Решение № 3215 от 6.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 76/2013 г.

Решение № 3215 от 6.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 76/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 245 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Иво Божидаров Бабунов за отмяна на влязлото в сила решение № 8160 от 7.06.2012 г., постановено по адм. дело № 4300/2012 г. по описа на Върховния административен съд. Молителят твърди, че не е страна по делото нито в първата, нито в касационната инстанция, влязлото в сила решение има сила спрямо него и е неблагоприятно. Поддържа, че е съсобственик при права 1/6 ид. част на недвижим имот № 877 в кв. 66 по плана на гр. Сопот, придобит по време на брака между баща му Божидар Бабунов и майка му Тодорка Бабунова, починала на х.хх.хххх г. Този имот е съседен на УПИ XV-881, предмет на заповед № 528/19.08.2002 г. на кмета на община Карлово, оспорена от Божидар Бабунов с искане за прогласяване на нейната нищожност в производството по адм. дело № 2132/2011 г. на Административен съд - Пловдив, отменено с решение № 8160 от 6.07.2012 г. по адм. дело № 4300/2012 г. на Върховния административен съд, чиято отмяна се иска. Поддържа, че в нарушение на процесуалните правила в първоинстанционния съд е приложена процедурата по призоваване по чл. 218, ал. 1 от ЗУТ чрез съобщение в ДВ, не е конституиран като заинтересована страна в процеса и не е уведомен за делото. Прави искане за отмяна на влязлото в сила съдебно решение и за връщане на делото в първоинстанционния съд с оглед конституиране на всички заинтересовани страни. Ответниците - кметът на община Сопот и Аврам Василев Тумбалеев не изразяват становище по искането за отмяна. Ответникът - Мариана Симеонова Иванова изразява становище за недопустимост на молбата съгласно чл. 246, ал. 2 и чл. 240 от АПК, а алтернативно - оспорва искането за отмяна. Ответникът - Божидар Иванов Бабунов в писмен отговор поддържа становище за основателност на искането за отмяна. Върховният административен съд, петчленен състав намира, че подаденото искане за отмяна е процесуално допустимо. В случая е неприложима разпоредбата на чл. 246, ал. 2 от АПК, съгласно която трето лице не може да иска отмяна на решение за обявяване на нищожност или за отмяна на общ административен акт или на споразумение по акта, ако оспорването е било надлежно съобщено по реда на чл. 181, ал. 1. Предмет на оспорване в производството пред първоинстанционния съд е заповед № 528/19.08.2002 г. на кмета на община Карлово. Касае се за индивидуален административен акт, а не за общ такъв, оспорването срещу заповедта е отхвърлено, поради което не попада в кръга на актовете, по отношение на които е недопустимо искането за отмяна от трето лице. Същото е подадено и в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК. Следователно не са налице законови пречки, обуславящи недопустимост на искането за отмяна и направените от процесуалния представител на ответника Мариана Иванова възражения в тази насока не се споделят от настоящия състав. Разгледано по същество, искането е неоснователно, като съображенията за това са следните: С решението, чиято отмяна се иска, Върховният административен съд отменя решение № 93/16.01.2012 г., постановено по адм. дело № 2132/2011 г. по описа на Административен съд - Пловдив и отхвърля жалбата на Божидар Иванов Бабунов против заповед № 528/19.08.2002 г. на кмета на община Карлово, с която е одобрен частичен ПУП - план за застрояване, работен устройствен план и силуетно оформяне за основно нискоетажно жилищно и допълващо свързано застрояване на кв. 66А по плана на гр. Сопот, частично за УПИ № XIII-879, № XIV-880 и № XV-881. Съгласно разпоредбата на чл. 246, ал. 1 от АПК отмяна на влязло в сила решение може да иска и лицето, спрямо което решението има сила, макар и то да не е било страна по делото, ако съдебният акт е неблагоприятен за него. Съдебното решение, чиято отмяна се иска, няма сила спрямо молителя, поради което той и не разполага с правомощието да претендира отмяна на влязъл в сила съдебен акт на посоченото основание. Разпоредбата на чл. 246, ал. 1 от АПК предвижда като задължителна процесуална предпоставка наличието на качеството заинтересована страна по спора, т. е. лице, което е имало гарантирано от закона право за участие, но не е участвало по делото, за което решението има сила и е неблагоприятно за него. Спрямо искателя посочените предпоставки не са налице. В случая Иво Бабунов притежава права, придобити след смъртта на майка му, върху идеална част от имот № 877 в кв. 66 по плана на гр. Сопот, закупен от неговия баща - Божидар Бабунов по време на брака му с Тодорка Бабунова, починала на х.хх.хххх г. Установено е, че този имот е съседен на УПИ XV - 881, предмет на заповед № 528/19.08.2002 г., издадена от кмета на община Карлово, оспорена от Божидар Бабунов с искане за прогласяване на нейната нищожност в производството по адм. дело № 2132/2011 г. на Административен съд - Пловдив. Т. е. макар и да няма права към момента на издаване на оспорената заповед, то към датата на предявяване на оспорването пред първоинстанционния съд с искане за прогласяване на нищожност на заповедта, Иво Бабунов е съсобственик на посочения имот и притежава самостоятелно право на жалба. Съдебното решение, с което се отхвърля жалбата срещу административен акт е установително и освен за страните по делото, техните наследници и правоприемници няма сила за други засегнати от акта лица (арг. от чл. 177, ал. 1 от АПК), поради което искателят не се нуждае от специалния способ за защита по реда на чл. 246, ал. 1 от АПК. Тъй като не е бил страна в процеса, Иво Бабунов на собствено основание може да претендира нищожност на административния акт, без да му се противопоставя възражение за присъдено нещо. Решението, с което се отхвърля жалбата няма сила по отношение на искателя. Само когато оспореният акт бъде отменен или изменен, каквато не е настоящата хипотеза, решението има действие по отношение на всички. Не е налице и основанието за отмяна по чл. 239, т. 5 от АПК, която разпоредба се отнася до нарушено право на участие на конституирани по делото страни, какъвто молителят не е. Същият се позовава на неконституирането му в процеса въпреки наличие на засегнати негови права от оспорения административен акт като съсобственик на имот, съседен на този, за който е одобрен частичен ПУП - план за застрояване и работен устройствен план с оспорената заповед, вследствие нарушаване на правилото на чл. 154, ал. 1 от АПК за служебното конституиране на страните по делото. В случая съдът не е имал задължение да конституира Иво Бабунов като заинтересована страна в процеса съгласно посочената норма. С разпоредбата на чл. 218, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от ЗУТ (в относимата редакция на текста - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) законодателят въвежда различен ред за съобщаване оспорването на индивидуални административни актове по чл. 215 от ЗУТ, включително за одобряване на подробни устройствени планове и за конституиране на заинтересованите страни като ответници в производството пред съда. Изискванията на ЗУТ са специални по отношение конституирането на страните в процеса спрямо тези, предвидени в чл. 154, ал. 1 от АПК. Съдът е изпълнил законовата разпоредба, като в "Държавен вестник", бр. 69/2011 г. е обнародвано съобщение за постъпилото оспорване на индивидуалния административен акт на кмета на община Карлово, с посочване на необходимите за това реквизити по чл. 218, ал. 2 от ЗУТ и е информирал заинтересованите страни за възможността им чрез подаване на заявление да поискат конституиране като ответници в производството пред него в определения от закона едномесечен срок, считано от датата на обнародване на съобщението. В посочения срок молителят не е депозирал заявление за конституирането му като ответник по делото, поради което съдът постановява съдебния си акт при участието на оспорващия и издателя на заповедта. Обстоятелството, че съдебното решение е отменено от тричленния състав на Върховния административен съд по реда на чл. 210 от АПК по касационна жалба на трети, неучастващи в процеса лица, не обуславя извод за нарушаване от първоинстанционния съд на предвидената в чл. 218 от ЗУТ процедура по съобщаване на оспорването. Регламентираният в специалния закон особен ред за конституиране на заинтересованите лица като ответници в процеса, препятства възможността на страните по делото или третото неучаствало лице да претендират отмяната на влезлия в сила съдебен акт по съображения за нарушаване от страна на първоинстанционния съд на общите правила за това, предвидени в АПК. По изложените съображения не може да се приеме, че искателят е лишен от възможността да участва в делото вследствие нарушаване на съответните съдопроизводствени правила и че решението има сила за него. Предвид изложеното настоящият петчленен състав намира, че не са налице основанията за отмяна по чл. 246, ал. 1 АПК и чл. 239, т. 5 от АПК, поради което искането следва да се отхвърли. При този изход на процеса на ответника Мариана Симеонова Иванова следва да се присъдят направените по делото разноски за настоящото производство в размер на 550 лв. съгласно приложения договор за правна защита и съдействие, от който се установява, че уговореното възнаграждение е реално заплатено. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав,