Решение № 8978 от 13.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11473/2018 г.

Решение № 8978 от 13.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11473/2018 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ)–Б. против решение № 1329 от 04.07.2018 г. по адм. дело № 1252/2018 г. на Административен съд Б., с което е отменено решение № 1012-02-42#1 от 25.04.2018 г. на директора на ТП на НОИ- Б., потвърждаващо разпореждане с № 2113-02-2518#3 от 09.03.2018 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при РУСО-Б., с което на В. И., [ЕГН] и е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 КСО и делото е върнато като преписка на Ръководител на "ПО" при ТП на НОИ-Б. за ново произнасяне съобразно мотивите на решението. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон-касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се, че времето от 03 г01 м26 д, през което Иванов е бил на наборна военна служба, следва да бъде зачетен като общ осигурителен стан, но не и като действителен осигурителен стаж по смисъла на чл. 68, ал. 3 от КСО. По подробно изложените съображения се иска отмяна на решението и потвърждаване на административния акт. Ответникът В. И. чрез пълномощника си адвокат А. Върбовска оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендират се разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съденият акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Б. е отменил решение № 1012-02-42#1 от 25.04.2018 г. на директора на ТП на НОИ- Б., потвърждаващо разпореждане с № 2113-02-2518#3 от 09.03.2018 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при РУСО-Б., с което на В. И., [ЕГН] е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 КСО, и е върнал делото като преписка на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ-Б. за ново произнасяне съобразно мотивите на решението. Съдът е приел, че времето от 03 г01 м26 д, през което Иванов е бил на наборна военна служба, следва да бъде зачетен като действителен осигурителен стаж. Решението е правилно. В. И. е подал заявление за отпускане на пенсия по чл. 68, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Съгласно цитираната разпоредба лицата, които нямат право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от кодекса, до 31 декември 2016 г. придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. Установено, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст -22.08.2017 г., лицето има навършени 66 г., 0 месеца и 14 дни и има осигурителен стаж от първа категория- 0 г. 0 м. 0 д., от втора- 0 г. 0 м. 0 д. и от трета- 15 г. 02 м. 14 д., включващ потвърдения от Кралство Норвегия осигурителен стаж в размер на 1 г. и времето от 03 г01 м26 д, през което Иванов е на наборна военна служба. При тези данни при правилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба съставът на Административен съд Б. е приел, че условията на чл. 68, ал. 3 КСО са изпълнени, тъй като Иванов отговаря както на изискването за възраст, предвидено в текста, така и на условието за действителен осигурител стаж. Спорният въпрос по делото е, следва ли периода от 04.10.1971 г. -29.11.1974 г. / общо 03 г01 м26 д/, през който Иванов е на наборна военна служба, да бъде зачетен като действителен осигурителен стаж. Правилно първоинстанционният съд е приел, че този период следва да бъде зачетен за действителен осигурител стаж по смисъла на чл. 68, ал. 3 от КСО. Този период се обхваща от действието на разпоредбата на чл. 81 от отменения Правилник за прилагане на закона за пенсиите, според която, изслужената наборна военна служба се зачита за трудов стаж от трета категория. Поради това и с оглед нормата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО този стаж следва да бъде признат за осигурителен по смисъла на кодекса, тъй като е положен до 31.12.1999 г., съгласно действащите дотогава разпоредби. Изпълнени са и изискванията на чл. 9, ал. 7 КСО. Посочената разпоредба изрично предвижда, че периодът на наборна военна служба, за който са внасяни осигурителни вноски в размера за фонд "Пенсии" от републиканския бюджет, се зачита за осигурителен стаж при пенсиониране. В този смисъл е и нормата на чл. 44, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, която признава за осигурителен стаж от трета категория времето на наборна военна служба, за която се дължат осигурителни вноски от републиканския бюджет. Цитираните текстове налагат заключението, че през периода на наборна военна служба лицето е осигурявано за рисковете, изброени в § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, тъй като последните се обхващат от фонд "Пенсии" (чл. 2, ал. 2, т. 2 КСО), поради което времето на наборна военна служба следва да бъде признато за действителен осигурителен стаж по смисъла на чл. 68, ал. 3 КСО. Наведените в обратната насока доводи от страна на жалбоподателя са неоснователни. С оглед на изложеното настоящият състав на Върховния административен съд приема, че решението на Административен съд Б. е валидно, допустимо и при постановяването му не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, които да обосноват извод за неговата отмяна. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон и се обосновава от доказателствата, поради което следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора направеното искане от ответника по касационната жалба за заплащане на разноски е основателно. По делото са представени доказателства за сторени разноски в размер на 500, 00/петстотин/лева заплатено адвокатско възнаграждение, както и списък на разноските. По тези съображения Върховният административен съд, шесто отделение,