Решение № 3470 от 6.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5843/2019 г.

Решение № 3470 от 6.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5843/2019 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Каравасилев, представлявано от процесуалния му представител адв. М. Златкова, срещу решение № 1877 от 19.03.2019 г. по адм. дело № 12414/2018 г. на Административен съд-София град. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му срещу уведомително писмо изх. № 02-220-6500/3018 от 23.08.2018 г. и уведомително писмо изх. № 02-220-6500/3018 от 14.09.2018 г., издадени от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за отказано финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" и е наложена санкция за бъдещ период. Релевира доводи за незаконосъобразност на решението, поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира присъждане на разноски в размер на внесената държавна такса. Ответната страна – заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния му представител, оспорва касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се, че съдът правилно е извел изводи за недопустимост за финансово подпомагане на жалбоподателя, тъй като е налице заявена площ, за която има установени застъпвания. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от А. Каравасилев срещу уведомително писмо изх. № 02-220-6500/3018 от 23.08.2018 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ. С него е извършен отказ и одобряване на финансова помощ за кампания 2015 година по АЕП в размер на 292,90 лева. По делото е присъединено за разглеждане и адм. дело № 12413/2018 г. на АССГ, образувано по жалба на Каравасилев срещу уведомително писмо изх. № 02-220-6500/3018 от 14.09.2018 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което по реда на чл. 62, ал. 1 АПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка, като е допуснато добавя на текст относно описване на санкцията за бъдещ период в размер на 292, 90 лева. В жалбата се съдържат твърдения за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Излага доводи, че имотът е негов и го обработва лично, за което бил представил документи, поради което изводите на ДФЗ за отказ от финансово подпомагане са неоснователни. Съдът е извършил цялостен контрол върху уведомителните писма. За целта е събрал административната преписка, касаеща, както жалбоподателя, така и другия бенефициент, с който са установени застъпвания. В мотивите на решението е обсъдил констатацията за застъпения БЗС. Изцяло се е съобразил с установеното състояние на блоковете при извършената проверка на място, както и с представените документи във връзка с констатираните застъпвания. Въз основа на фактическите установявания е направил и правен извод за законосъобразност на оспорените уведомителни писма и е отхвърлил подадената срещу тях жалба, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. Неоснователно е твърдението на касатора, че съдът е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, като не е разпределил правилно доказателствената тежест между страните. С определение № 8085 от 17.12.2018 г. АССГ е указал на жалбоподателя, че носи доказателствената тежест за установяване съществуването на фактите и обстоятелствата, посочени в жалбата, на които основава своите искания или твърдения. Указал е на административния орган, че съгласно чл. 170, ал. 1 АПК негова е тежестта да установи съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания акт, както и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Административният орган е представил цялата преписка по издаване на уведомителните писма, докато жалбоподателят не е представил никакви доказателства относно твърденията му в жалбата, а напротив, счита, че не следва да представя "повторно" документи. Анализирайки представените доказателства с оглед разпределената доказателствената тежест, съдът е достигнал до правилно решение за неоснователност на подадената жалба. В касационната жалба е посочено, че атакуваните уведомителни писма не съдържат фактически и правни основания за издаването им. Твърдението е неоснователно. Обективираните в писмото от 23.08.2018 г. основания, таблиците към него и описаното в тях БЗС, посочената площ, приета за недопустима за подпомагане и причините за това, ведно с данните от административната преписка, ясно отразяват волята на административния орган и несъмнено позволяват упражняването на правото на защита на земеделския стопанин, и осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност върху акта. Уведомителното писмо, като автоматично генериран административен акт, съдържа описание в относимите колони относно заявените за подпомагане площи, установената допустима за подпомагане площ след извършените кръстосани проверки и проверка на място, съответно - установената като недопустима за подпомагане площи. С посочване на разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 5 ЗПЗП и чл. 17, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на отразяването, че земеделският стопанин е заявил площи, които не стопанисва, мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. и отразяването, че за една и съща площ са подадени две или повече заявления за подпомагане и застъпването на площите не е отстранено, за което кандидатът е бил уведомен с писмо изх. № 02-220-6500/2013 от 9.09.2015 г., са пояснени причините за постановения отказ. На база таблиците, част от текста на писмото и обясненията към тях, на стр. 4 от административния акт са отразени размерите на финансовото подпомагане; определена е ставката по схемата, като данните в таблицата са пояснени словесно на страници 4 и 5. Оторизацията на сумата е представена в първата таблица на стр. 7 от писмото, а във втората таблица на същата страница - извършеното плащане. В този смисъл, писмото, обективираните в него таблици и пояснения към тях на отделните колони и отразявания, съставляват мотивите на издадения акт. Неоснователно е и твърдението за липса на мотиви в уведомителното писмо от 14.09.2018 г. относно наложената санкция за бъдещ период. Съгласно чл. 19, § 2 от Делегиран регламент /ЕС/ № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент /ЕС/ № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие, ако разликата превишава 50 %, за съответната група култури не се отпуска помощ или подпомагане за площ. Освен това на бенефициера се налага допълнителна санкция. В таблицата на стр. 4 от уведомителното писмо от 23.08.2018 г. е посочено, че наддекларираната площ е 100 %, като в словесната част е описано, че при процентно отношение на недопустимата към установената площ над 50 %, санкционираната площ е равна на установената площ, не се изплаща субсидия за годината и се налага санкция за бъдещ период. Неправилното посочване на правното основание по чл. 31 от Делегирания регламент в писмото от 19.09.2018 г. е несъществено, доколкото са изложени фактически основания за налагане на санкцията, като правното основание е записано и в уведомителното писмо от 23.08.2018 г. В тази връзка е неоснователен доводът на касатора, че ДФЗ няма право да му налага санкция, тъй като Методиката за определяне на санкции след плащане по проекти по Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. е обявена за нищожна с влязло в сила решение на ВАС. Санкцията е наложена съгласно Делегирания регламент, а не по цитираната Методика. Неоснователно е и твърдението, че съдът неправилно се е позовал на Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, а не на приложимата за мярка 214 "Агроекологични плащания" Наредба № 11/2009 г. С Наредба № 5/2009 г. се уреждат условията и редът за подаване на заявления за подпомагане по лимитативно изброени схеми и мерки, една от които е и мярка 214 "Агроекологични плащания" /чл. 1/. Съгласно чл. 23 от Наредба № 11/2009 г. при установяване на площи, заявени от двама или повече кандидати, документи за правното основание за ползването на земята се представят в ДФЗ – РА, като редът за изясняване правото на ползване на площите е уреден в чл. 17 от Наредба № 5/2009 г. При извършените кръстосани проверки на заявлението е констатирано застъпване, за отстраняване на което е създаден национален правен ред. В тази връзка от земеделския стопанин с писмо изх. № 02-220-6500/2013 от 9.09.2015 година са изискани доказателства за налично правно основание за ползване на площите по смисъла на чл. 2а, ал. 2 от Наредба № 5/2009 г. Писмото е изпратено на посочения от кандидата адрес в заявлението му за подпомагане, като във връзка с неполучаването му е съставен констативен протокол за поставяне на обявление на информационното табло на ОД София, прилагане в досието на кандидата и публикуване на интернет страницата на ДФЗ. От протокола е видно, че поставянето на уведомлението е извършено на 27.10.2015 г., като на Каравасилев е даден срок за явяване за получаване на уведомителното писмо до 24.11.2015 г. Кандидатът не се е явил, поради което е приложена разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от Наредба № 5/2009 г. /в редакцията обн., ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г. /, според която ако кандидатът за подпомагане не се яви в указания срок, Разплащателната агенция му налага санкции съгласно чл. 19 от Делегиран Регламент /ЕС/ № 640/2014 г. Твърдението, че след като веднъж, при поемане на ангажимента, Каравасилев е представил документ за собственост на земята и не следва повече да го представя, е неоснователно. Както бе посочено, при констатирани застъпвания на два или повече блока на земеделски стопанства и след получаване на уведомителните писма, кандидатите са длъжни да се явят в ОПСМСП, да попълнят декларация за изясняване принадлежността на площите и да представят документи, доказващи правото на ползване на застъпените площи. Поради това и следва да се приеме, че правилно в случая са приложени разпоредбите на чл. 17 от Наредба № 5, респективно чл. 43, ал. 3, т. 5 и чл. 17, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11/2009 г. По така изложените съображения касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото, основателно се явява своевременно предявеното от процесуалния представител на ответника по касация, искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция. Поради това и касаторът следва да бъде осъден да заплати на ДФЗ възнаграждение, в размер на 100 лева за делото пред ВАС съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение