Решение № 137 от 6.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8888/2009 г.

Решение № 137 от 6.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8888/2009 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по реда на чл. 208 от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на и. д. Директор на Дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП срещу решение от 9.04.2009 г. по адм. дело № 697/2007 г. на СГС, АК, III Б състав, с което е отменен ДРА № 183 от 3.09.2004 г., издаден от ТДД гр. София и е признато право на данъчен кредит на "Емар - 13" ЕООД общо на стойност 150800 лв. за данъчен период м. 02. и м. 03.2004 г. по фактура № 19/16.02.2004 г., издадена от "Пунктуал 2003" ЕООД, и по фактури № 9/5.03.2004 г. и № 12/31.03.2004 г., издадени от "Вили консулт" ЕООД. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно - постановено в противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По съображения подробно изложени в жалбата касаторът моли да бъде отменено решението на СГС и потвърден ДРА, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Емар - 13" ЕООД гр. София, чрез процесуалния си представител - адв. Йосифова, в писмено възражение от 25.06.2009 г. и в с. з. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на съдебни разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по същество на делото. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството по делото е след постановяване на решение № 928 от 29.01.2007 г. на ВАС, I отделение, по адм. дело № 1021/2006 г., с което е отменено решение от 25.07.2005 г., постановено по адм. дело № 4126/2004 г. на Софийски градски съд, а делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. След връщането на делото и в производството по адм. дело № 697/2007 г., СГС е приел следното: По фактура № 19/16.02.2004 г., издадена от "Пунктуал 2003" ЕООД, данъчният орган не е признал право на данъчен кредит на основание чл. 6 и чл. 64, ал. 1, т. 3 и т. 6 от ЗДДС (отм.). Въз основа на събраните в хода на производството доказателства, СГС е приел, че данъкът е начислен по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) и е изпълнено изискването на чл. 64, ал. 1, т. 3 от ЗДДС (отм.). Доставката в случая е реализирана в изпълнение на договор от 16.02.2004 г. между "Емар - 13" ЕООД и "Пунктуал 2003" ЕООД. Тъй като става въпрос за договор за продажба на стоки според съда сключването му е поставено в зависимост от постигането на съгласие между страните, а не от реалното предаване на стоките по договора. В случая стоките са предадени от доставчика на дружеството - жалбоподател с приемо-предавателен протокол, а ДДС е платен по ДДС-сметка на доставчика. Установено е, че с договор от 1.02.2004 г. на "Емар - 13" ЕООД е предоставено складово помещение от "Тератранс" ООД от 110 кв. м, където е било фактическото предаване на стоките. На 20.05.2004 г. е извършена инвентаризация на от данъчните органи в склада на дружеството, която не установява складови наличности. Според съда такива наличности не се установяват, тъй като стоките намиращи се в склада към м. 03.2004 г. са били предоставени на клиенти на "Емар - 13" ЕООД на консигнация. Същите не са продадени, а само изписани от с/ка 304 "Стоки" и са заведени в с/ка 413 "Клиенти при определени условия", което се доказва както от оборотните ведомости за м. 03., 04, 05.2004 г., така и от заключението на вещото лице, а също и от сключените 4 бр. договори за консигнация. Съдът е констатирал, че сделките по договорите за консигнация са намерили отражение в счетоводството на жалбоподателя, но въпреки това данъчните органи са приели, че отразените обороти по кредита на с/ка 304 "Стоки" не отговорят на тези по дебита на сметка 702 "Приходи от продажба на стоки". В тази връзка съдът е приел, че не е налице несъответствие в счетоводната отчетност на дружеството, защото процесните стоки са предадени на консигнация, а при този вид договори не се прехвърля правото на собственост върху стоката, а само се извършва фактическо предаване на същата. Тяхната стойност няма как да бъде отразена като приход в сметка "Приходи от продажба на стоки", като отразяване по тази сметка би имало едва когато стоките бъдат продадени от консигнанта. От заключението на в. л. СГС е установил, че закупените по този начин стоки са продадени на клиенти през м. 04, 05, 06, и 07.2004 г. и е осчетоводен общ приход от продажбите в размер на 387347, 03 лв. Първоинстанционният съд е приел за неоснователен доводът на данъчния орган, че жалбоподателят не разполага с възможност за транспортиране на стоките. В тази насока по делото са представени договор от 10.02.2004 г. за превоз сключен с "Шапкаров транс" ЕООД и пътни листове от 16.02.2004 г., като по този начин се опровергава тезата, че след като "Пунктуал 2003" ЕООД няма назначени лица по трудов договор за извършване на услугата и няма собствени или наети транспортни средства, то липсва доставка на услуга. С оглед направените по-горе констатации СГС е обосновал извода, че процесната доставка е извършена и е налице данъчно събитие, по което е начислен ДДС и следва да бъде признато право на данъчен кредит на жалбоподателя по фактурата, издадена от доставчика - "Пунктуал 2003" ЕООД. Относно доставките по фактури № 9/5.03.2004 г. и № 12/31.03.2004 г., издадени от "Вили консулт" ЕООД СГС е установил, че данъкът е начислен по реда на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) и платен по ДДС-сметка на доставчика. Съдът е изложил съображения относно наличието на реалност на доставката по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.), както и за изпълнение на условията на чл. 64, ал. 1, т. и т. 6 от ЗДДС (отм.), с което изцяло е опровергал констатациите на данъчния орган, изложени в процесния ДРА и е признал право на данъчен кредит на дружеството по тези доставки. Така постановеното решение е правилно. Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. От правилно установените факти съдът е направил обосновани правни изводи. Не са допуснати процесуални нарушения от съда при разглеждане и решаване на делото. Основният спорен въпрос в случая е налице ли доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.) по процесните фактури, издадени от "Пунктуал 2003" ЕООД и "Вили консулт" ЕООД. Изводите му в тази насока се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни. Наведените в касационната жалба доводи са неоснователни. Правилно СГС е приел, че процесните доставки са извършени и е налице данъчно събитие, по което е начислен ДДС. Безспорно е установено, че данък е начислен по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) и платен по ДДС-сметка на доставчиците, като същите са изпълнили всички законоустановени изисквания - за начисляване на ДДС и счетоводното му отразяване за възникване право на данъчен кредит. В подкрепа на тези изводи са и заключенията на двете ССЕ - неоспорени от страните. С оглед горното, следва да бъде прието, че решението не страда от пороците, изложени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора на касатора не се следват разноски, а в полза на ответника следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в доказания размер - 1200 лв. съгласно договор за правна защита и съдействие от 18.06.2009 година. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, I А отделение,