Решение № 166 от 18.12.2019 г. на ВКС по т. д. № 1445/2017 г.

Решение № 166 от 18.12.2019 г. на ВКС по т. д. № 1445/2017 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Емилия Василева Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца "Юробанк България" АД, [населено място] чрез процесуален представител Адвокатско дружество "Ч., П. и И. ", представлявано от адвокат Х. И. срещу решение № 259 от 31.01.2017 г. по т. дело № 4447/2015 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав, с което е потвърдено изцяло решение от 16.06.2015 г. по т. дело № 185/2013 г. на Окръжен съд Монтана, Гражданска колегия и "Юробанк България" АД е осъдено да заплати на ответниците С. А. П., Роза Т. И. и Р. Е. П. сумата 9 800 лв. - адвокатско възнаграждение за защита във въззивното производство. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт са отхвърлени като неоснователени предявените от "Юробанк България" АД срещу С. А. П., Р. Е. П. и Роза Т. И. искове за установяване, че ищцовото дружество има вземания по отношение на ответниците в размер на сумата общо 209 560,53 евро, произтичащо от договор за кредит за рефинансиране на жилищен кредит от други банки НL 44228 от 13.11.2008 г., договор за встъпване в дълг от 14.05.2009 г. и договор за встъпване в дълг от 15.06.2010 г., от които 180 705 евро – главница, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 10.06.2011 г. до окончателното заплащане на задължението, договорни лихви за периода 10.07.2010 г. - 03.05.2011 г. в размер на 28 064,34 евро, такси за периода 10.01.2009 г. - 03.05.2011 г. в размер на 791,19 евро и такси до периода 03.05.2011 г. - в размер на 1 979,78 лева, и ищецът е осъден да заплати на ответниците сумата 2 400 лв. - разноски за първоинстанционното производство.

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че по отношение на месечните погасителни вноски, чийто падеж вече е настъпил към датата на подаване на заявлението /09.05.2011 г./, следва да се приеме, че същите са изискуеми и за тях не е необходимо длъжникът да бъде известяван. Излага доводи за дължимост на акцесорното вземане на банката за договорни лихви и договорни такси, доколкото и двете претенции са за суми, които се начислени за период, срокът за плащане на който вече е настъпил, поради което не е необходимо удостоверяване на изискуемостта чрез нарочно уведомление. Касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено решение, с което да бъдат уважени предявените по реда на чл. 422 ГПК установителни искове за дължимост на претендираните суми, произтичащи от договор за кредит за рефинансиране на жилищен кредит от други банки НL 44228 от 13.11.2008 г., договор за встъпване в дълг от 14.05.2009 г. и договор за встъпване в дълг от 15.06.2010 г. Претендира присъждане на направените по делото разноски за трите съдебни производства.

Ответниците С. А. П., Роза Т. И. и Р. Е. П. чрез процесуален представител адв. Н. А. Н. оспорват касационната жалба и релевират доводи за правилност на въззивното решение. Поддържат становище, че в заявлението по чл. 417 ГПК и исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК процесното вземане е заявено като обща сума на вноски и лихви с настъпил и ненастъпил падеж, основано само на предсрочна изискуемост по чл. 18, ал. 2 от договора за банков кредит. Представеният документ по чл. 417, т. 2 ГПК също посочва сумите в глобален размер, без диференциация. Ответниците излагат доводи, че предвид обусловеността на предмета на делото по чл. 422, ал. 1 ГПК от основанието и размера на заявеното в заповедното производство вземане, претендирането в исковото производство заплащане на конкретни просрочени вноски е по същество изменение на основанието, което е недопустимо съгласно т. 11 б от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

С определение № 507 от 25.07.2019 г. по т. дело № 1445/2017 г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните правни въпроси:

Допустимо ли е предявеният иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ? Ако е допустимо, по отношение на кои вноски следва да се уважи искът – вноските с настъпил падеж към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК или вноските с настъпил падеж до приключване на устните състезания в първоинстанционното или въззивното производство по чл. 422, ал. 1 ГПК?

Условие ли е за уважаване на иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост, когато тя не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението, вноските с настъпил и ненастъпил падеж да бъдат разграничени в заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, в извлечението от счетоводни книги и в исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК?

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните от страните доводи и провери правилността на въззивното решение, приема следното:

Въззивният съд е посочил, че банката - кредитор, ищец в първоинстанционното производство и въззивник във въззивното производство претендира сумите на основание автоматично настъпила предсрочна изискуемост на процесния кредит поради незаплащане на три поредни месечни вноски на основание чл. 18, ал. 2 от договора за кредит. Приел е за безспорно установено, че ищецът не е обективирал изрично и не е отправил до длъжниците изявление за обявяване на процесния кредит за предсрочно изискуем, нито е уведомил длъжниците за такова обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

За да направи извод за неоснователност изцяло на предявените искове /както в частта относно непадежиралите преди претендираното от банката настъпване на автоматична предсрочна изискуемост погасителни вноски, със съответните последици по отношение на лихвите, така и в частта относно падежиралите погасителни вноски/, съдебният състав се е позовал на т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и на обстоятелството, че в заявлението за издаване на процесната заповед за изпълнение и на исковата молба, по която е образувано настоящото исково производство по чл. 422, ал. 1 ГПК, процесното вземане на банката е заявено като обща сума на вноски и лихви с настъпил и ненастъпил към датата на твърдяната автоматична предсрочна изискуемост падеж, и е основано само на твърдения за настъпила, вследствие предсрочната и автоматична изискуемост, уредена в чл. 18, ал. 2 от договора, изискуемост на цялото, предявено за съдебна защита парично вземане на банката. Посочил е, че частите с настъпил и ненастъпил падеж не са диференцирани като част от общо предявеното вземане; посочените с датите на изискуемостта им неплатени три месечни погасителни вноски не са конкретизирани по размер, както в заявлението, инициирало заповедното производство, така и в исковата и допълнителната искова молби, а са посочени само като основание за настъпване на предсрочната автоматична изискуемост на цялото вземане по договора за кредит, а не като вече падежирала част от цялото вземане. В тази насока въззивната инстанция се е позовала на постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 123/09.11.2015 г. по т. д. № 2561/2014 г. и решение № 115/11.01.2016 г. по т. д. № 2427/2014 г., двете на ВКС, ТК, Второ т. о.

По релевантните правни въпроси:

С определение № 277 от 27.11.2017 г. по т. дело № 1445/2017 г. на ВКС, ТК, Второ отделение е предложил на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС да постанови тълкувателно решение по горепосочените правни въпроси за уеднаквяване на противоречивата практика на ВКС, обективирана в различни решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК.

С Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС са дадени следните отговори на релевантните правни въпроси:

1. Допустимо е предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.

1. Разграничението на вноските с настъпил и ненастъпил падеж в заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и в исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК, не е условие за редовност на исковата молба и за уважаване на иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост, когато тя не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението.

По правилността на въззивното решение:

С оглед така формираната задължителна практика, въззивното решение се явява неправилно в извода на съда, че при недоказано предявяване на предсрочната изискуемост на длъжника не подлежат на присъждане падежираните към датата на твърдяната автоматична предсрочна изискуемост, респективно към подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение вноски. Неправилно съдебният състав е приел, че частите с настъпил и ненастъпил падеж следва да бъдат диференцирани и погасителните месечни вноски да бъдат конкретизирани по размер. Месечните погасителни вноски, чийто падеж е настъпил към датата на подаване на заявлението и след това към момента на формиране силата на пресъдено нещо, са изискуеми и по отношение на тях искът следва да бъде уважен. Присъждането на вноските с настъпил падеж, когато се претендира цялата главница по договор за кредит поради предсрочна изискуемост, не съставлява недопустимо изменение на основанието на иска, съответно произнасяне по непредявен иск.

Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че решението на Софийски апелативен съд следва да бъде отменено като неправилно и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото трябва да бъде върнато на въззивната инстанция за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да допусне нова съдебно-счетоводна експертиза, която да даде заключение за размера на вноските с настъпил падеж съгласно задължителните указания на Тълкувателно решение № 8/02.04.2019 г. по тълк. дело № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, т. е. вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо /съгласно мотивите на тълкувателното решение това е моментът на приключване на съдебното дирене, след което решението е влязло в законна сила/, както и за ежемесечната дължима и непогасена такса - комисионна за управление на кредита по чл. 4, т. 2 от договора за кредит, за посочения в заявлението и исковата молба период. По отношение на таксата в размер 1 979, 78 лв. следва да бъде уточнен началният момент на периода, за който същата се претендира.

С оглед изхода на спора касационната инстанция не се произнася за направените по делото разноски, а същите следва да бъдат съобразени от въззивния съд при постановяване на въззивното решение на основание чл. 294, ал. 2 ГПК.

Мотивиран от горното, съдебният състав на Върховвния касационен съд, Търговска колегия