Решение № 4676 от 20.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2679/2015 г.

Решение № 4676 от 20.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2679/2015 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба заместник председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/, чрез юрк. Кюлджийска против Решение № 8175 от 23.12.2014 г. по адм. дело № 10681/2014 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено Решение № 5277 от 22.08.2014 г. на зам. председателя на ДАБ при МС в частта, с която е отхвърлена молбата на Мустафа Абдулразак Ауид, гражданин на Ирак, за предоставяне на хуманитарен статут и делото е върнато за ново произнасяне на административния орган при съобразяване с дадените в съдебното решение задължителни указания. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът не е обсъдил всички правнорелевантни факти и обстоятелства, установяващи обективната истина и имащи съществено значение за личното положение на търсещото закрила лице. Ответникът - Мустафа Абдулразак Ауид не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд София град се е развило по жалбата на Мустафа Абдулразак Ауид срещу Решение № 5277 от 22.08.2014 г. на зам. председателя на ДАБ при МС, с което, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ им е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут, поради липса на предпоставките на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил, като неоснователна, жалбата срещу административния акт в частта му, с която е постановен отказ да се предостави статут на бежанец на жалбоподателя, в която част решението не е обжалвано и е влязло в сила. В частта му, с която е постановен отказ за предоставяне на хуманитарен статут е отменил обжалваното пред него решение на зам. председателя на ДАБ, като административната преписка е върната на органа за ново произнасяне при спазване на задължителните указания дадени от съда, която част на решението се обжалва пред настоящата инстанция. За да постанови отмяна на решението на административния орган съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, но при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Въз основа на актуалните данни в справка с вх. № 01-14531 от 1.12.2014 г. за обществено-политическата обстановка в страната на произход - Ирак, при възприети критерии, дадени с Решение от 17.02.2009 г., по дело № С-465/07 на Съда на Европейския съюз за тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83, вр. чл. 2, б. "д", на понятието "въоръжен конфликт", съдът е направил извод за наличие на такъв в Ирак. Съдът е счел, че е налице реална заплаха за търсещия убежище на територията на Ирак за живота и здравето му, предвид наличието на въоръжен конфликт и е отменил решението на зам-председателя на ДАБ в частта за предоставяне на хуманитарен статут. Решението на Административен съд София-град в обжалваната му част е валидно и допустимо, но неправилно. Правилно е прието от административния съд, че ситуацията в Ирак следва да се възприеме в светлината на тълкуването, дадено в решението по дело № С-465/07 от 17.02.2009 г. на Съда в Люксембург, което дава правомощие на съдилищата, до които е отнесено решението за отказ на молба за предоставяне на хуманитарен статут да преценяват силата на степента на безогледно насилие, характеризиращо наличието на въоръжен конфликт в страната. Въз основа на цитираната актуална информация за действията на "Ислямска държава" и реакцията на международните сили съдът е приел, че степента на безогледното насилие в Ирак е висока. Първоинстанционният съд не е отчел обаче обстоятелството, че ситуацията в различните региони на Ирак е различна. В случая от значение е каква е ситуацията в тази част на страната, от която идва кандидата за закрила, а именно гр. Багдад и гр. Сюлеймания /Иракски Кюрдистан/. Необоснован се явява извода, че спрямо жалбоподателя са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на държавата си по произход, би бил изправен пред реален риск на заплаха за живота и здравето. Видно от разгледаната справка вх. № 01-14531/3.12.2014 г. на дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС, има определени части на страната, в които не съществува реален риск от тежки посегателства. Посочено е, че изселниците се придвижват към гр. Багдад, Кербала, Наджаф и Иракски Кюрдистан, територии от страната, в които ситуацията не може да бъде определена като "въоръжен конфликт". Към момента на подаване на последващата молба и постановяване на обжалвания отказ за чужденеца не е съществувала реална опасност от тежки посегателства срещу личността му като гражданско лице, като изводите, че понастоящем вътрешната ситуация в страната по произход сочи на насилие, произтичащо от разрастващ се вътрешен въоръжен конфликт, и това е основание за приложение на чл. 9 от ЗУБ са неподкрепени с доказателства. Ситуацията в държавата Ирак е нееднородна и същата следва да се преценява в контекста на конкретната молба за закрила. Липсват доказателства територията на Багдад и Сюлеймания /градът, в който търсещият закрила е живял преди да дойде в България/ да са част от територията, завзета от "Ислямска държава", на която се водят военни действия, което да доведе до извод за наличие вътрешен въоръжен конфликт. Такива данни не са представени на административния орган, административният съд не е събрал, а настоящата инстанция не може да ги събере служебно. Въпреки обстойното изложение относно ситуацията в Ирак като цяло, решението, в частта, с която отказът да се предостави хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ е отменен, се явява необосновано. Стандартите във вр. с чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО. вр. чл. 9 ЗУБ в случая не могат да бъдат приложени поради липса на данни за безогледно насилие при вътрешен въоръжен конфликт с оглед личното положение на заявителя. С оглед изложеното решенето в обжалваната му част като неправилно следва да се отмени, а жалбата на Мустафа Абдулразак Ауид, гражданин на Ирак, против решение № 5277/22.08.2014 г. на заместник председателя на ДАБ, в частта му, с която им е отказано предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ да се отхвърли. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение