Решение № 8970 от 18.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14443/2014 г.

Решение № 8970 от 18.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14443/2014 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и във вр. с чл. 175, ал. 2 АПК и чл. 248, ал. 3, изречение второ от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 АПК. Образувано е по две касационни жалби, подадени от "Овергаз север" ЕАД (с предишно фирмено наименование "Дунавгаз" ЕАД), с ЕИК 175253561, с правоприемник "Овергаз мрежи" АД, с ЕИК 130533432, чрез упълномощен юрисконсулт и от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР, сега Комисия за енергийно и водно регулиране, КЕВР, Комисия/та), чрез упълномощени адвокати, срещу Решение № 4254 от 25.06.2014 г., постановено по адм. д. № 3072 по описа на Административен съд София-град, 15 състав (АССГ) за 2012 г. С обжалваното съдебно решение на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), ДКЕВР, сега КЕВР, е осъдена да заплати на "Овергаз север" ЕАД, с предишно фирмено наименование "Дунавгаз" ЕАД сума в размер на 441781,92 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили вследствие на нищожен административен акт - Решение № И1-Л-223 от 26.03.2007 г. на Комисията, чиято нищожност е прогласена с решение, постановено по адм. д. № 3759 по описа на Върховния административен съд (ВАС) за 2009 г., за периода от 25.06.2007 г. до 1.07.2008 г., заедно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска - 23.03.2012 г. до окончателното изплащане на дължимото, като искът в останалата му част до пълния предявен размер от 1088995,11 лв. е отхвърлен. На основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ ДКЕВР, сега КЕВР, е осъдена да заплати на "Овергаз север" ЕАД сума в размер на 15162,37 лв. за юрисконсултско възнаграждение, както и сумата 486,82 лв. за разноски по делото, а "Овергаз север" ЕАД да заплати на ДКЕВР, сега КЕВР, сумата 4439,00 лв. за разноски по делото. Предявена е и частна жалба от ДКЕВР, сега КЕВР, чрез упълномощени адвокати, срещу Определение № 4584 от 24.09.2014 г., постановено по адм. д. № 3072 по описа на АССГ за 2012 г., 15 състав. С него са оставени без уважение исканията на ДКЕВР за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 4254 от 25.06.2014 г. чрез отстраняване на аритметичната грешка в изчисленията на отхвърлената част от иска, като бъде прието, че тази част е 647213,19 лв., както и за изменение на това решение в частта за разноските, като на ДКЕВР бъде присъдено адвокатско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от първоначално предявения иск 1109213,08 лв., съответно да бъде намален размерът на присъдените на "Овергаз Север" ЕАД разноски съразмерно на уважената част от иска 441781,92 лв. Представя писмени бележки в срока по чл. 149, ал. 3, изр. първо ГПК, във вр. с чл. 144 АПК. С касационната жалба на "Овергаз север" ЕАД, с правоприемник "Овергаз мрежи" АД, съдебното решение, предмет на контрол се обжалва в частта, с която е отхвърлен предявеният от настоящия касатор иск. Релевират се касационни оплаквания за постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излагат се доводи в няколко пункта. Предвид подробно изложеното се иска отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на останалата част от претендираната сума, над вече присъдената, до пълния предявен размер от 1088995,11 лв. или присъждането на допълнително обезщетение в размер на 647213,19 лв., ведно със законната лихва от момента на предявяване на исковата молба до заплащане на сумата. Претендират се и сторените по делото разноски, юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, като се прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна адвокатски и юрисконсултски възнаграждения. Тази касационна жалба се оспорва от представителите на КЕВР в представено по делото становище и в съдебното заседание пред настоящия съд. Твърди се допускането на съществени процесуални нарушения от първоинстанционния съд при постановяване на съдебното решение, предмет на проверка, опорочили процеса от самото начало. Навежда се довод за произнасяне на съда по нередовна и неясна искова молба, което има като последица недопустимост на съдебното решение. В подкрепа на това становище се излагат подробни съображения, както и такива за допуснати нарушения във връзка с приетото от съда намаление на цената на иска и по същество на спора. С касационната жалба на ДКЕВР, сега КЕВР, посоченото съдебно решение се обжалва в частта, с която е уважен предявеният от "Овергаз север" ЕАД, с правоприемник "Овергаз мрежи" АД, иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за сумата от 441781,92 лв. и в частта за разпределените между страните разноски. Релевират се всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В нарушение на материалния закон първоинстанционният съд е определил кои от извършените от "Овергаз север" ЕАД разходи по същество представляват вреди и не е обосновал наличието на причинно-следствена връзка между извършените разходи и нищожното решение на ДКЕВР, сега КЕВР. Съдът недопустимо сумира претендираните главници и лихви и от тях изважда стойността на сделката от 8.03.2013 г., като формира извод за частична основателност на ищцовата претенция. В касационната жалба се навежда и довод за недопустимост на обжалваното решение по причина постановяването му плюс петитум - в исковата молба не е предявен иск за присъждането на мораторна лихва за сумата от 396466,86 лв., въпреки че в мотивите си съдът приема, че е предявен и такъв акцесорен иск. В нарушение на процесуалните правила съдът е допуснал исканото намаляване на иска в обща сума, без да е посочено коя част касае загубите и коя лихвите; осъдил е ДКЕВР, сега КЕВР да заплати лихва върху лихва без да има такава договореност; не е открил производство по оспорване на представени по делото документи и не се е произнесъл дали ги цени или ги отхвърля; не е обсъдил всички ангажирани по делото доказателства и не е изложил мотиви кои кредитира и кои не. Немотивирано и при смесване на главни и акцесорни задължения, първоинстанционният съд е определил уважената част от иска и не е мотивирал с оглед на какви факти и обстоятелства се начисляват мораторни лихви върху извършените разходи, което по същество било пропусната полза. По подробно изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на решението в обжалваната част, с която е уважен предявеният иск до размера на 441781,92 лв. и в частта за разноските, и постановяване на друго, с което искът бъде отхвърлен изцяло, като на КЕВР бъдат присъдени разноски за двете съдебни инстанции. Тази касационна жалба се оспорва от "Овергаз север" ЕАД,, с правоприемник "Овергаз мрежи" АД по подробно изложени съображения в представен по делото писмен отговор и в съдебно заседание. В съдебното заседание пред настоящия съд касационните жалби се поддържат от подателите им, чрез процесуалните им представители, а по същество се иска уважаването им. Представляващите КЕВР адвокати представят писмено становище, списък на разноските и доказателства за извършването им. Всяка от страните претендира разноски за двете съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски. В подадената от ДКЕВР, сега КЕВР частна жалба срещу Определение № 4584 от 24.09.2014 г., постановено по адм. д. № 3072 по описа на АССГ за 2012 г., 15 състав се поддържа, че то е неправилно - постановено е при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано, а съображенията на съда са неясни. Определението не съдържа мотиви по направените искания за поправка на очевидна фактическа грешка (ОФГ) и за изменение на решението в частта за разноските, обосноваващи крайния му извод. Неправилно съставът на АССГ се е произнесъл с определение по искането за поправка на ОФГ, вместо с решение. Съдът не е изложил и мотиви във връзка с постановения диспозитив. Според частния жалбоподател отхвърлената част от исковата претенция е за 647213,19 лв. и така допуснатата от съда грешка в изчисленията се е отразила на определения размер на присъдените на ДКЕВР, сега КЕВР разноски, респективно на присъдените на другата страна. Като се позовава на договореното възнаграждение по представения по делото Договор за правна защита и съдействие, иска определяне размера на дължимите разноски за производството с оглед правилата на чл. 78, ал. 1 ГПК. По изложените съображения се иска отмяната на обжалваното определение и постановяване на решение за поправка на ОФГ в Решение № 4254 от 25.06.2014 г., постановено по адм. д. № 3072 по описа на АССГ, 15 състав за 2012 г., с което да бъде прието, че отхвърлената част от иска е в размер на 647213,19 лв. Наред с това се иска изменение на решението в частта за разноските, като на ДКЕВР, сега КЕВР бъде присъдено адвокатско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от първоначално предявения иск (1109213,08 лв.) и да бъдат намалени присъдените на другата страна разноски в размер съразмерно на уважената част от иска (441781,92 лв.). Тази жалба се оспорва от "Овергаз север" ЕАД, с правоприемник "Овергаз мрежи" АД по подробно изложени съображения в представен по делото писмен отговор и в съдебно заседание. Иска се оставяне в сила на обжалваното определение. Представят се писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни, за които обжалваното решение е неблагоприятно в съответните обжалвани части и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК (вж. пощенско клеймо относно жалбата на ДКЕВР, сега КЕВР). Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното определение е неблагоприятно и в срок (вж. пощенско клеймо). Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка за валидността и допустимостта на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, съобрази следното: Административен съд София - град е приел за разглеждане искова молба, постъпила в АССГ на 23.03.2012 г. и конкретизирана с молба от 12.04.2012 г. относно акта, от който се претендират вредите и искането до съда, подадена в изпълнение на Разпореждане от 29.03.2012 г. от "Овергаз север" ЕАД срещу ДКЕВР, сега КЕВР, с която е предявен иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от нищожно Решение № И1-Л-223 от 26.03.2007 г. на ДКЕВР, с което се изменя територията на лицензиите за разпределение на природен газ и снабдяване с природен газ на "Дунавгаз" ЕАД, чрез прибавяне на територията на община Габрово, в размер на 1088995,11 лв. (съгласно протоколно определение от 30.05.2013 г. въз основа на искане за намаляване цената на иска от първоначално заявена за 1550995,11 лв.), заедно със законната лихва върху нея от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, при съобразяване на приетите и кредитирани експертни заключения, и след обсъждане на становищата и възраженията на страните, първоинстанционният съд е намерил иска за допустим като предявен срещу пасивно легитимиран ответник (юридическо лице по чл. 10, ал. 2 от Закона за енергетиката), който в качеството си на специализиран държавен орган е постановил Решение № И1-Л-223 от 26.03.2007 г. за изменение на издадените на "Дунавгаз" ЕАД лицензии с № Л223-08 от 8.03.2007 г. и № Л223-12 от 08.03.2007 г. за извършване на дейностите "разпределение на природен газ" и "обществено снабдяване с природен газ" на обособена територия "Дунав", като към територията им е добавена тази на Община Габрово, прогласено за нищожно с Решение № 10013 от 23.07.2009 г., постановено по адм. д. № 3759 по описа на ВАС за 2009 г., което административно решение е въведено като фактическо основание на предявения иск. Приел е за неоснователно възражението на ДКЕВР, сега КЕВР, за нередовност на исковата молба. Изложил е съображения, че без да са цитирани по позиции в исковата молба, сумите на извършените от ищеца разходи са дадени в табличен вид в нарочна справка-приложение към исковата молба, включително с конкретизиран към всяка позиция размер на законната лихва, считано от датата на извършване на разхода до датата, на която е депозирана исковата молба в АССГ. Посочил е, че възприема справката като част от петитума на исковата молба, съответно конкретизация на главния иск и на акцесорния. По същество съдът е направил извод за частична основателност на иска до размера на 441781,92 лв. за периода 25.06.2007 г. - 1.07.2008 г., заедно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба - 23.03.2012 г. до окончателното изплащане на дължимото обезщетение, доколкото ако не е било взето нищожното решение от ДКЕВР, сега КЕВР, "Овергаз север" ЕАД не би предприело действия по изпълнението му, включително по проектиране и изграждане на газоразпределителна мрежа. Въз основа на основните и допълнителни заключения на съдебно-счетоводната експертиза, съдебно-икономическата експертиза и съдебно-техническата експертиза съдът е приел, че в изпълнение на нищожния акт на ДКЕВР от ищеца са направени разходи в размер на 1181528,24 лв., законната лихва върху които от датата на плащането на всеки от тези разходи, до датата на предявяване на исковата молба, възлиза общо на 363471,80 лв. Посочил е, че в непосредствена причинна обусловеност от нищожния акт се намират разходите по пунктове от 1 до 27 от справката към исковата молба, понесени от "Овергаз север" ЕАД в периода 25.06.2007 г. - 1.07.2008 г. Направените след "замразяването на проекта" и с оглед бъдещо придобиване на лицензионни права на територията на община Габрово, прекъсват причинната връзка между нищожния акт и разходите на дружеството, схванати като намаляване на неговото имущество. Посочил е, че общата стойност на направените разходи от т. 1 до т. 27 от справката е 587401,78 лв. главница, сборът от сумите на мораторната лихва върху всеки от разходите от датата на заплащането им до датата на предявяване на исковата молба е 316380,14 лв., като сборът от главницата и лихвите е 903781,92 лв. След приспадане на сумата, постъпила в имуществото на ищеца като продажна цена на изградения газопровод по договора от 8.03.2013 г., сключен със "Ситигаз България" ЕАД, резултатът е 441781,92 лв., до който размер съдът е направил извод, че искът е основателен. За разликата до пълния предявен размер от 1181528,24 лв., или за сумата 185213,19 лв. главница и мораторна лихва същият е преценил, че следва да бъде отхвърлен. Отделни съображения за неоснователност на претенцията, наред с приетото, е изложил по отношение на обезщетението за заплатени такси. В заключение, съдът е направил крайния извод, че имуществото на ищцовото дружество се е намалило с понесените в периода 25.06.2007 г. - 1.07.2008 г. разходи за проектиране и изграждане на газоразпределителна мрежа. Макар да е настъпила вреда във формата на имуществена загуба, липсва пряка и непосредствена връзка между разходите, които дружеството е продължило да прави в периода 31.12.2010 г. - 23.03.2012 г. Приел е, че началният момент на забавата, съответно дължимостта на законната лихва е съответната дата, на която е направен всеки от разходите, като дължимо е и мораторно обезщетение в размер на законната лихва с начална дата съответната, посочена в колона 5 от справката към исковата молба до датата на подаването на й - 23.03.2012 г., както и законна лихва от тази дата до окончателното изплащане на дължимото. В обобщение е посочил, че искът е основателен и следва да бъде уважен в размер на 441781,92 лв. главница, заедно със законната лихва от датата на извършване на всеки от разходите до 23.03.2012 г., както и законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното й изплащане. Приел е иска за неоснователен, предвид което подлежащ на отхвърляне, в размер на сумата 185213,19 лв. главница, законната лихва от датата на извършване на всеки разход от главницата до 23.03.2012 г. и законната лихва върху отхвърлената част от датата на исковата молба до окончателното й изплащане. При този изход на спора и на основание чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ и чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, съдът е уважил своевременно направените искания на страните за присъждане на разноски за производството, като на ищеца е присъдил сумата 15162,37 лв. за юрисконсултско възнаграждение и 486,82 лв. за разноски по производството, а на ответника сумата 4439,00 лв. за разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска. Решението е валидно, но недопустимо. Постановено е при липса на абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване правото на иск. За да пристъпи към разглеждане и произнасяне по повдигнатия пред него спор, първоинстанционният съд е направил неправилна преценка, че е сезиран с редовна искова молба. От "Овергаз север" ЕАД, чрез изпълнителния директор на дружеството, на 23.03.2012 г. пред АССГ е предявен иск срещу ДКЕВР (сега КЕВР), с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с който съгласно петитума на исковата молба е поискано осъждането на този ответник да му заплати обезщетение за репариране на претърпени вреди в размер на 1550995,11 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от завеждане на иска до момента на заплащането й. Тази сума е посочена и като цена на иска. Съгласно изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и направеното уточнение с молба от 12.04.2012 г. вредите се претендират от прогласено с Решение № 10013 от 23.07.2009 г., постановено по адм. д. № 3759 по описа на ВАС за 2009 г. за нищожно Решение № И1-Л-223 от 26.03.2007 г. на ДКЕВР за изменение на издадените на "Дунавгаз" ЕАД лицензии за извършване на дейностите "разпределение на природен газ" и "обществено снабдяване с природен газ" на обособена територия "Дунав", като към територията им е добавена тази на Община Габрово. Твърди се в исковата молба, че посоченото решение на ДКЕВР, което подлежи на предварително изпълнение, е причина "Овергаз север" ЕАД да извърши разходи в изпълнение на лицензионните си задължения, описани така: такива "... под формата на заплащане на държавни такси на ДКЕВР и други органи, разходи по получаването на лицензията, както и разходи за изпълнение на лицензионните си задължения, в т.ч. държавни такси за получаване на разрешения за строеж, за промени и изготвяне на ПУП, разходи за материали, за строителни работи.", административно-управленски разходи във връзка с реализацията на проекта за газификация на община Габрово, представени в справка, изчислени на база като 1/13 от общите административно-управленски разходи, тъй като в 13 общини от лицензираната територия на "Овергаз север" ЕАД са извършени реални инвестиции и разходи за такси за разглеждане на заявление за присъединяване на Община Габрово и такса за поисканото от ДКЕВР заявление за цени, включени впоследствие към заплатените от "Овергаз Север" ЕАД суми по проект "Газификация на Община Габрово", изработен по договор, сключен с "Овергаз Инк. " АД. Съгласно посоченото в исковата молба, разходите са подробно разписани в Справка - неразделна част от нея. Заявено е също така, че се претендира и законната лихва върху направените от "Овергаз Север" ЕАД разходи, изчислена в същата справка, но в петитума се претендира сумата 1550995,11 лв., посочена като цена на иска, ведно със законната лихва върху тази сума от завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане. Към исковата молба е приложена "Справка за направени разходи за обект Габрово от "Овергаз Север" ЕАД", подписана от юрисконсулт Цветан Кателиев, видно от която в 47 позиции са описани разходи, индивидуализирани в колони, както следва: по пореден номер; "име" - вероятно наименование на контрагент, получил сумата, между които на ред 2 и 3 "без контрагент", а на ред 43, 44 и 45 "Разпределение разходи за оперативно управление", съответно без посочване на година в тази графа, за 2008 г. и за 2009 г. (до 23.07.2009 г.); град; "вид на разхода" без необходимата индивидуализация и използвани съкращения (без пояснения): "съгласуване на ПУП", "такса" и "такса удостоверение" без посочен контрагент, "технически надзор", позоваване на неконкретизирани по дата анекси за СМР - материали и СМР, "техни указания и издаване на удостоверения", "оценка съответствие и строителен надзор", "строителен надзор", "извършени работи по договор" без дата, двукратно посочване на "такса изд. разр. за преход Янтра", платена към "ОББ Фр. Нансен", от една и съща дата и в един и същи размер, при липсата на яснота дали се касае за двукратно посочване поради грешка или за две самостоятелни пера, "такса удостоверение", "инвеститорски контрол", неконкретизирани "разходи по чл. 4.2. договор", без дата, "проектни разработки", "работно проектиране" и "материали за ГРМ Габрово", "нанасяне подземни комуник на скица", "Съгласуване на ПУП с БТК", "Съгласуване на ПУП с НИНКН", "изходни данни за проектиране", "Съгласуване ПУП МГО", "Проучване за ел. захранване АГРС Габрово", "Такса заявление за изменение на лицензия", "Такса заявление за утвърждаване на цени", "По договор за изготвяне на документи за разширяване на лицензия" и "По договор за продукт "Газификация на Община Габрово", неконкретизирани по дата; "сума" без посочване на валутата; "дата", вероятно на извършване на всеки от разходите; "законова лихва" в лева, вероятно от извършване на разхода към 23.03.2012 г. Предвид заявеното в исковата молба, че таксите за "разглеждане на заявление за присъединяване на Община Габрово" и за "разглеждане на заявление за цени" са включени впоследствие към заплатените от "Овергаз Север" ЕАД сума по проект "Газификация на Община Габрово", изработен по договор, сключен с "Овергаз Инк. " АД, неясно е посочените в позиции 41 и 42 от справката такси, платени към ДКЕВР, дали са тези или различни от тях, доколкото отделно се претендират суми по позиция 46 и 47 от справката. Общата сума по справката на разходите е 1181528,25 лв., на лихвата в лева 369466,86 лв. или в общ размер на 1550995,11 лв. С Разпореждане от 29.03.2012 г. съдът е оставил без движение исковата молба. Указал е на ищеца да заяви кой е актът/актовете, от чиято незаконосъобразност/нищожност претендира вреди и еднозначно да заяви в какво се състои искането му до съда. В постъпилата в негов отговор молба е заявено, че вредите в размер на 1550995,11 лв. се претендират като последица на обявеното за нищожно и индивидуализирано по - горе решение на ДКЕВР, сега КЕВР, както и законната лихва върху тази сума от момента на завеждане на иска до заплащането й. Като е преценил, че исковата молба е редовна, с Разпореждане от 17.05.2012 г. съдът е изпратил преписи от нея и приложенията й на ответника. В съдебното заседание на 05.07.2012 г. съдът е докладвал иска, който се поддържа от процесуалния представител на ищеца и се оспорва от този на ответника. С протоколно определение от съдебно заседание на 30.05.2013 г. съдът е допуснал изменение на цената на иска, по молба на ищцовото дружество, като искът се счита предявен за сумата от 1088995,11 лв., предявена от юрисконсулт Цветан Кателиев. Искането е направено във връзка с Договор от 8.03.2013 г., подписан между "Овергаз Север" ЕАД и "Ситигаз България" ЕАД, с който първият прехвърля на втория правото на собственост върху собствения си газопровод, ведно с описаната документация към него, имащ статут на газоразпределителна мрежа, находящ се в гр. Габрово. Изрично е обосновано в молбата на "Овергаз север" ЕАД, че по причина получаването на сумата по договора след подаване на исковата молба, то до момента на получаването й, това дружество имало право на претендираните лихви с исковата молба. Предвид това по искането за намаление на "исковата претенция", съдът е допуснал намаление на цената на иска, както беше посочено, като от 1550995,11 лв. е намалена на 1088995,11 лв. чрез изваждане на получената сума по сделката със "Ситигаз България" ЕАД - 462000,00 лв., с данък добавена стойност. При така установеното, настоящият състав приема, че първоинстанционният съд не е отчел нередовността на предявената искова молба (чл. 127, ал. 1, т. 3, 4, 5 и ал. 2 ГПК), респективно не е изпълнил задълженията си по чл. 129, ал. 1 и ал. 2 ГПК. За това той е длъжен да следи служебно, дори при липсата на възражение в този смисъл от ответника. По-горе беше посочено, че в приложена към исковата молба и цитирана в нея, "Справка за направени разходи за обект Габрово от "Овергаз север" ЕАД" са описани по пера претендираните разходи като вреди. Съдържанието на справката беше интерпретирано по - горе в настоящото решение, като очевидни са неяснотите, от които страда тази справка. Доколкото исковата молба препраща към нея, следва да се приеме, че обстоятелствената й част е неясна. Петитумът не препраща към нея. В него е посочена исковата сума от 1550995,11 лв. (посочена като цена на иска) като претендирана вреда, която се търси ведно със законната лихва, считано от завеждане на иска. В обстоятелствената част на исковата молба обаче след пояснението, че направените от дружеството разходи са подробно разписани в посочената справка, също е заявена претенция за законна лихва върху направените разходи, както е изчислена в справката. Видно от последната, касае се за лихва изчислена към 23.03.2012 г., тоест към момента на подаване на исковата молба, която е добавена към размера на главницата, за да формулира ищцовото дружество общата си искова претенция в размер на 1550995,11 лв., върху която отново претендира законната лихва от момента на завеждане на иска. Всичко това е следвало да бъде отчетено от първоинстанционния съд при проверката по чл. 129, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, като при това е следвало да даде указания на "Овергаз север" ЕАД, на основание чл. 129, ал. 2 ГПК, във вр. чл. 127, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, да уточни ясно обстоятелствената част на исковата молба, нейния петитум по пера и претенцията си за претендираната лихва. Ако претендира такава до предявяване на иска да уточни нейния размер отделно от главницата. На "Овергаз север" ЕАД е следвало да се укаже да приведе исковата молба в съответствие с изискванията на чл. 127, ал. 2 ГПК. Условието, което предявява посочената разпоредба към съдържанието на исковата молба за посочване на доказателствата и конкретните обстоятелства, които ищецът ще доказва с тях, като представи заедно с нея всички писмени доказателства, е предполагало даването на указания от съда за инкорпориране на справката в нейното съдържание и обвързването на всеки от посочените разходи с конкретни доказателства. Наред с това, доколкото тези разходи са неясно посочени, било е необходимо да се укаже на ищцовото дружество уточнението им чрез конкретизирането им, в това число представяне на сумите по справката като данъчна основа и данък добавена стойност (където е начислен) и уточнение как се претендира сумата по съответното перо. Предвид изложеното настоящият състав намира, че съдът не е проявил нужната активност и не е дал необходимите нарочни указания до "Овергаз Север" ЕАД за уточняване твърденията, направени в исковата молба за претърпени вреди, както и досежно искането до съда, в резултат на което се е произнесъл по нередовна искова молба. Съдът не е съобразил, че макар да се касае до исково производство, то се развива по определения в АПК ред при субсидиарното приложение на ГПК, предвид което има задълженията по чл. 171, ал. 4 АПК, в това число да даде указания за конкретизиране и индивидуализиране на вредите, които се твърди, че са претърпени и чието репариране се претендира, досежно техния размер и искането за присъждане на лихва. Наред с това съставът на АССГ е извършил процесуално нарушение при допускане изменението на цената на иска в посока намаление, без да е заявено и изяснено това намаление от ищеца по пера на разходите, претендирани като вреди. Съдът не е изискал уточнение, дали намалението се прави чрез оттегляне или отказ от иска в посочената част и като го е допуснал, не е прекратил производството по делото в съответната част. Не е извършил също така преценка по чл. 101 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, дали предявилият молбата юрисконсулт Каталиев, а и юрисконсулт Николов, с когото я поддържа в съдебно заседание на 30.05.2016 г., разполагат с представителна власт за извършване на такова процесуално действие предвид разпоредбата на чл. 34, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 144 и представеното пълномощно за първия на л. 9, том 1 и за втория на л. 227, том 1 от първоинстанционното дело, които не представляват изрични пълномощни по смисъла на посочената разпоредба. Молбата не е подписана от законен представител на дружеството и не се поддържа лично от такъв в съдебното заседание. По всички изложени съображения, на основание чл. 221, ал. 3 АПК обжалваното решение се явява недопустимо като постановено по нередовна искова молба и подлежи на обезсилване. Налице е касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК, за което съдът следи служебно по аргумент от чл. 218, ал. 2 АПК. Делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав на АССГ. При новото разглеждане съдът следва да даде възможност на "Овергаз мрежи" АД да уточни предявения иск/ове, за което е длъжен да му съдейства като му даде нарочни указания в тази насока съобразно посоченото по - горе в мотивите на настоящото решение. Следва да съобрази, че искът се индивидуализира в исковата молба чрез насрещни страни, правопораждащи юридически факти и формулирано искане, като съдът е длъжен да се произнесе в рамките на заявения предмет. Изложените в обстоятелствената част фактически твърдения трябва да са ясни, конкретни и логически свързани, а петитумът, който е иманентна част от исковата молба, е необходимо логически да следва от изложените фактически твърдения. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи или длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Исковата молба следва да съдържа освен твърдение за причинените имуществени (в случая) вреди, претендирани от съответния незаконосъобразен (нищожен) акт, действие или бездействие, ведно с твърдения досежно връзката на последните с претендираните вреди, и изложение в какво се изразяват те, като същите бъдат ясно конкретизирани по вид и размер. С исковата молба се индивидуализира предмета на делото - спорното материално субективно право като основание и петитум, който определя, както предмета на доказване, така и границите на решаващата дейност на съда. По причина резултата от касационното оспорване при извършената проверка по чл. 209, т. 2 АПК, настоящият съд не следва да се произнася по останалите релевирани касационни основания, включително по възраженията за допуснати нарушения от първоинстанционния съд във връзка с направените оспорвания на представени по делото документи. Предвид правните изводи на настоящия състав по касационните жалби на "Овергаз север" ЕАД, с правоприемник "Овергаз мрежи" АД и на ДКЕВР, сега КЕВР срещу обжалваното Решение № 4254 от 25.06.2014 г., постановено по адм. д. № 3072 по описа на АССГ за 2012 г., жалбата на ДКЕВР, сега КЕВР срещу постановеното по същото дело Определение № 4584 от 24.09.2014 г. се явява основателна. Така обжалваното определение, постановено по исканията за поправка на ОФГ и за изменение на посоченото решение в частта за разноските, направени от ДКЕВР, сега КЕВР следва да бъде отменено. По разноските ще се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на трето отделение