Решение № 5098 от 20.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14404/2009 г.

Решение № 5098 от 20.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14404/2009 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба "ГДМ" ЕООД, представлявано от Георги Димов Маджаров срещу решение № 939/27.08.2009 г. по адм. дело № 1285/2008 г. на Административен съд - гр. Бургас, седми състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 02800271/17.05.2008 г. на ТД на НАП, гр. Бургас, потвърден с решение № РД-10-190/08.07.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. Бургас. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - директорът на дирекция "ОУИ" гр. Бургас при ЦУ на НАП не се представлява и не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок, но е неоснователна: За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че с РА на жалбоподателя законосъобразно е отказан данъчен кредит по процесните фактури, издадени от доставчиците "Мотосвят" ЕООД и от ЕТ "Яни Алексиев - Асен Бозуков". Съдът е възприел изводите на приходния орган, че при извършените насрещни проверки, тези доставчиците не са представили доказателства относно извършването на процесните услуги - ремонт на селскостопанска техника - място на извършване на ремонта, професионален ценз на работниците, стойност на вложените резервни части и труд, както и справка в информационния регистър на НОИ, която показва, че не са депозирани уведомления за работещи по трудов договор лица. В хода на ревизията и по делото не са представени доказателства за наличието на други правоотношения (граждански или трудови) във връзка с изпълнението на договора и технически ресурс, обезпечаващ изпълнението на фактурираните услуги. Съдът е приел, че тези данни сочат на липса на реално осъществени доставки. Относно фактурите, издадени от "Алфатрейд 04" ЕООД с предмет на доставките - доставка на товарни автомобили "Пежо" Фургон и "Фолксваген" Транспортер, както и вноски по срочен договор за оперативен лизинг, съдът също е възприел изводите на приходния орган за липса на реални доставки. Констатирано е, че предмет на договора за лизинг е челен товарач Бобкат, за произхода на който е представена митническа декларация от 03.04.2006 г., удостоверяваща внос на три броя товарачи от Холандия. Процесният договор за лизинг е сключен на 30.06.2005 г., от което следва, че лизинговата вещ е придобита след подписване на договора за лизинг и вноските в периода от месец март 2005 г. до м. юли 2006 г. възлизат на придобивната цена на товарача, което според съда изключва реалното осъществяване на процесната доставка, поради икономическа неефективност и нерентабилност на сделката при тези условия. Относно фактурите с предмет товарен автомобили "Пежо" Фургон и товарен автомобил "Фолксваген" Транспортер, съдът е приел, че възраженията на жалбоподателя относно тези доставки не се основават на неоспорими доказателства. Решението е правилно. Относно фактурите, издадени от доставчиците "Мотосвят" ЕООД и от ЕТ "Яни Алексиев - Асен Бозуков", съдът въз основа на доказателствата налични по делото, правилно е приел, че липсват данни относно реалното извършване на процесните услуги - ремонт на селскостопанска техника. При извършване на ревизията не са събрани доказателства за кадрови и технически ресурс, обезпечаващ изпълнението на фактурираните услуги. В хода на съдебното производство също не са ангажирани такива доказателства. Поради незаплащане на депозит от страна на жалбоподателя за допусната съдебно икономическа експертиза, такава не е извършена. Една от поставените задачи в експертизата е била именно: "...да се провери дали доставчикът "Мотосвят" ЕООД има материална, техническа и технологична обезпеченост (стоки, ДМА, персонал и ДР.) за извършване на процесните доставки". Идентична задача е била поставена и за доставчика ЕТ "Яни Алексиев - Асен Бозуков". При това положение фактът на реално осъществяване на процесните доставките е останал недоказан. Относно фактурите, издадени от "Алфатрейд 04" ЕООД, настоящата касационна инстанция счита за неоснователни доводите на касатора, че процесния договор само е наименован "лизинг", но че действителното му съдържание сочи на "договор за доставка и разсрочено плащане" на процесната машина. От приложения по делото договор за лизинг от 30.06.2005 г., сключен между "ГДМ" ЕООД и "Алфатрейд 04" ЕООД, по недвусмислен начин следва, че лизингодателят предоставя за ползване на лизингополучателя челен товарач Бобкат, който следва да бъде предоставен на лизингополучателя не по-късно от 4 дни от датата на сключване на договора, срещу което лизингополучателят е длъжен да плаща лизингови вноски. В тази връзка следва да се отбележи, че лизингът не следва да се възприема като продажба на изплащане. Придобиването на вещта е само латентна възможност, която в конкретния договор е обективирана в Раздел VII, и която възможност може да се реализира с нов акт - продажба. Затова е неоснователно твърдението на касатора, че всъщност част от платените суми са аванс, а едва след получаване на машините се изплаща цялата стойност. Относно фактурите, издадени от "Алфатрейд 04" ЕООД, с предмет на доставките товарен автомобили "Пежо" Фургон и товарен автомобил "Фолксваген" Транспортер, съдът правилно е приел, че не са налице неоспорими доказателства за тяхното реално извършване. Наличните по делото 2 бр. свидетелства за регистрация на автомобилите сами по себе си не могат да обосноват извод за наличие на реални доставки, тъй като липсват доказателства за произхода на автомобилите и за придобиването им от прекия доставчик. Още повече, че свидетелството за регистрация на товарен автомобил "Пежо" Фургон по никакъв начин не може да се обвърже с фактура № 1/15.03.2005 г., издадена от "Алфатрейд 04" ЕООД, в която единствено е посочено "продажба на МПС". В съдебното производство не са ангажирани други доказателства относно извършването на тези доставки, а както бе посочено по-горе, допуснатата СИЕ не е извършена, поради процесуална пасивност на жалбоподателя. Предвид изложеното обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на касатора не се дължат разноски, както и на ответника, който не се е представлявал пред касационната инстанция. Водим от горното Върховният административен съд - I А отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК