Решение № 3392 от 8.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11620/2018 г.

Решение № 3392 от 8.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11620/2018 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Регионална здравна инспекция – Велико Търново, представлявана от директора д-р Е. Гечевска, срещу решение № 250 от 16 юли 2018 година, постановено по адм. дело № 492/2018 година по описа на Административен съд Велико Търново, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 180 от 03 юли 2017 година, постановено по адм. дело № 517/2016 година по описа на Административен съд Велико Търново като е добавен нов абзац, с който Регионална здравна инспекция – Велико Търново е осъдена да заплати на Д. Генчев от [населено място] сума в размер на 620.00 (шестстотин и двадесет) лева. В касационната жалба са наведени оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Д. Генчев, в писмен отговор на касационната жалба, подаден чрез процесуалния му представител адв. В. Коева, изразява становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Настоящето производство пред Административен съд Велико Търново е образувано по подадено от Д. Генчев искане за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 180 от 03 юли 2017 година, постановено по адм. дело № 517/2016 година по описа на Административен съд Велико Търново. С решение № 9138 от 04 юли 2018 година, постановено по адм. дело № 3811/2018 година по описа на Върховния административен съд, шесто отделение е отменено решение № 43 от 09 февруари 2018 година, постановено по адм. дело № 517/2016 година по описа на Административен съд Велико Търново и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. С постановеното по повод това отменително решение на ВАС и обжалвано в настоящето касационно производство решение, съдът е приел, че в решение № 180 от 03 юли 2017 година, постановено по адм. дело № 517/2016 година по описа на Административен съд Велико Търново е направена очевидна фактическа грешка, поради което на основание чл. 175, ал. 1 от АПК е допуснал поправката му, като в диспозитива е добавил нов абзац, с който Регионална здравна инспекция – Велико Търново е осъдена да заплати на Д. Генчев от [населено място] сума в размер на 620.00 (шестстотин и двадесет) лева. Решението е правилно. Очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 175, ал. 1 от АПК е налице при допуснати писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности в постановеното решение, както и при несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. В настоящия случай е налице такова несъответствие между мотивите на съда и диспозитива на решение № 180 от 03 юли 2017 година, постановено по адм. дело № 517/2016 година по описа на Административен съд Велико Търново, както правилно е приел първоинстанционния съд. Видно от мотивите на съдебния акт, съдът е формирал воля за присъждане на разноски на жалбоподателя и ищец по делото - Д. Генчев като е посочил, че такива следва да му се заплатят в общ размер на 620.00 лева. В диспозитива на решението обаче, съдът е допуснал пропуск да отрази така формираната воля. Изложеното налага извода, че допуснатото от съда несъответствие между мотиви и диспозитив на решението, представлява очевидна фактическа грешка, която правилно е била отстранена от първоинстанционния съд по реда на чл. 175 от АПК. Ето защо обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно ще следва да бъде оставено в сила. Своевременно направената претенция от страна на ответника по касация за присъждане на разноски за настоящето касационно производство не следва да бъде уважена, поради липсата на представени доказателства за реалното извършване на такива. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,