Решение № 5966 от 18.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11576/2018 г.

Решение № 5966 от 18.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11576/2018 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова по адм. дело № 11576/2018. / Производството е по реда на чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 38 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалба на П. Атанасова, от [населено място], [улица], с настоящ адрес [населено място], [жилищен адрес] против решение № 527 от 26.07.2018 г. на Министерския съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Автомагистрала Хемус" – участък от км 310+940 (пътен възел Буховци при пресичане с път ІІІ-5102) до км 327+260 (началото на пътен възел Белокопитово), участък от км 310+940 до км 317+360 и от км318 +820 до км 327 + 260, на територията на община Търговище, област Търговище и община Шумен, област Шумен въз основа на влязъл в сила парцеларен план, одобрен със заповед от 26.02.2018 г. на зам-. министъра на регионалното развитие и благоустройството в частта за имот с идентификатор 07154.6.13 в землището на [населено място]. В жалбата се твърди, че определената оценка за отчуждените имоти е незаконосъобразна като занижена. Моли решението да бъде отменено, а определеното обезщетение-завишено. Ответникът по жалбата Министерският съвет на Република България чрез своя представител намира жалбата за неоснователна. Заинтересуваните страни министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансиите и Агенция "Пътна инфраструктура" чрез пълномощниците застъпват становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна: С решение № 527 от 26.07.2018 г. на Министерския съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Автомагистрала Хемус" – участък от км 310+940 (пътен възел Буховци при пресичане с път ІІІ-5102) до км 327+260 (началото на пътен възел Белокопитово), участък от км 310+940 до км 317+360 и от км318 +820 до км 327 + 260, на територията на община Търговище, област Търговище и община Шумен, област Шумен въз основа на влязъл в сила парцеларен план, одобрен със заповед от 26.02.2018 г. на зам. -министъра на регионалното развитие и благоустройството е отчужден имот с идентификатор 07154.6.13 в землището на [населено място]. Процесният имот е собственост на жалбоподателката. Поради това за нея е налице правен от обжалване интерес, като жалбата е подадена в срок, видно от приложеното известие за доставяне за съобщаване на решението. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна: Обжалваното решение на Министерския съвет на Република България е издадено при спазване на материалноправните и процесуалноправните изисквания на закона. Наличието на държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин е установена с влязъл в сила подробен устройствен план - парцеларен план, одобрен със заповед от 26.02.2018 г. на зам-. министъра на регионалното развитие и благоустройството, с което са изпълнени изискванията на чл. 33, ал. 2 ЗДС. Представените в административната преписка доказателства установяват, че е изпълнена изцяло предвидената в чл. 34а и чл. 34б ЗДС процедура по издаване на решението на Министерския съвет на РБ. То съдържа всички реквизити по чл. 34б ЗДС, като е посочена нуждата, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението, размерът, цената (размерът на обезщетението) и собственика на имотите. Отчуждени са имоти, собственост на жалбоподателката, като стойността на обезщетението е определена по реда на чл. 32, ал. 3, т. 2 ЗДС в размер на 564 лв. Назначената по делото с определение от 21.09.2018 г. съдебно-икономическа експертиза не е изготвена поради невнесен депозит за изготвянето й. По делото други доказателства за размер на обезщетението, различен от определения, не са представени. Настоящият съдебен състав намира, че размерът на обезщетение е съобразен с предназначението на имота и в този смисъл така определения размер на обзещетение е равностоен по смисъла на чл. 32, ал. 1 ЗДС. Предвид изложеното настоящият състав намира, че възражението на П. Атанасова относно определената цена за отчуждените й имоти, засегнати от решението на Министерския съвет, е останало недоказано. Решението в обжалваната му част е валиден и законосъобразен административен акт, а жалбата срещу него-неоснователна. С оглед изхода на спора на ответника Министерския съвет на Република България, както и на една от заинтересованите страни следва да бъдат присъдени претендираните разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на по 100 /сто/ лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,