Решение № 2444 от 19.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14653/2018 г.

Решение № 2444 от 19.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14653/2018 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производство по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Абдулкасем, [дата на раждане], ЛНЧ [номер], [гражданство], подадена от адв. Боева, назначена за особен представител, срещу решение № 4520 от 4.07.2018 г., постановено по административно дело № 5922/2018 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 53643-722/25.05.2018 г. на директора на дирекция "Миграция" - МВР, с която е продължено принудителното настаняване на чужденеца в Специален дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) за срок от 6 м., считано от 28.05.2018 г. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че отказът му да напусне страната не следва да се тълкува, като отказ за съдействие. От друга страна счита, че не е установено да са предприети никакви действия от дирекция "Миграция" за получаване на необходимите документи, поради което не е налице визираната в закона хипотеза "забавяне при получаване на необходимите документи". По изложените съображения се иска отмяна на обжалваното решение и вместо него, постановяването на друго, с което да се отмени обжалваната заповед и да се прекрати принудителното настаняване. Ответникът – директорът на дирекция "Миграция" чрез процесуалния си представител - юрк. Терзийска, оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че постановеното решение е правилно и моли да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът е приел от фактическа страна, че със заповед рег. № 4379 ОЧ-564/27.11.2017 г. на началник на ГПУ - Калотина спрямо А. Абдулкасем е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и чл. 41, т. 4 от Закон за чужденците в Република България (ЗЧРБ) "връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна". С оглед приложената ПАМ и предвид необходимостта за създаване на организация за пътуване до страната на произход началникът на ГПУ Калотина на основание чл. 44, ал. 6, ал. 7, ал. 8 и ал. 10 ЗЧРБ е издал заповед рег. № 4379 р- ОЧ-565/27.11.2017 г. за настаняване на чужденеца в СДВНЧ до отпадане на пречките за изпълнението на ПАМ и организиране извеждането на чужденеца от Република България, но за не повече от шест месеца. Приложената ПАМ не е била изпълнена, поради липса на документ за пътуване, като е било отказано издаването на пасаван предвид неустановената самоличност на чужденеца. Със заповед № 53643-722/25.05.2018 г. на директора на дирекция "Миграция" е продължен срокът на принудителното настаняване на чужденеца в СДВНЧ до отпадане на обстоятелствата по чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ и при изключенията на ал. 8, на чл. 44, изр. трето ЗЧРБ, за срок от 6 месеца, считано от 28.05.2018 г. По делото е представено предложение рег. № 5364 р-9237/25.05.2018 г. от началник отдел ПНМ - ДМ, относно удължаване срока на принудителното настаняване на чужденеца в СДВНЧ, въз основа на което е издадена и процесната заповед. При така установените факти, съдът е приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. При анализ на относимите разпоредби, съдът е обосновал извод за наличие на предпоставките за прилагане на процесната ПАМ по чл. 44, ал. 8, изр. второ ЗЧРБ. Съдът се е мотивирал с отказа на чужденеца да съдейства на компетентните органи, което от своя страна води до възпрепятстване за получаване на необходимите документи за връщане - т. е. налице са предпоставките на чл. 44, ал. 8 ЗЧРБ. От представените по делото доказателства, съдът е обосновал извод за наличието на положени усилия от страна на компетентните органи за организиране на извеждането на А. Абдулкасем от България. По изложените доводи, съдът е приел, че заповедта е законосъобразна и е отхвърлил жалбата, като неоснователна. Решението е правилно. Съгласно чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, в случаите, когато чужденец, спрямо когото е приложена ПАМ по чл. 39а, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ, е с неустановена самоличност, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органът, издал заповедта, може да издаде и заповед за принудително настаняване на чужденеца в СДВНЧ с цел организиране на принудително отвеждане до границата на Република България. В настоящия случай процесната заповед е издадена на основание чл. 44, ал. 8 ЗЧРБ. Съгласно цитираната разпоредба, по изключение, когато лицето отказва да съдейства на компетентните органи или има забавяне при получаване на необходимите документи за връщане или експулсиране към датата на изтичане на разрешения срок на принудителното настаняване по ал. 6, директорът на дирекция "Миграция" може да издаде заповед за продължаване на принудителното настаняване в СДВНЧ за срок не по-дълъг от допълнителни 12 месеца. Това законодателно решение е в съответствие с разпоредбата на чл. 15, § 6 от Директива 2008/115/ЕО, съгласно която държавите-членки не могат да удължават посочения в § 5 шестмесечен срок на задържането, освен за ограничен срок, който не надвишава допълнителни дванадесет месеца в съответствие с националното законодателство, в случаите, когато, независимо от положените от тях разумни усилия, е вероятно операцията по извеждането да продължи по-дълго поради: липса на съдействие от съответния гражданин на трета страна или забавяне при получаването на необходимата документация от трети страни. Според разпоредбата на чл. 15, § 4 от Директивата, когато стане ясно, че вече не съществува разумна възможност за извеждане по правни и други съображения или, че вече не съществуват посочените в § 1 условия, задържането престава да бъде оправдано и засегнатото лице се освобождава незабавно. В случая от представените по делото доказателства, първоинстанционният съд правилно е установил, че А. Абдулкасем няма валиден документ за завръщане в страната си по произход, не оказва съдействие на компетентните органи за организиране на извеждането му и отказва да се върне доброволно в страната си по произход. От друга страна по делото са представени доказателства за извършени действия от страна на административния орган за връщане на незаконно пребиваващия чужденец в държавата му по произход. Посочено е, че дирекция "Миграция" е изпратила писмо до посолството на [държава] с искане за издаване на пасаван на [гражданство] гражданин съгласно сключеното споразумение за връщане между ЕС и [държава] "Съвместен път напред по миграционните въпроси ", но към момента не е получен отговор. При така установеното съдът правилно е приел, че липсват доказателства, че вече не съществува разумна възможност за извеждане на чужденеца по правни или други съображения и следователно чл. 15, § 4 от Директива 2008/115/ЕО не може да намери приложение. Наред с това по отношение на чуждия гражданин не могат да бъдат наложени други достатъчно ефективни, но по-леки мерки, тъй като не е доказал наличието на средства за издръжка. С оглед изложеното настоящият състав намира, че първоинстанционният съд обосновано е приел, че са налице елементите на фактическия състав на чл. 44, ал. 8 от ЗЧРБ и чл. 15, § 6 от Директива 2008/115/ЕО. По изложените съображения, правилен е изводът на съда, че правомощията на административния орган при преценката му за необходимостта от продължаване срока на принудителното настаняване на чуждия гражданин в СДВНЧ са упражнени законосъобразно. При липсата на пороците, сочени като касационни основания за отмяна на решението, същото като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,