Решение № 6668 от 16.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3567/2013 г.

Решение № 6668 от 16.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3567/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационни жалби на процесуалния представител на министъра на вътрешните работи срещу решение № 1970 от 11.02.2013 г. по адм. д. № 14108/2012 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - Ивайло Иванов Чичев, от гр. Айтос, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната са постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 1970 от 11.02.2013 г. по адм. д. № 14108/2012 г., Върховният административен съд, пето отделение, е отменил заповед рег. № К-11165 от 10.10.2012 г. на министъра на вътрешните работи. Съдът е приел, че предходното наказание на Чипев "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен", наложено със заповед № К-8311 от 17.08.2011 г. на министъра на вътрешните работи, е отменено с влязло в сила решение. С решението на съда последиците на предходната заповед за налагане на наказание отпадат с обратна сила, а с това отпадат и основанията за квалифициране на процесното нарушение като такова по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 1 ППЗМВР. Направен е окончателният извод, че оспорената заповед на министъра на вътрешните работи е постановена в противоречие с материалния закон и следва да бъде отменена. Така постановеният съдебен акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът е разяснил делото изцяло и е обсъдил събраните по него доказателства в тяхната съвкупност. Въз основа на тези доказателства са направени правилни и обосновани изводи относно фактическата обстановка и релевантните за спорните правоотношения факти. В тази връзка не се възприема тезата на касационния жалбоподател, която е в смисъл, че съдът е направил неверен прочит на събраните по делото доказателства, а изводите му относно фактическата обстановка са необосновани. По първоначалното дело е било безспорно установено, че по жалба на Ивайло Иванов Чичев срещу заповед рег. № К-8311 от 17.08.2011 г. на министъра на вътрешните работи е образувано адм. д. № С-115/2011 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение. С решение № 85 от 24.07.2012 г., постановено по това дело, е отменена цитираната заповед, с която на главен инспектор Ивайло Иванов Чичев, в качеството му на държавен служител, заемащ длъжност началник на "Човешки ресурси" в Регионална дирекция "Гранична полиция" - Аерогара, е наложено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от 3 години". Това решение на тричленния състав на ВАС е оставено в сила с решение № 11 от 24.01.2013 г. по адм. д. № С-70/2012 г. по описа на Върховния административен съд, петчленен състав, втора колегия. С оглед разпоредбата на чл. 142, ал. 2 АПК, цитираните решения правилно са съобразени от тричленния състав на ВАС. Процесната заповед рег. № К-11165 от 10.10.2012 г. е издадена на основание чл. 224, ал. 2, т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 1 от ППЗМВР, чл. 228, т. 1 и чл. 225, ал. 1, т. 8 от ЗМВР. Като фактически основания за издаване на заповедта, административният орган е посочил и обстоятелствата, че към момента на извършване на деянието служителят се е намирал в срока на изтърпяване на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 8 месеца, наложено със заповед рег. № 79 от 10.01.2012 г. на директора на РДГП - Драгоман, поради което на основание чл. 228, ал. 1, т. 1 ППЗМВР следва да му бъде наложено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от 3 години". Последното наказание обаче вече му е наложено със заповед рег. № К-8311 от 17.08.2011 г. на министъра на вътрешните работи. Именно въз основа на тези факти, административният орган е приложил разпоредбите на чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 1 ППЗМВР. Първият текст визира извършване на друго тежко дисциплинарно нарушение, а вторият определя като тежко дисциплинарно нарушение, несъвместимо с оставането на служба в МВР, извършването на дисциплинарно нарушение в срока на изтърпяване на дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен", за което се предвижда налагането на същото или на по-тежко дисциплинарно наказание. Отмяната на заповед рег. № К-8311 от 17.08.2011 г. на министъра на вътрешните работи има за своя последица неосъществяване на посочените в заповедта текстове на ЗМВР, което прави издадения административен акт незаконосъобразен. Развитите в касационната жалба съображения за системно извършване от ответника на дисциплинарни нарушения са неотносими, тъй като не на това основание е издадена процесната заповед. Достигайки до същите фактически и правни изводи тричленният състав на ВАС е постановил правилно решение, което по изложените в настоящите мотиви съображения се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, втора колегия,