Решение № 1444 от 8.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9290/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Топлофикация Разград АД, чрез пълномощник адв. Б. Даскалова, против Решение 5321 от 09.08.2023 г., постановено по адм. дело 5029/2022 г. по описа на Административен съд София-град. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Иска се отмяна на оспореното решение, решаване на спора по същество, като се уважи жалбата и делото се върне, като преписка, на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендира присъждане на сторените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), чрез процесуалния си представител юрк. Й. Велчева, в писмен отговор излага съображения за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение, което моли да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна Фонд "Сигурност на електроенергийната система", не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. По основателността й, настоящата инстанция на Върховния административен съд приема следното: Производството пред административния съд е образувано по оспорването от Топлофикация-Разград АД на Решение Ц-11 от 16.03.2022 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране, прието в изпълнение на Решение 12233 от 30.11.2021 г. по адм.дело 11281 от 2020 г. по описа на ВАС, с което е оставено в сила Решение 3272 от 26.06.2020 г. на АССГ по адм.дело 8656 от 2019 г. , с което се отменя Решение Ц-18 от 01.07.2019 г. на КЕВР в частта му по т. 8, с което се утвърждават пределни цени на топлинната енергия и се определят преференциални цени и премии за електрическата енергия и еднокомпонентна цена на топлинна енергия с топлоносител гореща вода, за периода 01.07.2019 г. до 31.03.2020 г. Топлофикация-Разград АД в исковата си молба е навело твърдения, че Решението на КЕВР е нищожно поради противоречие с влязло в сила решение на съда при решаването на преписката след връщането й за нова разглеждане. Алтернативно, счита Решение Ц-11 от 16.03.2022г. за незаконосъобразно поради нарушения на чл.146 от АПК. С обжалваното решение, съдът е отхвърлил жалбата на Топлофикация-Разград АД, като неоснователна. За да постанови този резултат е приел, че при постановяване на решението не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да го опорочават. Същото е постановено от специализирания регулаторен държавен орган в рамките на законовата му компетентност, при спазване на всички приложими материалноправни разпоредби, както и при пълно съобразяване с целта на закона и дадените в Решение 12233 от 30.11.2021 г. по адм.дело 11281 от 2020 г. по описа на ВАС, с което е оставено в сила Решение 3272 от 26.06.2020 г. на АССГ по адм.дело 8656 от 2019 г. указания на съдебните състави. КЕВР се е съобразила с дадените насоки и е издала законосъобразно решение. По делото пред първоинстанционния съд е изслушана съдебна икономическа експертиза (СИЕ) изготвена от вещо лице икономист. На първо място, по отношение норма на възвръщаемост на привлечения капитал, съдът е приел, че 3.57% е обоснован размер предвид нормата на чл.30, т.4 от Закона за енергетиката ЗЕ цените да осигуряват икономически обоснована норма на възвръщаемост на капитала . Посочените цели в чл.2 от ЗЕ са ангажимент на всички енергийни дружества, каквото е и Топлофикация-Разград АД, също и за институциите и органите, осъществяващи държавната политика в сектор Енергетика. Създаването на финансово стабилен енергиен пазар и енергийни доставки при минимални разходи, гарантиране на интересите на потребителите, създаване на баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите са част от принципите и цели, които КЕВР при изпълнение на регулаторните си правомощия се ръководи чл.23 от ЗЕ. При тази регламентация, административният съд счита, че е допустимо намаляването на нормата на възвръщаемост на привлечения капитал на енергийното дружество, за да се запази за потребителите им относителната стабилност на цените на произвежданите продукти и възприетият от комисията размер от 3.57% отразява обективното състояние на пазара на кредитните услуги към съответния момент. В случая, посочва още съда, цените са определени след анализ и оценка на представената от дружеството информация относно размера на икономически обоснованите разход. В условията на регулиран пазар, разпоредбата на чл. 31, т. 4 ЗЕ, изискваща цените на енергийните предприятия да осигуряват икономически обоснована норма на възвръщаемост на капитала, не означава, че всички разходи на тези предприятия следва да бъдат одобрени и включени при определяне цената на топлинната и електрическата енергия. Върховният административен съд преценява като правилно обжалваното решение по този въпрос. При изпълнение на правомощията си за ценово регулиране по чл. 30 от Закона за енергетиката, Комисията се ръководи от принципите, прогласени в чл. 23, чл. 24 и чл. 31 ЗЕ. В чл. 23, т. 4 от ЗЕ е регламентирано правомощието на комисията да осигурява баланс между интересите на енергийните дружества и клиентите. Ето защо правомощията на КЕВР предполагат оценка и анализ на предоставената информация с оглед на нейната точност и икономическа обоснованост, поради и което комисията няма задължение да приеме еднозначно предложенията на енергийните предприятия. Друг принцип, от който се ръководи комисията при изпълнение на регулаторните си правомощия, е осигуряването на равнопоставеност между отделните категории енергийни предприятия и видовете клиенти /чл. 23, т. 5 от ЗЕ/. В чл. 31 ЗЕ се изисква цените да са недискриминационни, основани на обективни критерии и определени по прозрачен начин, да осигуряват икономически обоснована норма на възвръщаемост на капитала и да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността на енергийните дружества. Нормата на възвръщаемост на привлечения капитал се изчислява като средно претеглена величина от договорените годишни лихви на заемите и относителното тегло на съответния заем в общата сума на привлечения капитал. С обжалваното решение е определена пределна пазарна цена на привлечения капитал Топлофикация-Разград АД, като дружество в сектор Топлоенергетика на база на статистически данни на БНБ за сектор нефинансови предприятия в размер на 3.57 %. Съдът, в настоящия му състав споделя изложените от АССГ аргументи по настоящия спор. По отношение на определените с процесното Решение Ц-11 от 16.03.2022 г. на КЕВР разходи за амортизация, административният съд отбелязва, че счетоводната амортизационна политика на дружеството не е критерий за ценообразуване съгласно действащата нормативна уредба. Топлофикационните предприятия, в качеството им на търговски дружества, имат свобода по отношение на водената от тях счетоводна политика, в рамките на която могат да прилагат различен полезен живот на дълготрайните активи. КЕВР, обаче, от своя страна в качеството си на национален регулаторен орган, определя единни амортизационни норми за всички регулирани дружества, въз основа на полезен живот на съответните групи дълготрайни активи, като по този начин осигурява равнопоставеност на топлофикационните предприятия и клиентите чл. 23, т.5 от ЗЕ. Полезен живот е срокът, за който комисията приема, че даден актив може да бъде амортизиран, съгласно ДР. на Наредба 5 от 23 януари 2014 г. за регулиране на цените на топлинната енергия НРЦТЕ. Поради това, съдът счита, че възприетият общ подход в процесното решение на КЕВР относно полезния живот на активите при определяне на разходите за амортизации не е в противоречие с посочената норма от подзаконовия нормативен акт, нито в противоречие с дадените указания по тълкуване на закона в отменителното решение на съда. Касационната инстанция преценява решението на АССГ и по този въпрос като правилно, като споделя напълно съображенията, изложени от първоинстанционния съд. Съгласно чл.14, ал.4 от Наредба 1 от 14.03.2017 г. разходите за амортизации се изчисляват на основата на обоснован от дружеството и признат от комисията технически и икономически полезен живот на активите чрез прилагане на линеен метод на амортизация, а според ДР. на Наредба 5 от 3 януари 2014 г. полезен живот "е срокът, за който комисията приема,че даден актив може да бъде амортизиран. Както е посочила КЕВР в процесното решение амортизационната квота на активите в преноса на топлинна енергия от 35 години представлява средна стойност за всички групи активи в преноса. Общият подход гарантира еднаквото третиране на тези участници. Относно разходите за ремонт, АССГ е установил, че КЕВР е спазила дадените от съда указания, които по съществото си са за липса от страна на комисията на анализ и обосновка в отмененото Решение Ц-18 от 01.07.2019 г. на данните, предоставени от Топлофикация-Разград АД. Не са дадени указания относно прилагането на закона към конкретни данни. Комисията е изискала отчетната информация за регулаторния период 01.07.2019 г. - 30.06.2020 г. от Топлофикация - Разград АД. От приетите доказателства е видно, че дружеството посочва отчетна стойност от 65 хил. лв. за разходите за ремонти за периода от 01.07.2019 г. до 30.06.2020 г. В тази връзка съдът добавя, че съгласно чл. 31, т. 2 от ЗЕ цените на енергийните предприятия възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им. Дружеството не е извършило част от прогнозираните разходи. На Топлофикация-Разград АД са възстановени всички извършени икономически обосновани разходи. Потребителите на регулиран пазар не могат да плащат за неизвършени разходи от енергийните предприятия. Посочено е ясно и точно защо комисията коригира заявените от дружеството разходи за ремонт от 116 хил.лв. на 65 хил.лв. Мотивите са обосновани с факти, установени по доказателства и данни, предоставени от дружеството. Касационната инстанция преценява решението на първоинстанционния съд и в тази част като правилно. В случая разходите за ремонт са коригирани от 116 хил. лв. на 65 хил. лв. или със 51 хил. лв., до нивото на отчетената стойност за периода 01.07.2019 до 30.06.2020 г., която стойност се установява от данните по преписката. Правилно АССГ посочва, че няколко години по-късно на възстановяване подлежат икономически обосновани, действително направени ремонтни разходи, а не прогнозирани такива. Освен това, реално отчетените, намалени разходи за ремонти са показател за липса на финансови и организационни възможности на дружеството за извършване на ремонтни дейности значително над отчетената стойност. Относно разходите за материали за текущо поддържане в производството съдът е постановил, че в тази част Комисията отново е изпълнила указанията на съда, като намира, че жалбоподателят неправилно интерпретира съдържанието на мотивите на съда. Видно от мотивите на КЕВР разходите за материали за текущо поддържане в производството, са коригирани до нивото на заявеното от дружеството в размер на 79 хил.лв. Следователно ясно е посочено, че мотивът се отнася за разходите в производството, които са в размер на 79 хил.лв. Жалбоподателят посочва общия размер на разходите 81 хил.лв., които включват и 2 хил.лв. в преноса на топлинна енергия, които не са коригирани. Съдът се е позовал на констатацията на вещото лице от съдебно-икономическата експертиза, в подкрепа на гореизложеното, като настоящата инстанция споделя изводите изложени от него и на основание чл. 221, ал. 2, предл. Второ АПК не следва да ги повтаря. Относно разходите за други външни услуги Комисията в процесното решение е коригирала разходите от 70 хил.лв. до 0 лв., като е изискала и събрала отчетни данни и информация за регулаторния период 01.07.2019 г. до 30.06.2020 г., от които става ясно, че дружеството не е извършило и респективно не е отчело такива разходи за процесния период. Съдът е потвърдил решението и в тази му част като приема, че съгласно чл. 31, т. 2 ЗЕ цените трябва да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността на енергийните предприятия и на Топлофикация-Разград АД са възстановени всички извършени икономически обосновани разходи. Потребителите на регулиран пазар не могат да плащат за неизвършени разходи от енергийните предприятия. Касационната инстанция преценява решението на АССГ в тази част като правилно. Видно от писмените доказателствата по делото, тези разходи липсват за периода 01.07.2019 г. 30.06.2020 г., доколкото цялата разходна позиция отсъства от отчетената информация. Съдът правилно се е позовал на представената от дружеството информация и на чл. 31, т.2 от ЗЕ, като постановява, че на възстановяване подлежат само икономически обоснованите разходи на енергийните предприятия. Относно определените технологични разходи на топлинна енергия по преноса и извършената корекция на планираните количества топлинна енергия за реализиране, при констатирано увеличение на същите с 2 000 МВтч., административният съд постановява, че в мотивите на процесното решение е изяснен начинът на определяне на количествата топлинна енергия за реализиране - от прогнозните произведени количества топлинна енергия, които не са коригирани, е приспаднат по-малък размер на признати допустими технологични разходи. В тази връзка, разликата между заявените от Топлофикация - Разград АД 26,51% и приетите 20,54% представлява не технологични разходи, а технологична загуба, която следва да остане за производителя на топлинната енергия. Топлинната енергия за технологични загуби не достига до клиентите и не е редно те да заплащат на производителя разходи за производството й, както и възвръщаемост. Върховният административен съд преценява обжалваното първоинстанционно решение и в тази част като правилно. Неоснователни са и доводите в касационната жалба за незаконосъобразност на съдебното решение относно корекцията за намаляването на технологичните разходи по преноса и увеличаването на прогнозното количество топлинна енергия за стопанските потребители. Следва да се направи разграничение между технологични разходи и технологични загуби. Технологичните разходи са свързани със загубата на топлинна енергия при транспортирането й по преносната мрежа или тръбопроводите, като част от тази топлинна енергия неминуемо се губи. Превишаването на тази загуба над нормалното при технологичните разходи, представлява чиста загуба на отпусната топлинна енергия при преноса. Тя се дължи на недоброто стопанисване на мрежата. При това положение разликата от одобрените 20,54 % до заявените 26,51 % представлява технологична загуба, която трябва да остане за производителя на топлинната енергия, защото той е неин собственик. Предвидените 20,54 % технологични разходи по преноса представляват топлинна енергия, която се заплаща от потребителите. Докато разликата до заявената от 26,51 % следва да остане за сметка на производителя, защото тази разлика представлява топлинна енергия, която се изхвърля в атмосферата и не следва да бъде заплащана от потребителите. Освен това в производството не са събрани доказателства дружеството да е предвидило някакви инвестиционни намерения за понижаване на загубите по топлопреносната мрежа. Първоинстанционното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането за присъждане на разноски, направено от процесуалния представител на касатора като неоснователно следва да се остави без уважение. Ответникът претендира такива, поради което съдът следва да му присъди сумата от 100 лв. представляваща юрисконсултско възнаграждение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение