Решение № 10128 от 5.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11410/2012 г.

Решение № 10128 от 5.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11410/2012 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Джамал Б. М. Лазуми, гражданин на Либия, против решение № 4486/01.08.2012 г. по адм. д. № 6035/2012 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 294/07.05.2012 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС. В жалбата поддържа оплаквания за неправилност на решението. Твърди, че актуалната информация за положението в Либия съдържа факти относно обстоятелства, които застрашават живота на всяко цивилно лице, намиращо се в страната. Тези факти не са проверени от първоинстанционния съд във връзка с Тълкувателно решение от 17.02.2009 г. на СЕС по тълкуването на чл. 15, б "в" от Директива 2004/83/ЕО. В съдебно заседание представя статии от местния печат относно събития в Бенгази. Предвид изложените съображения иска да бъде отменено обжалваното решение. Ответникът по жалбата, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Кулинова. Оспорва касационната жалба и счита решението за правилно. Твърди, че не са налице предпоставките за предоставяне на статут. По отношение на днес представените доказателства сочи, че бунтовете и демонстрациите са извън дефиницията на въоръжен конфликт. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението на административния съд е правилно, постановено при изяснена фактическа обстановка. Съдът правилно е установил, че не са налице материалните предпоставки на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут на чужденеца. Жалбоподателят не е бил принуден да напусне Либия, а е заминал по собствено желание. До напускането на родината си не е имал проблеми, не е бил преследван и не е получавал заплахи. Направените възражения в жалбата са неоснователни и не сочат на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд - София-град, е отхвърлена жалбата на Джамал Б. М. Лазуми, гражданин на Либия, против решение № 294/07.05.2012 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. чл. 9 от ЗУБ е отхвърлена молбата на либийския гражданин за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът е приел в решението си, че заявените от чужденеца мотиви не попадат в предпоставките, посочени в чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. От изявленията на жалбоподателя е видно, че той не е бил преследван в родината си поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия. Не е бил принуден да напусне страната си по произход или местоживеене поради заплаха за неговия живот, сигурност или свобода или поради насилие, възникнало от ситуация на въоръжен конфликт или поради други форми на нечовешко или унизително отнасяне или наказание и по тези причини не може да се завърне в страната си по произход. Решението е правилно, постановено след подробен анализ на доказателствата по делото и прилагане на нормите на вътрешното и международното право. Съдът подробно е изследвал наличието на материалноправните предпоставки, уредени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ относно предоставянето на статут на бежанец в Република България. Съпоставянето на изискванията на закона с установените факти по делото логично е довел до извод за липсата на основания за предоставянето на такъв статут на молителя. Самият жалбоподател не е твърдял, а и по делото не са събрани доказателства, че в страната си по произход той е бил подложен на преследване, да е бил обект на репресии или спрямо него да е било упражнявано физическо насилие. Заявеното в интервютата обстоятелство, че сам е напуснал страната си на произход, за да учи в чужбина и не желае да се завърне, защото се е интегрирал в българското общество не са обстоятелства, които могат да бъдат подведени под установените законови рамки за предоставяне на статут на бежанец, както правилно е посочил в мотивите си съдът. Преценени съобразно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, те не дават основание и за уважаване на молбата за предоставяне на хуманитарен статут. Разпоредбата на закона предполага установяване на заплаха за живота, сигурността и свободата на молителя, поради насилие, възникващо от ситуации на въоръжен конфликт, както и поради опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение спрямо молителя, на което той би бил подложен при завръщането си в страната по произход. Жалбоподателят заявява, че ако се завърне, ще бъде арестуван и разпитван, но тези негови твърдения не са обосновани и подкрепени с доказателства. Представените по делото справки от Държавна агенция за бежанците за ситуацията в Либия не дават основание да се приеме, че в държавата има въоръжен конфликт. Наличието му предполага продължително въоръжено насилие между държавната власт и организирани въоръжени групи или между такива групи на територията на държавата. Такъв въоръжен конфликт е налице, когато въоръжените сили осъществяват контрол върху част от територията на дадена страна и които са в състояние да поддържат военни операции. При липсата на тези критерии не е налице въоръжен конфликт, съгласно четирите Женевски конвенции от 1949 г. и Вторият допълнителен протокол от 1977 г. Извършването на отделни бунтове и демонстрации не представляват въоръжен конфликт по смисъла на вътрешното и международно право. Поради липсата на опасност от посегателства, насочени спрямо живота и сигурността на молителя, не може да се приеме, че за него са налице основанията за уважаване на молбата му за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут. Като е приел, че обжалваната заповед е законосъобразна, административният съд е постановил решението си в съответствие с материалния закон, поради което решението му следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,