Решение № 16012 от 28.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10957/2016 г.

Решение № 16012 от 28.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10957/2016 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повод на постъпили касационни жалби от И. М. П. и от арх. В. Т. В. - лично и като председател на Сдружение "Граждански комитет спасение 2000" против решение № 4381 от 24.06.2014 г. по адм. дело № 7489 описа на Административен съд - С. град за 2015 г., с което са отхвърлени жалбите им против Наредбата за изменение и допълнение на Наредбата за именуване и преименуване на общински обекти и за паметниците и другите възпоменателни знаци на територията на Столична община (СО), приета с решение № 365 от 26.06.2015 г. на Столичен общински съвет (СОС) по Протокол № 84 от 25.06.2015 г. на Столичния общински съвет. Ж. И. М. Петров твърди, че решението на АС- С. град е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила: отнета му е възможността да вземе думата в съдебно заседание и не са съобразени доводите в писмената му защита. Счита, че тези пороци налагат прогласяване нищожността на съдебното решение, евентуално неговото обезсилване. Жалбоподателката арх. В. Т. В. - лично и като председател на Сдружение "Граждански комитет спасение 2000" навежда доводи за нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на съдебното решение. Претендира разноски. О. С. общински съвет не заявява становище по жалбите. Участвуващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са подадени в срок, от надлежни страни и са допустими, а за касационните претенции са неоснователни. Касационната жалба е депозирана в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок и като подадена от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С обжалваното решение в производство по реда на чл. 185 - 196 от Административнопроцесуалния кодекс, на основание чл. 193, ал. 1, пр. последно от АПК, Административен съд С. град е отхвърлил жалбите на И. М. П. и на арх. В. Т. В.- лично и като председател на Сдружение "Граждански комитет спасение 2000" против Наредбата за изменение и допълнение на Наредбата за именуване и преименуване на общински обекти и за паметниците и другите възпоменателни знаци на територията на Столична община (СО), приета с решение № 365 от 26.06.2015 г. на Столичен общински съвет (СОС) по Протокол № 84 от 25.06.2015 г. на Столичния общински съвет (наричана по - долу Наредбата). Първоинстанционният съд е приел, че жалбите са процесуално допустими за разглеждане. По същество е констатирал, че оспореният пред него подзаконов нормативен акт е издаден от компетентен орган, че е спазена изискуемата от закона специална форма (чл. 75, ал. 3 и ал. 4 от АПК); спазено е изискването на чл. 78, ал. 3 от АПК, чл. 37, ал. 3 от ЗНА и чл. 28, ал. 3 от ЗМСМА - след приемането й наредбата е разгласена на интернет страницата на СОС в раздел новини, както и че наредбата е издадена и в съответствие с целта на закона. Освен това съдът е приел, че в доклада от 11.05.2015 г., в който е са изложени и мотивите за предложението, се съдържат и съответните реквизити на чл. 28, ал. 2 от ЗНА - посочени са причините, които налагат приемането й и целите, които се поставят. По-нататък съдът е приел, че са спазени и изискванията на чл. 27, ал. 2 от ЗМСМА и чл. 27, ал. 3 от ЗМСМА. Съобразил е още, че не е налице противоречие на Наредбата с посочените разпоредби на чл. 7, ал. 2 и чл. 8 от ЗКН, че тя не дава друго определение или тълкуване на културните ценности и на понятието опазване на културното наследство. По възражението за липса на законово основание за създаване на консултативен съвет, за назначаването на ректора на Националната художествена академия като председател на консултативния съвет и попълване на състава на този съвет от необективно създаден регистър на водещи специалисти, за липсата на законово основание за сключване на договори между кмета на СО и инициативни комитети, съдът е намерил същото за неоснователно доколкото с оспорената в това производство наредба изобщо не се въвеждат горепосочените понятия. Така постановеното съдебно решение е правилно. Административен съд С. град е разглеждал жалбите по същество, в изпълнение на задължението си, регламентирано в чл. 168, ал. 1 от АПК, въз основа на събраните по делото доказателства и е извършил служебна проверка за законосъобразността на оспорения пред него административен акт - по вид подзаконов нормативен. След това е обсъдил и доводите на жалбоподателите, при което е констатирал, че са неоснователни. Изложените от първоинстанционния състав съображения се споделят и от настоящия касационен състав, поради което не е необходимо да се преповтарят отново и в това съдебно решение. В обобщени мотиви следва да бъде посочено, че преценката на административния съд досежно това, че изцяло е спазена процедурата по издаването на акта, е законосъобразна. съдът е разгледал всички относими разпоредби на ЗНА и ЗМСМА и правилно е счел, че са спазени всички процедурни правила, визирани по-горе в мотивите на настоящия съдебен акт. Правилен е и изводът на съда, че че не е налице противоречие на Наредбата с посочените разпоредби на чл. 7, ал. 2 и чл. 8 от ЗКН. Тези две разпоредби дават определение за това какво е културна ценности и какво се включва в понятието "опазване на културните ценности" и не регулират обществени отношения, от кръга на регулираните с оспорената в това производство наредба. Визираните разпоредби дават легални определения на културна ценност и на това какво представлява опазването й, а оспорената Наредба регулира обществените отношения, свързани с именуването и преименуването на общински обекти, които са изброени в чл. 2 от Наредбата - улици, булеварди, градинки, училища, детски домове, общински сгради, културни институти, читалища и т. н., които- както правилно е заключил и съдът, не са свързани с обекта на закрила по ЗКН, който касае исторически, археологически, архитектурни и др. обекти. Предвид изложеното, оплакванията в касационните жалби се преценяват като неоснователни. Решението на Административен съд - С. град е съобразено с материалния закон, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,