Решение № 11492 от 22.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4957/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ц. Филчева, чрез адв. Нецова като процесуален представител, против решение 57 от 08.02.2023 г., постановено по адм. дело 474/2022 г. по описа на Административен съд Монтана. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира се неговата отмяна. Касаторът оспорва съдебния акт и в частта на присъдените разноски, като твърди прекомерност на адвокатското възнаграждение и липса на доказателства за заплащането му. Ответникът кметът на община Брусарци не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК в частта, в която се оспорва постановеното решение в отхвърлителната му част. В частта, в която се обжалва решението относно размера на присъдените в полза на община Брусарци разноски за адвокатско възнаграждение от 1250 лева, касационната жалба е с характер на искане за изменението му на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, приложим субсидиарно в съдебноадминистративното производство на основание чл. 144 АПК. По това искане компетентен да се произнесе е първоинстанционният съд. В случая предвиденият процесуален ред не е изчерпан, поради което касационната жалба в тази част се явява недопустима, следва да се остави без разглеждане, а искането за изменение на решението в частта за разноските - да се изпрати на Административен съд Монтана за разглеждане по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Разгледана по същество в допустимата й част, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Ц. Филчева срещу заповед РД-02-09-247/31.10.2022 г. на кмета на община Брусарци, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено на същата в качеството на извършител да премахне незаконен строеж: Пристройка към преместваем обект за търговия павилион за бърза закуска, находящ се в УПИ XII-93, кв. 65 по плана на [населено място], община Брусарци, като изпълнен без строителни книжа. За да отхвърли оспорването, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, в предвидената форма с всички реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, без съществени нарушения на установената процедура по чл. 225а, ал. 2 ЗУТ, при правилно приложение на материалноправните норми и в съответствие с целта на закона. Предвид характеристиките на констатираното, обосновава извод за наличие на строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, който е незаконен поради липса на строителни книжа. Излага съображения, че процесната постройка е изградена в периода месец март месец септември 2022 г., поради което законосъобразно от административния орган е разпоредено премахването му. Решението е валидно, допустимо и правилно. Относимите за спора факти са установени след анализ на събраните по делото доказателства, включително и заключението на съдебно-техническата експертиза. Въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Предмет на оспорения пред съда индивидуален административен акт е пристройка към преместваем обект, описана в обстоятелствената му част и в приложения с административната преписка констативен акт 1 от 21.09.2022 г., представляваща едноетажна сграда с метална конструкция и двускатен покрив към павилион за бърза закуска с размер 4,00 м/ 6,00 м в УПИ XII-93. Посочено е, че размерите на пристроеното са 7,80 м/ 8,40 м с височина в ниската част 2,10 м, а при билото на покрива 3,15 м. В западната част на фасадата има зидария от бетонови блокчета, а в източната ограждащи плоскости. Според заключението на съдебно-техническата експертиза предназначението на нареденото за премахване е да обслужва клиентите на търговския обект предвид разположените в него дървени маси и пейки. от вещото лице е установено, че постройката е изградена върху бетонна площадка и по начин, който трайно променя субстанцията на терена, без възможност да бъде демонтирана или преместена в цялост и използвана на друго място със същото или подобно предназначение, тъй като това би включвало премахване на зидарии и разглобяване на елементи. Така констатираното строителство е изпълнено след издаването на разрешението за поставяне на обслужвания от него павилион в периода м. март септември 2022 г. Това обстоятелство не е оборено от жалбоподателката, нито са наведени твърдения или представени доказателства от нея в различна насока. Преместваемите обекти са тези по чл. 56, ал. 1 ЗУТ с предназначение за увеселителни обекти, за административни, търговски и други обслужващи дейности, както и такива за временно обитаване при бедствия. Според § 5, т. 80 ДР ЗУТ преместваем е този обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. С оглед конструктивните характеристики на установеното от административния органа строителство и неговото описание в констативния акт и в заповедта, нареденото за премахване представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, а не преместваем обект съгласно чл. 56, ал. 1 във вр. с § 5, т. 80 ДР ЗУТ. Съгласно цитираните правни норми, за да се квалифицира един обект като строеж или преместваем обект, следва да се изследва както неговото предназначение, така и начина на прикрепването му към терена или съседните строежи. Според вещото лице пристройката е с предназначение за обслужване клиентите на търговския обект, но това обаче не е достатъчно да се приеме, че се касае за преместваем обект. В случая не е изпълнено второто изискване за определянето й като такъв - възможността да се демонтира и да се премести в цялост и използва на друго място, като премахването да не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята. С оглед начина на изпълнение и използваните строителни материали, правилно от първоинстанционния съд е прието, че в случая се касае за построен непосредствено до павилиона за бърза закуска строеж, който правилно е определен като такъв от пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. а ЗУТ. За наредената за премахване постройка не са налице одобрени инвестиционни проекти и не е издадено разрешение за строеж, каквито се изискват съгласно чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Липсата на необходимите строителни книжа обуславя извод за нейната незаконност в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Неоснователни са доводите в касационната жалба за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при определянето на оспорващата като адресат на заповедта в качеството й на извършител на строежа. Според § 3, ал. 2 ДР на Наредба 13/23.07.2001 г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК, адресат на заповедта за премахване може да бъде собственикът на терена или извършителят на незаконния строеж, като компетентният орган разполага с преценка на кои от субектите да възложи задължението, предмет на заповедта. В административния акт жалбоподателката е посочена като собственик на имота, което качество я определя като възложител на строежа по смисъла на чл. 161, ал. 1 ЗУТ. Поради това е безпредметно изследването дали същата е и извършител на строежа, доколкото изградената постройка е разположена в собствения й имот и непоследствено до притежавания от нея търговски обект. Следователно, правилно Филчева е определена като адресат на заповедта. Настоящата инстанция намира за неоснователно възражението на касационната жалбоподателка за липса на индивидуализация на конкретния момент на извършване на строителството. Установяването на неговото изпълнение през м. март - септември 2022 г. позволява изследването на приложението на разпоредбите за търпимост, а и същата не сочи друг период. Предвид така определеното време на изграждане строежът не попада в обхвата на хипотезите както на § 16, ал. 1-3 ПР ЗУТ, така и на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ. Като достига до същия извод, съдът постановява решението си в съответствие с материалния закон. Съдебният акт в отхвърлителната му част е правилен, поради което следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение