Решение № 195 от 9.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2216/2023 г.
ВАСПето отделение09.01.2024 г.докладчик Емил Димитров
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 8005 от 23.12.2022г., постановено по адм. дело 6460/2022г. по описа на Административен съд София-град.
ОСЪЖДА Университет за национално и световно стопанство и С. Василева [ЕГН], да заплатят на М. Хубенова [ЕГН], сумата от 600/шестстотин/ лева, разноски по делото за настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: /п/ ДОНКА ЧАКЪРОВА Членове: /п/ ЕМИЛ ДИМИТРОВ/п/ РУМЕН ЙОСИФОВ
Мотиви
Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на Университет за национално и световно стопанство /УНСС/, чрез процесуален представител, и С. Василева, чрез процесуален представител, срещу Решение 8005 от 23.12.2022г. на Административен съд София-град /АССГ/, постановено по административно дело 6460/2022г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбите на УНСС и Василева, срещу Заповед РД09-3432/24.06.2022г. на министъра на образованието и науката, с която на осн. чл.31, ал.7 от Закона за развитието на академичния състав в република България /ЗРАСРБ/, вр. докладна комисията за академична етика за извършена проверка, вр. с протокол 72 от 20.06.2022г. от заседание на комисията по академична етика и вр. доклад 80-364/21.06.2022г. на заместник-министъра на образованието и науката, е наредено конкурсът за заемане на академичната длъжност доцент в професионално направление 2.1. филология, научна специалност Съвременен немски език (съпоставителна текстолингвистика), обявен в ДВ, бр.2 от 07.01.2022г. от УНСС, да бъде прекратен. Касаторът УНСС иска отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост- отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба и в писмена защита. Иска отмяната му.Не претендира разноски. Касаторът С. Василева иска отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно основание по чл.209, т.3 АПК. Съображения излага в касационната жалба и в съдебно заседание. Иска отмяната му. Претендира разноски. Ответникът министъра на образованието и науката, не изразява становище по касационните жалби. Не претендира разноски. Ответникът М. Хубенова, чрез процесуален представител оспорва касационните жалби. Моли за оставяне в сила на обжалваното решение. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение приема, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страни, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което са допустими. Разгледани по същество са неоснователни. За да постанови обжалваното решение АССГ е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в установената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Според АССГ граматическото тълкуване на разпоредбата на чл.3, ал.1 ЗРАСРБ налага извод, че е уредена само една от възможните хипотези, а именно заемането на академични длъжности в акредитирани професионални направления и специалности, и макар в Глава трета ЗРАСРБ като задължително условие за заемане на академична длъжност да не е посочено длъжностите да се заемат само в акредитирани професионални направления и специалности, такова изискване е императивно посочено в разпоредбата на чл.3, ал.1 ЗРАСРБ (предходна редакция). Съдът е счел, че за да се спазят правилата на формалната и правната логика, приложима е тази уредба, която е била действаща тогава, когато е оспорен административния акт, а именно тази, предхождаща промяната от ДВ бр. 56/2022г. на чл.3, ал.1 ЗРАСРБ. Съдът е достигнал до извод, че дори да се приеме, че изменението на чл.3, ал.1 ЗРАСРБ от ДВ, бр.56/2022г. би могло да намери приложение, като се счете, че изискването за акредитиране на професионалните направления от НАОА е вече отпаднало, то не се установява наличието на другите посочени предпоставки за обявяване на конкурс- не е осигурена съответната преподавателска или изследователска натовареност, съгласно съответния правилник на висшето училище или научната организация. Решението е правилно. Законосъобразен е извода на първостепенния съд, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като процедурата е проведена при спазване правилата, предвидени в чл.30-чл.31 ЗРАСРБ . Споделя се заключението на съда, че оспорената заповед е законосъобразна. Съгласно чл.3, ал.1 ЗРАСРБ (в приложимата редакция към датата на обявяване на конкурса- 01.07.2022г.), процедурите за прием на редовни и задочни докторанти, както и за заемане на академични длъжности в акредитираните от Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) професионални направления и специалности се откриват с решение на висшето училище или научната организация за провеждане на конкурс. Конкурсът се обявява в "Държавен вестник" и на интернет страницата на съответното висше училище или научна организация. Информацията за конкурса се изпраща и до Националния център за информация и документация за публикуване не по-късно от 7 дни след решението за обявяване на конкурса от съответния академичен или научен съвет. Според изискването на чл.48, ал.3 от Закона за висшето образование, академичните длъжности "асистент", "главен асистент", "доцент" и "професор" се заемат при условията и по реда на Закона за развитието на академичния състав в Република България и на правилниците на висшите училища. Видно от съдържанието на изр. първо на чл.3, ал.1 ЗРАСРБ (в приложимата редакция към датата на обявяване на конкурса- 01.07.2022г.), процедурата за заемане на академични длъжности се открива с решение на висшето училище или научната организация за провеждане на конкурс. Цитираната разпоредба не прави разлика между академичните длъжности по чл.2, ал.3 ЗРАСРБ, но според съдържанието й, решението на висшето училище или научната организация за провеждане на конкурс като вид процедура за заемане на академична длъжност се приема за откриване процедура за заемане на такава длъжност в акредитираните от Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) професионални направления и специалности. Приетото нормативно разрешение към момента на откриване на процесния конкурс означава, че законодателят е въвел изискване съответната длъжност, за която е открит конкурса, да е за акредитираните от Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) професионални направления и специалности. Безспорно установен по делото факт е, че УНСС към 01.07.2022г. не е имал програмна акредитация от НАОА за професионално направление 2.1. Филология. Процесната процедура е открита и не е приключила към датата на приемане на Закона за изменение и допълнение на закона за висшето образование, (обн. ДВ, бр.56 от 19 юли 2022г.) и влизане в сила на §22, т.2, б. а от с.з., според който в ал. 1 в изречение първо думите "в акредитираните от Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) професионални направления и специалности" се заличават, а в изречение второ накрая се добавя "а конкурсът за обучение на докторанти по чл. 21, ал. 7 от Закона за висшето образование - само на страницата на съответното висше училище или научна организация". В ЗИДЗВО (обн. ДВ, бр.56 от 19 юли 2022г.) няма специална уредба относима към заварените случаи на открити конкурсни процедури по реда на чл.3, ал.1 ЗРАСРБ, поради което съдържащото се в разпоредбата изискване процедурите да се откриват само за заемане на академични длъжности в акредитираните от Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) професионални направления и специалности е нормативен факт с правно значение, а следователно и пораждащ правни последици спрямо всички заварени и неприключили административни производства. Съобразно изискването на чл.142, ал.1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон да се преценява към момента на издаването му, процесния конкурс за заемане на академичната длъжност доцент в професионално направление 2.1 филология, научна специалност Съвременен немски език (съпоставителна текстолингвистика) е открит в нарушение изискването на чл.3, ал.1 ЗРАСРБ (в приложимата редакция към момента на откриването му), и следователно в конкретния казус при извършения контрол от министъра на образованието и науката по чл.30, ал.2, т.1 ЗРАСРБ (в приложимата редакция) законосъобразно АО е упражнил правомощията си по чл.31, ал.7 от с.з., издавайки процесната заповед за прекратяване конкурса за заемане на академичната длъжност доцент в професионално направление 2.1. филология, научна специалност Съвременен немски език (съпоставителна текстолингвистика), както правилно е приел първоинстанционния съд. При установеното и посочено по-горе нарушение правилото на чл.3, ал.1 ЗРАСРБ (в приложимата редакция), без значение за спора е налице ли са били другите изискуеми от закона предпоставки за обявяване на процесния конкурс. Противно на тезата на касатора С. Василева, обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. АССГ е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл.146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Обжалваният съдебен акт е постановен при разпределена тежест на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като необсъждането от съда на доводи на жалбоподателката Василева, неотносими към спора, въвеждане и обсъждане на доводите на друга страна по делото, както и отразяване в мотивите на съдебното решение на становища на субекти, неучастващи в производството, не е нарушение на съдопроизводствените правила от категорията на съществените. Решението на първата инстанция е обосновано. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното касационните жалби трябва да се отхвърлят, а обжалваното решение да се остави в сила като постановено при липса на сочените от касаторите основания за отмяна по чл.209, т.3 АПК. Съобразно изхода на спора на М. Хубенова следва да се присъдят разноски по делото в размер на 600лв.-заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 15.11.2023г. с адвокат К. Костов. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение