Решение № 16464 от 3.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8587/2019 г.

Решение № 16464 от 3.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8587/2019 г., II о., докладчик съдията Диана Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Й. Т. чрез процесуалният му представител адв. Д. П. против Решение № 775/19.04.2019 г. постановено по адм. д. № 5/2019 г. по описа на Адм. съд-Б.. В касационната жалба се развиват оплаквания за неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът не е обсъдил в тяхната съвкупност и взаимна връзка събраните по делото доказателства, както и че установените фактически отношения не съответстват на правните изводи Сочи се, че съдът неправилно е приел неприложимост на нормата на § 16 ДР на ЗУТ и не е обсъдил приложимостта на § 127 от ДР на ЗИЗУТ. Твърди се че решението на административния съд е постановено в нарушение на чл. 6 от АПК и чл. 8 от ЕГЗПЧОС Претендира се отмяна на обжалваното решение, след което да са постанови ново с което обжалваната заповед да бъде отменена, както и присъждане на разноски за двете инстанции. В с. з. касаторът не се явява и не се представлява Ответната страна редовно и своевременно призована не изпраща представител и не взема становище по касационната жалба. Представителят на ВАП дава мотивирано становище за правилност на обжалваното съдебно решение. Сочи, че по отношение на съдебния акт не са налице основанията на чл. 209, ал. 3 АПК, поради което същия следва да бъде оставен в сила. Върховният административен съд, в настоящия си състав приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в законовия срок по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество същата е основателна. С обжалваното решение Адм. съд Б. е отхвърлил жалбата на Й. Т. от [населено място] против Заповед №ДК-02-1/16.05.2018 г. на Зам. Кмета по "Устройство на територията, европроекти и строителство" при Община К., с която на осн. чл. 225 а ал. 1 ЗУТ е разпоредено премахване на незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строеж, съставляващ "Масивен гараж", находящ се в УПИ XIII-148 в кв. 32 по плана на с. П. извор, община К., собственост на Й. Т.. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспорения пред него административен акт е издаден от материално компетентен орган и в рамките на регламентираните му правомощия, както и че същия е постановен в предвидената законова форма и съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. Приел е, че при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, както и че същия е постановен в съответствие със закона. Решението е валидно, допустимо, но неправилно като постановено в противоречие със закона. Видно от оспорената заповед с нея е разпоредено премахване на строеж, който съставлява незаконен такъв по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Посочената разпоредба се отнася до премахването на незаконен строеж, изграден без строителни книжа-одобрени инвестиционни проекти и разрешения за строеж. По делото е установено, в това число и от изготвената съдебно-техническа експертиза неоспорена от страните и възприета от съда като компетентна и обективна, че масивния гараж е изпълнен в югоизточната част на двуетажна жилищна сграда находяща се в УПИ XIII-148 в кв. 32 по плана на с. П. извор, собственост на касатора, като от конструкцията се установява че гаражът е построен едновременно със сградата, като конструктивно подовата панела представляваща покрив на гаража е свързана с конструкцията на сградата. Строежът е изпълнен в съответствие с действащия по време на строителството през 1994 г. ПУП на с. П. извор. Установено е че за жилищната сграда има одобрен проект от 11.05.1994 г. и Разрешение за строеж № 70/11.05.1994 г., като съгласно същите жилищната сграда е предвидена като триетажна, състояща се от полусутерен/гаражен /етаж състоящ се от четири склада, единия от които с размери на гараж и гаражна врата и мокро помещение, като достъпа е директно от двора от юг и от първия жилищен етаж с вътрешно стълбище и първи и втори жилищни етажа. Видно от представените от жалбоподателя проекти по част архитектура и конструктивна в одобрения проект са нанесени промени от проектанта, като е отбелязано че възложителят няма за изпълни сутеренния етаж, а гаражът ще се изпълни на ниво първи етаж. В част СК са показани новите строителни елементи. По делото няма данни така нанесени промени в проекта да са одобрени по надлежния ред, да са нанесени на издаденото разрешение за строителство или да са заявени за узаконяване било по реда на чл. 229 а от ППЗТСУ/отм. действащ към времето на строителството/нито по реда на § 184 от ПР на ЗИД ЗУТ. При тези фактически установявания които не се оспорват от страните не би могло да се приеме че извършеното строителство съставлява незаконно такова по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Жилищната сграда, в югоизточната част на която е изпълнен масивния гараж има проект и разрешение за строеж, но с предвиден гараж в сутеренния етаж. и е изпълнена според предвижданията на действащия ПУП към 1994 г. В. е извода на административния съд че щом като допуснатата промяна не е одобрена и отразена в строителните книжа по надлежния ред, то тя няма действие. Но в случая е налице не липса на строителни книжа, а отклонение от одобрените строителни книжа. При това положени за да е незаконен строежа следва да са налице предпоставките на чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ-при съществени отклонения от одобрените инвестиционни проекти по чл. 154, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4 ЗУТ. Съдът преценява законосъобразността на административния акт на посоченото в него правно основание. В случая правното основание на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ не съответства на установените по делото факти. При това положение като е отхвърлил жалбата на касатора срещу заповедта по чл. 225 а ал. 1 ЗУТ, без да констатира соченото несъответствие административния съд е постановил своя съдебен акт в нарушение на закона. При това положение съдът не дължи преценка относно приложимостта на § 16 ДР на ЗУТ респ. § 127 ПЗР на ЗУТ Като неоснователни настоящата инстанция преценя възраженията на касатора за допуснати нарушения на чл. 8 от ЕКЗПЧОС. В относимата си част сочената разпоредба гласи "Всеки има право на неприкосновеност... на жилището. Намесата на държавните власти в упражняването на това право е недопустимо, освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или правата и свободите на другите". Следователно на преценката на съда стои въпроса на първо място дали процесната сграда съставлява "жилище", какъвто масивния гараж не е. С оглед на изложеното решението на Адм. съд-Б. предмет на касационния контрол, като постановено в нарушение на закона-основание по чл. 209, т. 3 АПК следва да се отмени, след което да се постанови ново решение с което да се отмени и оспорената заповед на административния орган. При този изход на делото и на осн. чл. 143, ал. 1 АПК своевременно направеното искане от касатора за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции е основателно. Следва ответната страна да бъде осъдена да заплати разноски в общ размер на 1130 лв., от които 80 лв. държавни такси, 450 лв. заплатен хонорар за в. л. и 600 лв. договорено и изплатено адвокатско възнаграждение Водим от горното, Върховният административен съд, Второ отделение