Решение № 3871 от 5.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7646/2015 г.

Решение № 3871 от 5.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7646/2015 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Христо Петков Кънев - старши полицай в звено "Общинска полиция" Стара Загора, против Решение № 90/19.05.2015 г., постановено по адм. дело № 542/2014 г., по описа на Административен съд Стара Загора, с което е отменена по жалба на Петко Илиев Илиев от гр. Стара Загора, принудителна административна мярка - принудително преместване на притежаван от него лек автомобил, рег. № СТ 4920 АК, марка Пежо 406 от мястото на паркирането му до наказателния паркинг на общината, приложена по разпореждане от 21.11.2014 г., на полицейски служител на звено "Общинска полиция" при ОД на МВР Стара Загора, като незаконосъобразна. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което жалбата против наложената принудителна административна мярка бъде отхвърлена като неоснователна. Ответникът - Петко Илиев Илиев, редовно уведомен, не е представляван и не е изразено становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Стара Загора е отменил като незаконосъобразна принудителна административна мярка - принудително преместване на лек автомобил, рег. № СТ 4920 АК, марка Пежо 406, собственост на Петко Илиев Илиев, от мястото на паркирането му до наказателния паркинг на общината, приложена по разпореждане от 21.11.2014 г., на полицейски служител на звено "Общинска полиция" при ОД на МВР Стара Загора. За да постанови този резултат съдът е приел, че не са налице предпоставките на чл. 171, т. 5, б. "б" от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) за налагане на принудителната административна мярка, тъй като автомобилът не е препятствал преминаването на превозни средства по улицата. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП паркираното пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или упълномощения от него водач, се премества, когато е паркирано в нарушение на правилата за движение на места обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркираното превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. В конкретния случай по начина на паркиране - възможно в най - дясно на платното за движение и успоредно на оста на пътя, макар обратно на посоката на движение, и по начин незакриващ входа на жилищната сграда автомобила на Петко Илиев Илиев не е препятствал преминаването на превозни средства по улицата. За да е изпълнен фактическият състав на тази хипотеза за прилагане на ПАМ, е необходимо кумулативното наличие на посочените два елемента - 1. неправилно паркиране и 2. означаване на съответното място с предупреждение, че неправилно паркираното моторно превозно средство подлежи на принудително преместване. Отсъствието на който и да е от тях, води на незаконосъобразност на наложената мярка. Нарушението на правилата за паркиране в хипотеза първа на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП, следва да е съпроводено от наличие на посочения в нормата предупредителен знак, какъвто видно от приложения по делото снимков материал и свидетелски показания е липсвал. При това положение принудителната административна мярка е наложена в противоречие със законните изисквания, поради което съда правилно я е отменил. Обоснован е и направения от съда извод, че оспорената ограничителна мярка в случая е приложена в противоречие с целта на закона. Съгласно чл. 171 от ЗДвП регламентираните в разпоредбата ПАМ, вкл. от вида на оспорената са насочени към осигуряване безопасността на движението по пътищата, за преустановяване на административните нарушения. В случая прилагането на мярката не се свързва с никоя от визираните цели, не се представя акт за административно нарушение, нито ПАМ е целяла безопасността. Собствениците на жилища в жилищната кооперация, находяща се в непосредствена близост до мястото на паркиране, са паркирали и продължават да паркират по същия начин - в съседство до домовете си (св. М. Г. Желева). В случая ограничителното въздействие на ПАМ не е било насочено към постигане целите на закона. С оглед гореизложеното съдът правилно е приел, че обжалваната административна мярка по чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП е приложена в нарушение и в несъответствие с целта на закона, поради което е отменена. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд Стара Загора съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са претендирани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение