Решение № 5223 от 23.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8185/2020 г.

Решение № 5223 от 23.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8185/2020 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на "Напоителни системи" ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. София, район "Овча купел", бул. "Цар Борис III", № 136, представлявано от изпълнителния директор С. Д., подадена чрез юрк. А. П., против решение № 2106 от 21.04.2020 г., постановено по административно дело № 10563/2019 г. на Административен съд – София - град, в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 41/14.05.2019 г., издаден от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" /БДИБР/ - гр. Пловдив към Министерство на околната среда и водите /МОСВ/. С доводи за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, се претендира отмяна на решението. В представена писмена защита, чрез процесуален представител адв. Г. Г., излага подробни съображения относно допуснати от страна на административния орган съществени нарушения на административнопроизводствените правила и незаконосъобразното определяне на дължимата такса. Претендира присъждането на разноски съобразно представен списък по чл. 80 ГПК. Ответникът - директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" - гр. Пловдив към Министерство на околната среда и водите, чрез процесуален представител ст. юриск. Н. Г. – представя становище за неоснователност на касационната жалба. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, частично основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд – София - град е бил АУПДВ № 41/14.05.2019 г., издаден от директора на БДИБР. Със същия на "Напоителни системи" ЕАД на основание чл. 195б, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "a" и ал. 2 от Закона за водите (ЗВ) и съгласно чл. 2, ал. 1 и ал. 2, т. 5 от Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, одобрена с ПМС № 154/200 г. (отм.) и съгласно чл. 1, т. 1, б. "б", чл. 3, ал. 1, чл. 6, ал. 1 и ал. 2, чл. 8, ал. 2, посредством чл. 10, ал. 1, т. 5 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177/24.06.2011 г., в сила от 01.01.2012 г. са установени дължими публични задължения в размер на 474 598, 51 лв., ведно с дължима лихва за периода на забава в размер на 57 099, 96 лв., представляващи такса за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2017 г. за правото на водоползване от яз. "Пясъчник". Установено от фактическа страна е, че правото на водовземане от повърхностен воден обект яз. "Пясъчник", намиращ се в землището на с. Беловица, с. Елешница, с. Паничери, общ. Хисаря и с. Любен, общ. Съединение, обл. Пловдив с цел водоползване – напояване, е предоставено по силата на Разрешително № 1037/20.02.2007 г. на министъра на околната среда и водите, продължено с Решение № 355/23.11.2011 г., издадено от министъра на околната среда и водите. С декларация по чл. 194б от ЗВ от 30.01.2017 г. за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г., дружеството е декларирало отнет годишен воден обем от 31 322 301 куб. м. и дължима такса за водовземане в размер на 31 322, 30 лв., изчислена съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177/24.06.2011 г., в сила от 01.01.2012 г. На 20.02.2017 г. е извършена проверка на декларираните данни и е съставен констативен протокол № ПВ1-016, от който е установено, че уловените /пропуснати/ водни маси за 2016 г. са 44 988 118 куб. м., при разрешено водно количество 55 000 000 куб. м. С декларация по чл. 194б от ЗВ от 30.01.2018 г. за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г., дружеството е декларирало отнет годишен воден обем от 36 902 781 куб. м., при единичен размер на таксата по чл. 12 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383 от 29.12.2016 г., обн. ДВ, бр. 2 от 6.01.2017 г., в сила от 01.01.2017 г. На 12.03.2018 г. е извършена проверка на декларираните данни и е съставен констативен протокол № ПВ1-017, от който е установено, че уловените /пропуснати/ водни маси за 2017 г. са 52 442 211 куб. м., при разрешено водно количество 55 000 000 куб. м. и таксата за иззето водно количество за процесния период, изчислена съгласно Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383 от 29.12.2016 г., е в размер на 62 930, 65 лв. На 27.02.2019 г. на дружеството е изпратена покана за доброволно изпълнение /л. 20 от делото/. Предвид липсата на постъпило плащане за погасяване на задължението на 20.03.2019 г. е изпратено уведомление до "Напоителни системи" ЕАД за започване на производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане за дължимата такса за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2017 г. по разрешително № 1037/20.02.2007 г. /л. 17 от делото/. С оглед изложеното и предвид установените фактически обстоятелства, с оспореното пред настоящата инстанция решение, първоинстанционният съд е отменил АУПДВ в частта за сумата над 75 605, 64 лв., представляваща главница и за сумата над 11 766, 31 лв. – дължима лихва за забава за процесните периоди. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че АУПДВ е издаден от компетентен орган съгласно чл. 195б, ал. 1 от ЗВ в предвидената от закона писмена форма и съдържание, съответстващо на изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК. Според съда АУПДВ е издаден в съответствие с изискването на чл. 195б, ал. 2 от ЗВ въз основа на писмени доказателства, а именно - въз основа на констативни протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението и покана към "Напоителни системи" ЕАД за доброволно изпълнение. Размерът на таксата за количеството потребена вода за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. е определен на база представени данни – декларация от самият жалбоподател "Напоителни системи" ЕАД, обстоятелство, потвърдено и от приетото по делото и неоспорено от страните заключение по назначената съдебно – счетоводна експертиза /ССчЕ/. Въз основа на даденото от вещото лице заключение, съдът приема, че за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г. информацията в подадената декларация не съответства на наложените на дружеството задължения, тъй като съгласно Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383/29.12.2016 г., в сила от 01.01.2017 г., е определена цена на вода чрез водовземане за напояване на земеделски земи в размер на 0, 012 лв. за куб. м., докато в декларацията на дружеството е посочена цена 0, 0012 лв. за куб. м. На следващо място приема, че задължението е увеличено и с корекционен коефициент 1, 001, посочен в чл. 11, ал. 2 и чл. 12, ал. 3 - 5 от Тарифата, при самостоятелно водоснабдяване, чрез собствени водовземни съоражения. С оглед изложеното, на основание чл. 11, ал. 1 от Тарифата, при посоченото от дружеството количество отнета вода – 36 902 781 куб. м. съдът приема, че таксата за водоползване за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. е в размер на 44 283, ЗЗ лв., а не както е посочено в АУПДВ в размер на 443 276, 21 лв. В тази връзка посочва, че макар правилно да е определил и посочил в процесния АУПДВ приложимата единична цена по таблицата по чл. 12, ал. 1 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, обн. ДВ, бр. 2/2017 г., в сила от 01.01.2017 г. – т. 3 от посочената разпоредба, с оглед издаденото разрешително за водовземане от повърхностни води, по същество административният орган е изчислявал размера на дължимата годишна такса за водоползване като е приложил единичната цена за водоползване от подземни води, т. е. умножил отнетото водно количество по 0, 012 лв. /куб. м и е приложил корекционния коефициент по чл. 11, ал. 2 от Тарифата. Установеното несъответствие съдът приема за допусната от страна на органа техническа грешка при пресмятането, но доколкото такава не е установена от административния орган и поправена от него по реда на чл. 62 АПК, постановеният резултат за дължимата такса за 2017 г. е незаконосъобразен като противоречащ на фактическите установявания на административния орган и поради неправилно приложение на материалния закон – прилагане на единична цена, относима за друг вид водоползване и прилагане на корекционен коефициент без изложени фактически основания за това. Съобразно изложеното съдът приема, че дължимата такса от оспорващото дружество за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. е в размер на 44 283, ЗЗ лв., а лихвата върху тази сума за периода е в размер на 5 031, 48 лв. и за разликата над тези суми е постановил отмяна на оспорения АУПДВ. Възражението на жалбоподателя, че констативните протоколи за извършената документална проверка са съставени в отсъствието на представляващ юридическото лице, като не е бил поканен негов представител и не е бил запознат с констатациите в него, са отхвърлени от съда като неоснователни с оглед обстоятелството, че извършените проверки са осъществени по документи, а не на място и са във връзка с представени от дружеството декларации. За неоснователно е прието и възражението на "Напоителни системи" ЕАД за незаконосъобразност на оспорения акт поради издаването му след изтичане на 14-дневният срок, регламентиран в разпоредбата на чл. 57, ал. 1 АПК. Според състава константна е съдебната практика, че този срок има инструктивен, а не преклузивен характер, като изтичането му не погасява правото на административния орган да упражни правомощията си и да издаде краен акт. Относно установеното противоречие в мотивите и диспозитива на оспорения административен акт, а именно - в мотивите на акта е констатирано, че на оспорващото дружество е издадено разрешително за правото на водоползване от повърхностен воден обект, приложени са таксите в съответните за 2016 г. и 2017 г. размери за водоползване от повърхностни водни обекти, но в диспозитива на оспорения АУПДВ е посочено, че дължимите суми представляват задължения по разрешително за водовземане от подземни води, съдът приема, че това нарушение не е съществено с оглед това, че административният орган е приложил относимите правни разпоредби, регламентиращи съответния размер на таксата при водоползване от повърхностни водоизточници. С тези мотиви, съдът е приел, че оспореният АУПДВ е законосъобразен в частта на установените за 2016 г. задължения и незаконосъобразен в частта на установените задължения за 2017 г., като общият размер на задължението за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2017 г. е 75 605, 64 лв. главница и лихва за забава в размер на 11 766, 31 лв. С оглед изложеното е постановил отмяна на АУПДВ за определената главница и лихва над посочената сума. Така постановеното решение е частично неправилно. Правилни и обосновани са достигнатите от съда изводи досежно законосъобразното определяне на размера на дължимите такси за водовземане от повърхностни води, съобразно издаденото на "Напоителни системи" ЕАД разрешително. В действителност посоченото в мотивите на АУПДВ правно основание се отнася до задълженията за такса за правото на водовземане от подземни води, но при извършеното изчисление на дължимата такса са съобразени разпоредбите относими за определянето на размера на таксата за правото на използване на повърхностни води. Неоснователни са възраженията на касатора относно допуснати от страна на административния орган съществени нарушения на административнопроизводствените правила и по – конкретно провеждането на производство по реда на чл. 195б ЗВ, а не по реда на чл. 194б, ал. 4 ЗВ. Основанието за издаване на процесния АУПДВ е неизпълнението на водоползвателя, титуляр на разрешително за право на водовземане, на задължението му да заплати таксите по реда на чл. 195а, ал. 1 ЗВ. Съгласно чл. 195б, ал. 1 ЗВ вземанията за незаплатените по реда на чл. 195а, ал. 1 такси по този закон се определят с акт за установяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл. 166 от ДОПК. Актът се съставя въз основа на писмени доказателства, включващи извлечения от сметките, по които постъпват таксите, платежни и други счетоводни документи, издадени от лицата, използващи водите, покана към лицето за доброволно изпълнение и констативни протоколи от извършения контрол по изпълнение на задължението, като в конкретния случай, редът за установяване на размера на задълженията е спазен. В хода на административното производство са извършени проверки по документи, обективирани в съответствие със закона в констативни протоколи, като на дружеството е изпратена и покана за доброволно изпълнение на задължението. В процесния случай АУПДВ не е издаден във връзка с установени несъответствия между декларираната от дружеството информация и данните от извършените проверки, както необосновано се поддържа от касатора. Именно декларираното от дружеството годишно водно количество е взето предвид при изчисляване от страна на органа на дължимата такса и в съответствие с предвидените в чл. 195 б, ал. 1 правомощия, административния орган е издал оспорения АУПДВ при наличието на незаплатени такси. В тази връзка, необосновано се явява възражението на касатора и относно необсъждане от страна на административния орган на установените количества уловени /пропуснати/ води и констатираните в хода на проверките несъответствия с декларираните от дружеството иззети количества вода. Изчисляването на таксата въз основа на установените с констативните протоколи количества отнети водни маси, в какъвто смисъл са доводите на касатора, би довело до по-висок размер на таксата за всеки от процесните периоди. На основание чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗВ дружеството дължи такса за правото на ползване на повърхностни води. За 2016 г. обосновани и законосъобразни са изводите на съда за наличие на законовите предпоставки за възникване на вземане за такса за водоползване в установения с административния акт размер. Дължимите и незаплатени такси за периода 01.01.2016 г. - 31.12.2016 г. по чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗВ, са изчислени на база декларирано годишно водно количество с декларация, подадена от дружеството – касатор по чл. 194б, ал. 1 от ЗВ. Въз основа на събраните доказателства и на основание чл. 3, ал. 1, чл. 6, ал. 1 и ал. 2, чл. 8, ал. 2 във връзка с чл. 10, ал. 1 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177/24.06.2011 г., в сила от 01.01.2012 г., по която е изчислена таксата е приложена правилно и показателите са заместени правилно с конкретните стойности. Това е потвърдено и в заключението на ССчЕ. Неоснователни са доводите на касатора, че оспореният АУПДВ не отговаря на изискванията на чл. 59 АПК и по – конкретно не съдържа фактически и правни основания за издаването му. Съответен на закона и доказателствата по делото е изводът на съда, че в оспорения АУПДВ са изложени подробни фактически и правни основания, мотивирали издаването му, като е отразен и алгоритъмът, по който е определена таксата, както и правното основание за нейната дължимост. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че са спазени и регламентираните административнопроизводствени правила по АПК и по специалния закон. С оглед изложеното, възраженията на касатора за липса на мотиви в оспорения акт, които да позволят на адресата да разбере конкретните съображения за волята на административния орган, се явяват неоснователни. Относно направеното възражение за размера на лихвата, определен в оспорения АУПДВ, следва да се отбележи, че съгласно чл. 15, ал. 1 от приложимата за 2016 г. Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, таксите са годишни и се заплащат не по-късно от 31 март на следващата година. На основание чл. 175, ал. 1 ДОПК - за неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон. В тази връзка, в съответствие с приложимите разпоредби, с АУПДВ правилно е начислена лихва за забава, считано от 01.04.2017 г. до 14.05.2019 г. При така установените обстоятелства и след оценката на доказателствения материал по делото, настоящият съдебен състав счита, че предвид безспорно установеното ползване на вода по разрешителното и липсата на доказано плащане, то задължението е дължимо. С оглед характера им, таксите за водовземане от повърхностни води представляват публични държавни вземания, като в настоящия случай размерът им е определен в съответствие с приложимата за съответния период Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект. Предвид липсата на доказателства за доброволно изпълнение на задължението, се налага изводът, че оспореният АУПДВ, в частта досежно установените за 2016 г. задължения е издаден в съответствие с материалноправните изисквания, при спазване на административнопроизводствените правила и в тази част решението на първонистанционния съд като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. За 2017 г. обосновано въз основа на данните по делото първоинстаницонният съд е приел, че размерът на таксата по чл. 194б, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗВ неправилно е определен от административния орган - издател на оспорения административен акт. Правилно съдът е приел, че административният акт съдържа правни и фактически основания за издаването му, но не е извършил проверка по отношение на кумулативно дадените в чл. 194, ал. 2 ЗВ условия при определянето на дължимата такса за 2017 г. и по - конкретно - съответствието на таксата с нормите на водопотребление съгласно Наредбата за нормите на водопотребление и в тази връзка възраженията на касатора се явяват основателни. Видно от доказателствата по делото, за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г. дружеството е подало декларация по чл. 194б от ЗВ на 30.01.2018 г., в която е декларирало отнет годишен воден обем от 36 902 781 куб. м., изчислен по измервателно устройство – водомерна рейка, като е отбелязано наличието на следното обстоятелство - при напояване, когато отнетият обем вода е по-малък или е равен на обема вода, изчислен по съответните норми на водопотребление, определени в Наредбата за нормите на водопотребление за съответните култури (л. 32 от делото). При извършената от страна на контролните органи проверка на декларираните данни, видно от съставения констативен протокол № ПВ1-017/12.03.2018 г., се установява, че отнетите годишни водни обеми по представената от дружеството справка са в размер на 52 442 211 куб. м. (л. 34 от делото). Съгласно чл. 194, ал. 2 ЗВ таксата за водовземане от повърхностни води по чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗВ се определя на базата на отнетия обем вода и съответните норми за водопотребление, определени в наредбата по чл. 117а, а именно действащата за 2017 г. Наредбата за нормите за водопотребление, приета с ПМС № 371 от 22.12.2016 г., обн., ДВ, бр. 103 от 27.12.2016 г., в сила от 27.12.2016 г. Съгласно чл. 194, ал. 6 ЗВ размерът на таксата по чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗВ за периода на 2017 г. се определя съгласно чл. 12 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и замърсяване, приета с ПМС № 383/29.12.2016 г., обн. ДВ бр. 2 от 6.01.2017 г. Съгласно текста на чл. 12, ал. 3, т. 1 от Тарифата, когато водовземането е за напояване и когато отнетият обем вода е по-малък от или е равен на обема вода, изчислен по съответните норми за водопотребление, определени с наредбата по чл. 117а, ал. 2 ЗВ, за съответните култури, единичният размер на таксата се умножава по 0, 7. От страна на "Напоителни системи" ЕАД обстоятелството, че отнетият обем вода е по – малък или е равен на обема вода, изчислен по съответните норми за водопотребление е декларирано, но не е обсъдено нито в хода на проведеното административно производство, нито в хода на съдебното производство. Достигнатият от вещото лице извод за приложени от страна на административния орган единичен размер на таксата - 0, 012 лв. за куб. м. и корекционен коефициент – 1, 001 при изчисляване на дължимата такса за 2017 г., макар и потвърдено от страна на ответника, видно от представения по делото писмен отговор, не се подкрепя от доказателствата по делото. В мотивите на оспорения АУПДВ, както и в съставените от страна на контролните органи писмени документи, фактически основания относно горното обстоятелство не се излагат и в тази връзка изводите на съда са основателни. Определеният размер на публичното задължение – 443 276, 21 лв., е изчислен въз основа на отнетия воден обем от 36 902 781 куб. м., умножен по единична цена от 0, 0012 лева/куб. м. и тук както основателно сочи съдът, е налице техническа грешка при изчисляването. Независимо от горното, при изчисляване размера на дължимата такса не е приложен декларираният от дружеството коефициент 0, 7 по чл. 12, ал. 3, т. 1 от Тарифата. Приложението на коефициента е част от предвидените от законодателя материалноправни предпоставки за определянето на дължимата такса и в този смисъл, извършената от съда проверка на законосъобразността на оспорения АУПДВ е непълна. В мотивите на обжалвания съдебен акт е обсъдена формулата за определяне на дължимата такса, но липсват съображения относно данните за приложението на коефициент от 0, 7. Въз основа на изложеното едва при установяване на относимите факти и обстоятелства и съответното на тях обсъждане и преценка, съдът ще следва да се произнесе по спорния между страните въпрос относно размера на таксата и дължимата лихва за забава. Съдът ще следва да назначи съдебна експертиза, която да даде отговор на въпроса отнетият обем вода по-малък ли е от или равен на обема вода, изчислен по съответните норми на водопотребление, определени в Наредбата за нормите на водопотребление (ДВ бр., бр. 103 от 27.12.2016 г) за съответните култури. В този смисъл, както основателно сочи и касатора, са постановените решение № 7794/18.06.2020 г., постановено по адм. дело № 3989/2020 г. по описа на ВАС, първо отделение и решение № 13571/03.11.2020 г., постановено по адм. дело № 7314/2020 г. по описа на ВАС, първо отделение. По изложените съображения, на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК оспореното в настоящото касационно производство решение на Административен съд – София – град в частта относно установените с АУПДВ задължения за 2017 г. ще следва да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав при спазване указанията, дадени от настоящата касационна инстанция. Предвид изхода на делото и на основание чл. 226, ал. 3 АПК съдът не присъжда разноски на страните, тъй като такива ще бъдат присъдени при новото разглеждане на делото с оглед неговия изход. Мотивиран така и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение