Решение № 6218 от 8.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13775/2012 г.

Решение № 6218 от 8.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13775/2012 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Управителят на София област е подал касационна жалба срещу решението от 25.09.2012 г. по адм. дело № 3900/2008 г. по описа на Административния съд София - град в частта, в която Областната администрация - София област е осъдена да заплати на адвокат Красимир Петков Руев от Адвокатска колегия - Кюстендил възнаграждение в размер на 3177,56 лева. Направено е оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и е поискано да бъде изменено, като се присъдят разноски за възнаграждение на адвокат в размер на 450 лева. Ответниците Стефан Николов Параскевов и Надежда Николова Димитрова оспорват жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е основателна. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваната част от решението, намира, че жалбата е неоснователна От приложения по делото договор от 18.07.2008 г. се установява, че Стефан Николов Параскевов и Надежда Николова Димитрова сключили с адвокат Красимир Петков Руев от Адвокатска колегия - Кюстендил договор за правна помощ и съдействие. В договора било отбелязано, че защитата е безплатна, тъй като клиентите са близки на адвоката. С решението от 25.09.2012 г. по адм. дело № 3900/2008 г. по описа на Административния съд София - град в полза Стефан Николов Параскевов и Надежда Николова Димитрова са били определени обезщетения в компенсаторни записи на стойност 68 200 лева за всеки от тях. Областната администрация - София област била осъдена да заплати на адвокат Красимир Петков Руев от Адвокатска колегия - Кюстендил възнаграждение в размер на 3177, 56 лева. Като основание съдът посочил нормата на чл. 38 от Закона за адвокатурата (ЗА), според която адвокатът, който е оказал безплатно адвокатска помощ и съдействие на роднини, близки или на друг юрист, има право на адвокатско възнаграждение, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски. По отношение на размера на възнаграждението административният съд е приложил разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като е определил адвокатското възнаграждение в размер, който се дължи за защита по дела с определен материален интерес. Касационната инстанция намира, че решението в обжалваната му част не противоречи на материалния закон. Решението е постановено във втората фаза на производството по чл. 6, ал. 6, предл. последно от Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти. С него съдът е определил размера на обезщетението на собствениците на одържавен имот в компенсаторни записи, което обосновава извод, че защитата за процесуалното им представителство е осъществена по дело с материален интерес. Прилагайки чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в отговор на искането на жалбоподателите за присъждане на разноските по делото, съдът е определил адвокатското възнаграждение съобразно чл. 7, ал. 2 във връзка с чл. 8 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в минималния му размер. Не може да се сподели довода на жалбоподателя, че размерът на възнаграждението следва да се определи съобразно чл. 7, ал. 1, т. 4 от наредбата, като се приложи § 2 от допълнителните разпоредби. Характерът на постановеното по делото решение ясно показва наличието на материален интерес на представляваната страна, поради възнаграждението за адвокат не може да се определи в размер, какъвто се дължи за защита по дела с неоценяем интерес. Неоснователен е и довода за прекомерност на адвокатското възнаграждение, при положение, че съдът е присъдил минималния размер, а също и поради това, че възражението за несъответствие между размера на възнаграждението и фактическата и правна сложност на делото следва да се направи пред съдебната инстанция, за която са направени разноските. При отсъствието на соченото отменително основание решението в частта за разноските е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд