Решение № 4215 от 21.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7535/2018 г.

Решение № 4215 от 21.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7535/2018 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от И. И. против решение № 739 от 20.04.2018 г. по адм. дело № 934/2017 г. на Административен съд – Б.. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му против заповед № 03-010-РД/622 от 8.11.2017 г. на директора на Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие" – Б.. Позовава се на допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно прилагане на материалния закон – отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна – директор на ОД на ДФЗ – Б., не изразява становище по касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се, че с неприлагане на преписката по назначаване на директора на ОД на ДФЗ – Б., съдът не е нарушил съдопроизводствените правила. Отделно от това, решението му е мотивирано и съдържа подробен анализ на фактическите и правни основания за издаване на заповедта. Детайлно са обсъдени и възраженията на жалбоподателя. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от И. И. против заповед № 03-010-РД/622 от 8.11.2017 г. на директора на ОД на ДФЗ –Б.. В жалбата се съдържат възражения за ненадлежно назначаване на издателя на заповедта, поради неспазване на предвидената процедура в Закона за държавния служител; липса на мотиви в административния акт и неправилно приложение на материалния закон – отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 1, т. 2, 3 и 4 АПК. Посочил е на първо място, че декларираният доход от селскостопанската дейност за предходната година надвишава нормативно изискуемия минимум от ЗЗ % доходи от земеделска дейност от общите приходи за предходната година и дори възлиза на 100%. Позовал се е на неяснота относно начина на определяне на процента в заповедта - 23.82. Оспорил е подписаната от него и приложена по преписката декларация за негодност на дърветата - праскови. Изразил е несъгласие с мотива в заповедта за неспазено изискване за постигане на минимални икономически единици, както и за наличие на разлика над 3 % между размера на площите по чл. 16, ал. 1 от приложимата наредба. Посочил е още, че съгласно чл. 14, ал. 3 бизнес-планът, с който се кандидатства, трябва да показва развитието на стопанството, а не да го доказва. Изразил е несъгласие с мотивите за отказ, касаещи представеното по преписката становище на РИОСВ. В заключение, е направил в жалбата генерален извод, че действията на административния орган са хаотични, необосновани, незаконосъобразни, навеждащи на определени изводи, които не кореспондират със закона. Съдът е приел, като доказателство цялата обемиста административна преписка, включваща и констативните протоколи от извършени от техническия инспекторат две проверки на стопанството на място. За изясняване на спора е допуснал, изслушал и приел аграрно-икономическа експертиза, чието заключение не е оспорено от страните. Отказал е с мотивирано протоколно определение събиране на пълната преписка за назначаване на административния орган, издател на акта. В решението е анализирал представените писмени доказателства и експретизата и е изложил приетите за установени факти. Въз основа на тях е обсъдил поотделно всяко едно от възраженията на жалбоподателя, като се е мотивирал защо не го приема за основателно. Направил е краен извод за законосъобразност на оспорения отказ за финансиране на подаденото заявление за подпомагане и е отхвърлил подадената срещу него жалба, като неоснователна. С оглед изхода на делото, е приложил нормата на чл. 143 АПК и е присъдил в полза на ответната страна разноски в размер на 200 лева за юрисконсултско възнаграждение и платения хонорар на вещото лице – общо 587. 63 лева. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба се твърди допуснато от съда процесуално нарушение, изразяващо се в несъбиране на преписката по назначаване на директора на ОД на ДФЗ – Б.. Възражението е неоснователно. На първо място жалбоподателят не прави нито едно конкретно възражение във връзка с материалната компетентност на административния орган. Бланкетно се сочи само, че при назначаването не била спазена процедурата по ЗДС. А. съд специално е разгледал искането и е съобразил, че в производството по проверка законосъобразността на отказа за финансиране, процедурата по назначаване на директора, не подлежи, нито на пряк, нито на косвен съдебен контрол. По тези съображения обосновано е отказал събиране на доказателства, относими към процедурата по назначаване. При постановяване на протоколното определение в съдебното заседание на 17.01.2018 г., съдът не е допуснал нарушение на процесуалните правила. Материалната компетентност на директора на ОД на ДФЗ да издаде административния акт, се установява с приложената по делото заповед № 03-РД/2211 от 14.07.2016 г., издадена от изпълнителния директор на ДФЗ. В т. 1 от раздел І на заповедта, изпълнителният директор е делегирал на директорите на Областните дирекции правомощие да издават заповеди за одобрение/отказ за финансиране на заявления за подпомагане, подадени по подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитие на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия от ПРСР. Заповедта е издадена на основание чл. 20а, ал. 2, 3 и 4 ЗПЗП и напълно установява наличието на компетентност на издателя на конкретния отказ за отпускане на финансови средства. Поради това твърдението в касационната жалба за нищожност е напълно неоснователно. Вторият касационен довод е за немотивираност на решението, тъй като съдът не е изложил съображения, обосноваващи извод за отхвърляне на жалбата, като неоснователна. Формулирането на подобно възражения показва, че жалбоподателят или не се е запознал с решението, или отказва да вникне в съдържанието му. Административният съд много обстойно е анализирал заповедта с оглед наличието на всички отменителни основания по чл. 146 АПК. На първо място е изложил съображенията си във връзка с наличието на материална компетентност на издателя на заповедта. На второ място е изследвал съдържанието й и обосновано е приел, че то разкрива задълбочен анализ на фактите по преписката и формирани въз основа на тях правни изводи за точно констатирани пет отделни групи несъответствия на искането за подпомагане с правилата в Наредба № 10/2016 г. за прилагане на процесната подмярка. Поради това е счел за неоснователно възражението за липса на мотиви и нарушение във формата на заповедта – отменително основание по чл. 146, т. 2 АПК. Съобразил е извършеното в хода на административното производство надлежно уведомяване на кандидата за подпомагане с нарочно уведомително писмо от 15.09.2017 г. за констатирани несъответствия и изрично дадено указание за необходимостта и начина на тяхното отстраняване. Писмото се състои от две обособени части. В първата част в 15 точки със съответните им подточки, са изключително подробно описани поотделно всечки констатирани непълноти, противоречия и липси на документи по подаденото заявление за подпомагане и приложенията към него. Във втората част за всяка една точка е дадено указание, какво следва да се изясни и какви доказателства да се представят от кандидата. В отговор той е подал на 2.10.2017 г. писмо-обяснение с приложени доказателства, които са обсъдени от административния орган в заповедта за отказ от финансиране. Всички тези данни са преценени от съда и са обосновали извод за липса на допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, в това число и за обезпечено право на заявителя на активно участие в административния процес. Н.-съществената част от решението на съда заема детайлно обсъждане за съответствие на отказа с посочените правила и норми на Наредба № 10/2016 г. В тази връзка е извършена проверка на всяко едно от обоснованите в отказа нарушения. Проверката е съпътствана от анализ на данните по преписката и съображенията на вещото лице, залегнали, както в констативната част на експертизата, така и в крайното му заключение. По този начин е отчетено несъответствие на кандидата с изискването на чл. 5, ал. 2, т. 2 от наредбата, тъй като само 23.82% от декларираните приходи за 2015 г. са от земеделска дейност. Така определеният процент, който е залегнал, както в уведомителното писмо, така и в експертизата, допълнително е обоснован от съда с неизпълнение на изричното условие, въведено в чл. 5, ал. 12, т. 3 – доказаното правно основание за ползване на имотите, от които се формира доходът, да касае предходната на кандидатстването година. Съдът изрично е отбелязал, че неизпълнението дори само на това условие по чл. 5, ал. 2, т. 2 от наредбата съставлява самостоятелно основание за отказ от финансиране. Въпреки този извод, е обсъдил и всяко едно от останалите констатирани от административния орган и потвърдени надлежно в експертизата несъответствия и причини, налагащи отказ от подпомагане. След като от събраните по делото доказателства се е установила разликата, посочена в чл. 16, т. 2 от наредбата, то съдът обосновано е приел, че това съставлява също основание за отказа. Самостоятелно място в изложените от съда мотиви, заема анализът за съответствие на представения от жалбоподателя бизнес план с изискванията на чл. 14 от наредбата и извършените изчисления от вещото лице по отношение на стандартния производствен обем (СПО). Изложените в тази връзка мотиви от административния съд са подробни, обосновани и съответни на материалния закон, поради което настоящата съдебна инстанция, намира за уместно да приложи новото правило на чл. 221, ал. 2 в сила от 1.01.2019 г. и да препрати към мотивите на първоинстанционното решение. Те обосновават правилност на извода на съда за съответствие на оспорената заповед със съдържащите се в нея самостоятелни правни основания за отказ. Като я е приел за законосъобразна и е отхвърлил подадената срещу нея жалба, като неоснователна, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Последният касационен довод касае размера на присъденото юрисконсултско възнаграждение с твърдение, че разходът не е доказан. Възражението е неоснователно, предвид спецификата на този вид възнаграждение и отликата му от адвокатското такова. Отделно от това, присъждането на 200 лева за участието на юрисконсулт е обосновано, тъй като е напълно съобразено с правната и фактическа сложност на делото. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение