Решение № 9866 от 20.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3444/2009 г.

Решение № 9866 от 20.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3444/2009 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АССГ е отхвърлил оспорването на Пеловска против Заповед № ЧР-954/28.07.2008 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" (ИАГИТ) към Министерство на труда и социалната политика на Република България. Недоволна от решението, Пеловска го обжалва. Счита същото за неправилно поради допуснати от АССГ нарушения на материалния закон. Моли отмяната му. Ответната страна - изпълнителният директор на ИАГИТ, чрез процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна. Прокурорът също счита жалба за неоснователна. Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе по жалбата, възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от АССГ. Предмет на жалбата на Пеловска се явяват правните изводи на съда. При правилно установената фактическа обстановка касационната жалба се явява неоснователна. Безспорно е, че въз основа на Заповед № ЧР-668/13.07.2007 г. на изпълнителния директор на ИАГИТ, Пеловска е назначена за първи път като държавен служител в агенцията. Същата е встъпила в длъжност на 16.07.2007 г. По време на службата си тя е ползвала 15 дни разрешен отпуск. Служебното и правоотношение е прекратено на основание чл. 12 от ЗДСл, с обжалваната от нея Заповед № ЧР-954/28.07.2008 г. на същия директор. При гореустановеното, изводите на АССГ за законосъобразност на обжалвания административен акт са обосновани и законосъобразни. При първо назначение на лице като държавен служител, чл. 12 от ЗДСл е предвидил едногодишен срок на изпитване, по време на който служебното правоотношение може да бъде прекратено едностранно от работодателя без предизвестие. При това, при изчисляването на срока, не се взема предвид законоустановения отпуск (ал. 3 на с. член). В случая срокът по чл. 12, ал. 1 от ЗДСл, е започнал да тече на 16.07.2007 г. и изтича на 31.07.2008 г. Обжалваната заповед е издадено на 28.07.2008 г. Доводът за несъобразяване от страна на АССГ на факта, че 2008 г. е високосна и с 366 дни, а легалното определение за "едногодишен срок" е 365 календарни дни е неоснователен. Всеки един "едногодишен" срок се изчислява на основание чл. 60, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс, който гласи: "Срокът, който се брои на години, изтича в съответния ден на последната година, а ако месецът в последната година няма съответно число, срокът изтича в последния му ден". "Легално определение" за едногодишен срок като срок от 365 календарни дни, няма в българското законодателство. Член 12, ал. 1 от ЗДСл не предвижда и мотивиране на решението на органа по назначаване за прекратяване на служебното правоотношение. По посочената причина доводът, че в обжалваната заповед "трябва да има основание - мотивирано, а не безумно", също е неоснователен. Нормата на чл. 35б от ЗДСл, предвиждаща задължително обучение на постъпилите за първи път държавни служители е ирелевантна за казуса. Дори действително да е допуснато такова нарушение от страна на органа по назначаването (в каквато насока няма събирани доказателства), то не се отразява на законосъобразността на обжалваната заповед. При служебната проверка на обжалваното решение ВАС констатира, че същото е валидно и допустимо. Материалният закон е правилно приложен. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна. Следва да се остави в сила обжалваното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение