, ал. 2, т. 3 от ЗЗДискр, в съответствие със законовите изисквания относно формата и съдържанието му. Обосновано първоинстанционният съд е разгледал етапите от административното производство, за да достигне до законосъобразен извод за липса на нарушения на административнопроизводствените правила при провеждане на процедурата пред Комисията. Фактическите констатации на първата инстанция са идентични с установяванията, направени от КЗДискр, но неправилно и в противоречие с материалния закон съдът е приел, че атакуваното пред него решение не е съобразено с приложимите правни норми. От събраните по делото доказателства се установява, че производството пред Комисията е образувано по жалба на И. Иванов срещу Юск Бул ЕООД относно различно и неравноправно третиране на служителите в дружеството. В хода на административното производство това е потвърдено с установяването, че на служителите на редовна смяна от 8.00 до 16.30 часа работодателят е предоставил право на избор - да ползват ваучер за такси от местоработата си в Дистрибуционен център Божурище до Метростанция Сливница и обратно за 9 лева в едната посока или 18 лева дневно за двете, или да им се изплащат по 60 лева месечно за транспорт, а на служителите на сменен режим - от 6.00 до 14.30 часа и от 14.30 до 23.00 часа, се предоставят само по 60 лева месечно за транспортни разходи, без право да ползват ваучер за такси. Установено е, че служителите ползващи такива ваучери били задължени да пътуват споделено със свои колеги във всеки курс, като изрично е забранено използването на таксиметрова услуга самостоятелно от единствен служител, освен при изрично разрешение от работодателя. Освен това за предоставяните 60 лева за транспортни разходи, работодателят не изисквал представяне на разходо-оправдателни документи. КЗДискр счела, че при определянето на този начин за компенсиране на транспортите разходи, работодателят не се е съобразил с факта, че не всички служители на сменен режим притежават личен автомобил, респективно са правоспособни водачи на моторно превозно средство (МПС). Също дори да се приеме, че тези 60 лева са предоставени за закупуване на карта за градски транспорт, не е преценено, че най-близката спирка на градския транспорт до Дистрибуционен център Божурище е на 3,5 км. Така при установяването, че право на избор за начина на компенсиране на транспортните разходи имат само служителите в административното звено на редовна смяна, а служители на сменен режим, какъвто е бил и жалбоподателят Иванов, са лишени от подобен избор, Комисията е намерила, че Юск Бул ЕООД е осъществило нарушение на чл. 14, ал. 2 ЗЗДискр. С разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр се забранява императивно всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. ЗЗДискр цели санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение въз основа на признаците изброени в чл. 4, ал. 1 от посочения закон. Легално определение на понятието "неблагоприятно третиране" се съдържа в § 1, т. 7 от допълнителните разпоредби на ЗЗДискр, според който всеки акт, действие или бездействие, които водят до по-малко благоприятно третиране на едно лице спрямо друго въз основа на признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр или могат да поставят лице или лица, носители на такъв признак, особено неблагоприятно положение в сравнение с други лица, които не го притежават. Като е достигнала до извод, че с действията си спрямо И. Иванов, Юск Бул ЕООД е осъществило пряка дискриминация, КЗДискр се е съобразила с установените факти и закона, а изводът на АССГ в обратния смисъл противоречи на материалния закон. Небосновани са мотивите на първостепенния съд за липса на нарушение по чл. 14, ал. 2 ЗЗДискр, а поведението на работодателя следва да се подведе под нормата на чл.13 ЗЗДискр. Двете норми осигуряват идентична защита - еднакво и равно третиране на служителите от техния работодател и спорът дали заплащането на транспортните разходи представлява част от възнаграждението по смисъла на чл. 14, ал. 2 ЗЗДискр или е форма на обезщетение за условията на труд, е доктринерен и не може да обоснове липса на отговорност при установено различно третиране на групи работници, както е в случая. Принципно в глава Втора, раздел I ЗЗДискр са въведени антидискриминационни правила за защита на работниците и служителите при упражняване правото им на труд, вменяващи на работодателя преки задължения. Видно от разпоредбата на чл. 14, ал. 2 ЗЗДискр, тя се прилага за всички възнаграждения, плащани пряко или непряко от работодателя, т. е. може да се приеме, че обхваща и допълнителни плащания които се дават към работната заплата, за храна, облекло, транспортни разходи и други. Важното е в случая, че за нито един от служителите на Юск Бул ЕООД, работещи на сменен режим, които са в идентично положение с жалбоподателя, не е била предоставена възможност да избират начина по който да им бъдат компенсирани транспортните разходи 60 лева месечно без представяне на разходо-оправдателни документи или ваучери за такси за 9 лева дневно в едната посока от местоработата до Метростанция Сливница, което е на значително по-голяма стойност. Този избор е бил предоставен единствено на служителите в административното звено на редовна смяна. Следователно различното третиране е в резултат именно от личното положение на Иванов, като работещ на сменен режим, а не на редовна смяна и на него е бил подложен не само той, но и всички служители на смени, които не са имали право на избират начина на компенсиране на транспортите разходи. По принцип начинът, по който работниците се придвижват до работните им места, е въпрос на техен личен избор и отговорност. Елемент на социални придобивки е осигуряването от страна на работодателя на различни компенсаторни механизми, подпомагащи достъпа до работното място на служителите. Когато обаче, работодателят прояви социална ангажираност спрямо своите работници, включително и чрез поемане на конкретни задължения по посрещането на транспортни разходи, той е длъжен да ги третира еднакво с оглед заложените принципи в КТ и ЗЗДискр. Предоставянето само на част от служители и то тези от администрацията, правото да избират начин на компенсиране на тези разходи, в никакъв случай не е равноправно третиране, което налага да бъдат споделени изводите на КЗДискр за осъществена дискриминация. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че касационното оплакване за нарушение на материалния закон при постановяване на обжалваното съдебно решение е основателно. Налице са предпоставките на чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, а с оглед на обстоятелството, че делото е изяснено от фактическа страна и при разглеждането му пред първата инстанция не са допуснати процесуални нарушения, на основание чл. 222, ал. 1 АПК спорът трябва да бъде решен по същество. Атакуваният пред първата инстанция акт на КЗДискр е съобразен с материалния закон, респективно не е налице основанието по чл. 146, т. 4 от АПК, неправилно приложено от АССГ за неговата отмяна. Това налага да бъде отхвърлена жалбата на Юск Бул ЕООД срещу решение 398/03.08.2022 г. на Комисията, втори специализиран постоянен заседателен състав. По водене на делото пред двете инстанции КЗДискр е направила разноски по заплатената държавна такса за касационното оспорване, както и е била представлявана от юрисконсулт, поради което и на основание чл. 143, ал. 1, вр. ал. 3 АПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, има право на разноски в размер на 370 лева, платими от Юск Бул ЕООД. И. Иванов не претендира разноснки. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, вр. чл. 222, ал. 1, Върховният административен съд, пето отделение