Решение № 402 от 3.10.2012 г. на ВКС по н. д. № 1237/2012 г.

Решение № 402 от 3.10.2012 г. на ВКС по н. д. № 1237/2012 г., I н. о., НК, докладчик председателят Евелина Стоянова Постъпила е касационна жалба от частните обвинители З. Г. К. и Л. С. К., чрез техния повереник - адвокат Б. П., против решение № 75 от 2012 г., постановено по внохд № 76/12 г. на Апелативния съд - гр. Бургас, като се твърди, че в частта спрямо подсъдимия П. А. П., то е постановено в нарушение на закона и поради това следва да се отмени, а делото - върне за ново разглеждане. Пред ВКС жалбоподателите, редовно призовани не се явяват, а повереникът им - поддържа подадената от тях жалба. Представя се писмено становище, преповтарящо съображенията, изложени в жалбата.

Подсъдимият П. лично и защитата му - адвокат В. В., прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразяват становища за неоснователност на жалбата.

Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, ВКС, първо наказателно отделение установи:

С обжалваното решение БАС потвърдил присъдата на Окръжния съд - гр. Бургас, постановена по нохд № 652/11 г., с която подсъдимите Б. А. Б., К. Д. Д. и П. А. П. са оправдани по предявените им обвинения, съответно - първите двама по чл. 123, ал. 1 НК, а последният - по чл. 122 НК.

Пределите на настоящата проверка са очертани от жалбоподателите ясно, което добре е видно от съдържанието на подадената от тях жалба, насочена само срещу оправдаването на подс. П.

Жалбата е неоснователна и съображенията за това са следните:

Най-напред следва да се отбележи, че не се претендира наличието на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК - нито изрично, нито индиректно, чрез посочване на данни в подкрепа на същото, поради което проверката за правилното приложение на закона е възможна само в рамките на фактите, приети за установени от БАС.

1. Възраженията, основани на твърдения относно закъснение на подс. П. и отправена от него устна покана със задължителен характер, не са съобразени тъкмо с тези рамки и се оставят без коментар.

1. Правилата по чл. 98а и чл. 128, ал. 1, т. 6 от Правилника за приложение на закона за народната просвета, не са пренебрегнати от БАС - виж л. 70 от мотивите на въззивното решение, а изложените на същото място съображения не дават основание за критично отношение. По-важно е това, че същите правила са неотносими към установените по делото факти.

1. При пространните мотиви на постановените дотук съдебни актове, изготвени в съответствие с изискванията на чл. 305, чл. 339 НПК, съдържащи достатъчно ясни, детайлни, подробни съображения по оценката на доказателствата, фактите и приложението на закона, впечатлява игнорирането на онази част от тях, в това число и на мотивите на оспореното решение, относно причините довели до нелепата смърт на малолетния пострадал. Безспорно е установен каузален комплекс от причини, пряко и непосредствено допринесли за тежкия резултат, а именно - безпрепятственото влизане на малолетния пострадал в спортната зала без възрастен придружител и последващото му проникване в техническо помещение (с незаключваща се врата и при липсата на предупреждение за опасност), а оттам и в така наречения елемент "въздух" на сградата (характерен с липсата на под и наличието на гипсокартонени плоскости, поставени с козметична цел и носещи само собственото си тегло). Тези причини обективно са свързани с недобрата организация, ръководство и контрол на пропускателния режим в спортната зала, за които обаче не е отговорен подс. П.

Като не е установил настъпилият вредоносен резултат да е причинен пряко и непосредствено от конкретно деяние (действие или бездействие) извършено от подс. П., съдът не е имал основание да ангажира отговорността му за настъпилия тежък резултат, не само по предявеното му обвинение, но и на плоскостта на чл. 304 НПК.

Водим от изложеното на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, първо наказателно отделение