Решение № 300 от 10.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13538/2010 г.

Решение № 300 от 10.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13538/2010 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Румен Георгиев Стоянчев от гр. София за отмяна на влязлото в сила определение № 3351 от 10.11.2009 г. по адм. дело № 7382/2009 г. на Административен съд - София град, оставено в сила с определение № 1106 от 28.01.2010 г. по адм. дело № 15369/2009 г. на Върховния административен съд, седмо отделение. В искане за отмяна като правно основание за подаването е посочен чл. 239 АПК. Ответникът - председателят на Българската академия на науките (БАН), моли искането за отмяна да бъде оставено без разглеждане като недопустимо, а алтернативно счита същото за неоснователно. Върховният административен съд, петчленен състав, намира искането за отмяна за процесуално допустимо като подадено в срока по чл. 240 АПК, а по същество за неоснователно по следните съображения: С определението, чиято отмяна се иска, административният съд е оставил без разглеждане жалбата на Румен Георгиев Стоянчев срещу бездействието на председателя на БАН да се произнесе по негова жалба с вх. № 82-02-586/10.07.2008 г. и допълнение към нея с вх. № 82-02-586/17.07.2008 г. и е прекратил производството по делото. Приел е, че непроизнасянето на председателя на БАН по подадената жалба не е бездействие по смисъла на чл. 257 АПК, както и не е налице задължение произтичащо пряко от нормативен акт. Счел е, че чл. 25 от Устава на БАН урежда правомощията на последния и сред тях няма такова за произнасяне по жалба, насочени срещу решения на научния съвет за отнемане на научно звание, а от чл. 44 от посочения устав следва, че това правомощие е в компетентността на ръководителя на постоянното научно звено, който се явява и ръководител на ведомство по смисъла на чл. 31, ал. 2, б. "б" от Закона за научните степени и научните звания (ЗНСНЗ) (отм.), а не председателят на БАН. Прието е, че актът, с който се произнася този орган не подлежи на съдебен контрол по силата на чл. 65.2 от Правилника за научните степени и научните звания (отм). Счел е, че отнемането на научното звание става с решение на научния съвет, който не действа като административен орган, а като колективен орган на научно ръководство. Приел е, че последващата заповед за прекратяване на трудовото отношение, издадена на основание отнемането на научното звание, се издава от ръководителя на научното звено не в качеството на административен орган, а в качеството на работодател, поради което лицата, на които е прекратено трудовото правоотношение поради отнемане на научното звание могат да се защитят чрез оспорване на прекратяването на трудовото правоотношение. Счел е, че тъй като жалбоподателят е сезирал Софийския районен съд относно незаконосъобразността на прекратеното му трудово отношение, в това производство като последица от възстановяването му на работа се явява възстановяването и на научното му звание. Тричленният състав на Върховния административен съд, седмо отделение, за да остави в сила определението на административния съд, е приел крайния правен резултат за правилен, но с различни мотиви, а именно, че "ръководителят на друго ведомство", който следва да се произнесе по жалбата е председателят на БАН по съображения, че съгласно чл. 25, т. 9 от Устава на БАН председателя на БАН изпълнява функции, които му се възлагат с нормативен акт. Съгласно чл. 38, ал. 2 от цитирания устав директорът на постоянното научно звено, каквото е институтът, където е работил жалбоподателят, е чл. по право на научния съвет и е логично да не може да осъществява контрол над органа, в които самият той участва. Счел е, че по силата на чл. 31, ал. 2, б. "б" ЗНСНЗ (отм.), във връзка с чл. 25, т. 9 от Устава на БАН председателят на БАН е оправомощен да разгледа и да се произнесе по жалба срещу отнемане на научно звание, поради което за неправилен е приет извода на първоинстанционния съд, че компетентен да се произнесе е ръководителят на института. Счел е, че задължението на председателя на БАН да се произнесе не е такова за действие, произтичащо пряко от нормативен акт, т. е. не е задължение за фактическо действие, а е задължение за волеизявление, за издаване на административен акт, предвид което за правилен е приет извода на административния съд, че съдебната защита е лишена от предмет и действието, което частният жалбоподател иска да бъде извършено, не може да бъде наложено по реда на чл. 257 АПК. Съгласно чл. 239 влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато е налице някое от изчерпателно изброените основания по т. т. 1-6 АПК на същата разпоредба. Молителят не е посочил конкретното основание за отмяна и съдът в настоящото извънредно извънинстанционно производство намира, че такива не са налице. Първото основание, на което може да бъде отменено влязлото в сила определение е да са открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В искането за отмяна не са посочени нови обстоятелства, нито нови доказателства и такива не са приложени към него, поради което основанието по чл. 239, т. 1 АПК не е налице. Същото важи и за основанието по т. 2 от цитирания член, тъй като свидетели в производството не са разпитвани, не е назначавана експертиза, нито са установени престъпни действия във връзка с производството. Не е налице и документ, признат за подправен по съответния надлежен ред, на който е основано определението, чиято отмяна се иска, поради което не е налице и третото по ред посочено в чл. 239 основание за отмяна. Хипотезата по чл. 239, т. 4 АПК изисква, за да бъде отменен като неправилен влязъл в сила съдебен акт, да има постановен друг, който му противоречи и между двата съдебни акта да е налице идентичност на страните, основанието и искането по спора, каквото определение в случая няма. Не е налице и основанието по чл. 239, т. 5 АПК, тъй като молителят е упражнил надлежно правата си на депозиране на становища, частна жалба и допълнителни молби в производството, разгледано в закрито заседание, с което правото му на защита и участие в делото не е нарушено. Очевидно е, че не е налице и последното основание на цитираната разпоредба, тъй като няма установено нарушение на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, което да е относимо към спора относно допустимостта на жалбата с правно основание чл. 257 АПК. Оплакванията в искането за отмяна се квалифицират като такива за неправилност на определението, чиято отмяна се иска, тъй като същите касаят въпроса относно допустимостта на съдебната защита по претендирания от молителя ред на чл. 257 АПК, който въпрос е решен окончателно с потвърждаването на определението на административния съд от Върховния административен съд с оглед решаващите мотиви, че не се касае до фактическо бездействие на председателя на БАН. Становището на съда относно процесуалната недопустимост на жалбата не може да бъде преразглеждано в извънредното извънинстанционно производство за отмяна, тъй като в това производство съдът не се произнася по правилността на съдебния акт, чиято отмяна се иска, а по наличието на основание по чл. 239 АПК, каквото се установи, не е налице. Предвид изложеното, искането за отмяна следва да се отхвърли като неоснователно. С оглед изхода на спора и направеното искане от процесуалния представител на председателя на БАН за присъждане на разноски по делото, на основание чл. 143 АПК, във връзка с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения Румен Георгиев Стоянчев следва да бъде осъден да заплати на Българската академия на науките разноски по делото в размер на 150 лева, представляващи възнаграждение за защита от юрисконсулт. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,