Решение № 14758 от 14.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7123/2011 г.

Решение № 14758 от 14.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7123/2011 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Рангел Димитров Стоилков от гр. София, чрез пълномощника адв. Мария Колева, против решение № 1338/22.03.2011 г., постановено по адм. дело № 260/2011 г. по описа на Административния съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 718/29.12.2010 г. на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" (СУСО). Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата и допълнителна писмена молба моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Ответникът по касационната жалба - главният директор на Столично управление "Социално осигуряване", не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд София - град е отхвърлена жалбата на Рангел Димитров Стоилков решение № 718/29.12.2010 г. на главния директор на СУСО, с което е потвърдено разпореждане № 3408166261/4/ от 22.10.2010 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване". За да постанови това решение съдът е приел за неоснователна претенцията на жалбоподателя да получава съгласно чл. 101, ал. 4 КСО едновременно пенсия за осигурителен стаж и възраст и военноинвалидна пенсия. Приел е, че същият няма право на военноинвалидна пенсия, тъй като не отговаря на изискванията по чл. 85 КСО, след като инвалидизирането му е получено по време на кадрова военна служба, а не по време на наборна военна служба. Така постановеното решение е правилно. От фактическа страна е безспорно, че на Рангел Димитров Стоилков е отпусната лична пенсия за изслужено време и старост по чл. 6 от Закона за пенсиите (отм.), считано от 1.10.1978 г., която впоследствие е преизчислявана и е приравнена на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69 КСО. Въз основа на експертно решение (ЕР) на ТЕЛК от 30.11.1994 г., с което е определена втора група инвалидност пожизнено с дата на инвалидизиране 6.05.1976 г., е постановено разпореждане от 11.04.2001 г. на ръководителя на "ПО" и на лицето е отпусната и социална пенсия за инвалидност по чл. 90, ал. 1 КСО, считано от 1.01.2000 г. С разпореждане № 11/5.06.2002 г. му е отпусната пенсия за инвалидност по чл. 74 КСО, считано от датата на подаденото заявление - 26.02.2002 г., която е спряна на основание чл. 95, ал. 1, т. 4 КСО като по-неблагоприятна по размер. С ЕР на НЕЛК № 0251/15.05.2010 г. на Рангел Стоилков е призната 90 % трайно намалена работоспособност (ТНР) по причини - "военна инвалидност" с дата на инвалидизирането 6.05.1976 г., призната е 70 % ТНР поради общо заболяване с дата на инвалидизиране 11.02.2001 г. и е дадена обща оценка на работоспособността степен на увреждане 100 % с чужда помощ. Същият е подал заявление № 04004509/22.06.2010 г., с което е поискал отпускане на пенсия за военна инвалидност въз основа на посоченото ЕР на НЕЛК, както и изплащане на определената му лична пенсия за инвалидност, отпусната с разпореждане № 11 от 5.06.2002 г., включително актуализиране на размера й. По това искане е постановено разпореждането на ръководителя на "ПО", което е потвърдено с обжалваното пред съда решение № 718/29.12.2010 г. на главния директор на СУСО. С разпореждането е отказано отпускането на лична военноинвалидна пенсия, поради липсата на предвидените в закона основания за получаването й, наред с това е отказано да бъде отменено влязлото в сила разпореждане № 11/05.06.2002 г. за спиране на личната пенсия за инвалидност. Правната възможност за получаване едновременно на две пенсии в пълен размер - военноинвалидна и пенсия за осигурителен стаж и възраст, е предвидено в разпоредбата на чл. 101, ал. 4 КСО, според която военноинвалидите при навършване на възрастта по чл. 68 КСО получават пълния размер на определените им две пенсии - пенсия за военна инвалидност и пенсия за осигурителен стаж и възраст. За да е налице основание за приложение на тази разпоредба следва да са изпълнени три кумулативни предпоставки - лицето да е навършило възрастта по чл. 68 КСО и да има отпуснати посочените два вида пенсии. В случая са изпълнени само две от тези предпоставки - лицето е навършило посочената в закона възраст и има отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Не му е отпусната пенсия за военна инвалидност, поради което не е изпълнено едно от трите условия. Правилна е преценката на административния орган, възприета и от първоинстанционния съд, че не са налице основания за отпускане на такава пенсия. Пенсията за военна инвалидност е регламентирана в разпоредбите на чл. 85 КСО, като вид пенсия, несвързана с трудовата дейност. В ал. 1 на чл. 85 е предвидено, че право на пенсия за военна инвалидност имат лицата, които са загубили работоспособността си поради това, че са заболели или са пострадали по време или по повод на наборна военна служба (т. 1) или службата в запаса или в резерва (т. 2). Безспорно е по делото, че касаторът е загубил работоспособността си по време на кадрова военна служба. Това обстоятелство изключва приложимостта на чл. 85, ал. 1 КСО, тъй като не е налице нито една от хипотезите, при които се отпуска пенсия за военна инвалидност. Същевременно не са налице и условията по следващите две алинеи на чл. 85, при които се отпуска пенсия за военна инвалидност, тъй като касаторът не попада в кръга на посочените в тях лица - лица, пострадали при оказване съдействие на въоръжените сили, загинали и безследно изчезнали. Наличието на тези хипотези и не се твърди по делото. Предвид това, правилно е отказано отпускането на пенсия за военна инвалидност и съответно - получаването едновременно на две пенсии в пълен размер на основание чл. 101, ал. 4 КСО. Изложените в касационната жалба съображения, с които се цели обосноваване наличието на основание за отпускане на пенсия за военна инвалидност, са неправилни. Безспорно е, че касаторът има качеството "военноинвалид" по смисъла на чл. 3 от Закона за военноинвалидите и военнопострадалите. Това качество обаче не е достатъчно основание за отпускане на пенсия за военна инвалидност. Обществените отношения, свързани с държавното обществено осигуряване, включително условията за отпускане на различните видове пенсии, се регламентират в Кодекса за социалното осигуряване. Поради това при преценката дали са налице основания за отпускане на пенсия за военна инвалидност на Рангел Стоилков са приложими разпоредбите на КСО и в частност - чл. 85, ал. 1 от същия. В Закона за военноинвалидите и военнопострадалите се регламентират обществените отношения, свързани със статута на военноинвалидите, военнопострадалите и на техните национално представителни организации. Този закон няма предмет на регламентиране на обществените отношения, свързани с общественото осигуряване, поради което е без значение обстоятелството, че при измененията на различни текстове от този закон (посочени в допълнителната молба от касатора), изразът "кадрови военнослужещи" е премахнат и е заменен с "военнослужещи". Както се посочи по-горе, в случая не се оспорва, че касаторът е военноинвалид по смисъла на този закон, но само това не е достатъчно същият да получава пенсия за военна инвалидност. Позоваването от страна на касатора на разпоредбата на чл. 69 КСО и в частност на факта, че в същата е използвано понятието "военнослужещи", а не "кадрови военнослужещи", е неоснователно, тъй като в тази разпоредба се регламентира придобиването на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст от военнослужещи по Закона за отбрана и въоръжените сили на Р България и от държавни служители по ЗМВР и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, и следователите, докато в чл. 85 КСО се регламентира правото на пенсия за военна инвалидност. Посочените пенсии са различни видове, първата е за осигурителен стаж и възраст, т. е. свързана с трудовата дейност, а втората е вид пенсия, несвързана с трудовата дейност. Предвидените в КСО предпоставки за отпускането на съответната пенсия се отнасят само за тази пенсия и не може произволно да се комбинират при тълкуването и прилагането на разпоредбите. По изложените съображения, правилно е отказано отпускането на пенсия за военна инвалидност и съответно - едновременното получаване на две пенсии по чл. 101, ал. 4 КСО, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не са претендирани, поради което съдът не се произнася по този въпрос. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, шесто отделение,