Решение № 9506 от 7.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2434/2010 г.

Решение № 9506 от 7.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2434/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Мария Венциславова Факирова, гр. София, ж. к. "Илинден", бл. 54, вх. "В", ап. 50 срещу Решение № 14280 от 26.11.2009 г. на Върховния административен съд, постановено по административно дело № 2742/2009 г. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилен е изводът на съда, че по реда на Закона за достъп до обществената информация (ЗДОИ) може да се иска достъп до информация, но не и до документи. В подкрепа на твърдението си сочи съдебна практика на Върховния административен съд. Моли съда да отмени обжалваното решение и да се произнесе по същество, като отмени обжалвания акт на министъра на регионалното развитие и благоустройството и го задължи да предостави исканата информация. Ответникът по касационната жалба - министърът на регионалното развитие и благоустройството, счита същата за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът правилно е тълкувал обществената информация, предмет на частичния отказ. В случая касаторът е претендирал достъп до копия от документи, които имат декларативен характер и са материализирани носители на информация, но не представляват информация, в която се съдържа знание или сведение за някого или за нещо, което е свързано с обществения живот и представлява интерес за обществото и в частност за всеки, който желае да си състави собствено мнение за работата на задължения субект. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания, счита същата за основателна. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че искането на касатора до административния орган, така, както е формулирано, не съдържа искане за достъп до обществена информация. Приел е, че по реда на ЗДОИ, не може да се иска достъп до документи като материализиран носител на информация. В обстоятелствената част на искането до административния орган липсва описание на исканата информация като знание за нещо или за някого. А когато информацията не се претендира като описание на сведение или знание за някого или нещо, а само като искане за предоставяне на документ тя не се дължи. С оглед на това съдът е отхвърлил жалбата. Този извод на съда е неправилен. По делото е безспорно, че със заявление, вх. № 94-00-46 от 07.11.2008 г. касаторът е поискал от министъра на регионалното развитие и благоустройството предоставянето на обществена информация относно финансирани проекти по програмата Interreg III B Сadses, индивидуализирана в седем пункта. Пет от тях изискват копие от списъци, уведомителни и придружителни писма, а две - писмена справка за причините, поради които одобрените проекти са внесени със закъснение и някои от проектите не са одобрени. В срока за отговор по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ, административният орган не е отговорил, поради което касаторът е подал жалба срещу мълчалив отказ, вх. № 94-00-46 от 19.12.2008 г., т. е. в срока по чл. 149, ал. 2 АПК. След срока за произнасяне на органа, но преди образуване на съдебното производство - на 05.12.2008 г., органът се е произнесъл. По делото няма доказателства за датата, на която отговорът на министъра е връчен на касатора, но административният орган с преписката е изпратил в съда и жалбата на Факирова срещу отговора на министъра. С оглед на изложеното съдът е разгледал жалбата на касатора срещу отговора на министъра на регионалното развитие и благоустройството. С отговора, министърът е предоставил списъка на одобрените проекти по т. 3 и списък на одобрените от Съвместния технически секретариат в Дрезден проекти по т. 1, без списъка на всички подадени предложения. Относно информацията по т. 2 и 6 е посочил, че е конфиденциална и не може да бъде предоставена. Копие от документите по т. 4 и 5 е посочено, че не може да бъде предоставена, тъй като не съществува, а тази по т. 7 е поверителна. Касаторът счита, че по т. 1 не му е предоставен списък на всички кандидатствали в Изпълнителна агенция по програма ФАР в Министерството на регионалното развитие и благоустройството проекти. По т. 2 органът неправилно се е позовал на клауза за конфиденциалност. По т. 3 - не е представен релевантният списък. По т. 4 счита, че конкретният проект липсва в списъка по т. 1 и поставя допълнително искане за информация за датите, на които проектът е постъпил в министерството и има ли клауза в изискванията на програмата за подаване на проектите директно в техническия секретариат. По т. 5 - твърди, че информацията е неточна, като се позовава на конкретни примери и настоява за пълна и коректна информация. По т. 6 счита довода за неоснователен, тъй като на българската общественост са известни проектите, изпълнявани в периода 2005-2008 г. По т. 7 настоява за предоставяне на информация относно уведомяването на неодобрените участници. Видно от изложеното исканата информация касае европейската програма за стимулиране на партньорството в областта на транснационалното (направление В) сътрудничество между страните от Европейския съюз, Централна и Източна Европа и участието на български кандидати в нея, както и ролята на Министерството на регионалното развитие и благоустройството в процеса на приемане, администриране и утвърждаване на проектите. Следователно търсената от касатора информация по своя характер е обществена. Тя е свързана с обществения живот на страната, защото достъпът и усвояемостта на средствата по тези програми безспорно са елемент на обществения живот. Наред с това му дава възможност да си състави собствено мнение за дейността на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Т. е. исканата информация отговаря на изискванията на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ за достъп до обществената информация. Ответникът по касационната жалба безспорно е предоставил определена част от исканата информация. Въпросът е съответства ли предоставената информация на исканата и налице ли са основания за непредоставяне на информация. По т. 1 като основание за непредставяне на исканата информация е посочен факта, че ответникът не разполага с исканата информация, тъй като не е подавана при него. Този довод е възможно да е законосъобразен, но непосочването на актовете, от където следва това, не дава възможност на съда да извърши проверка за законосъобразност. Още повече, че в интернет съществува разнопосочна информация за мястото, където се подават проектите - на интернет адрес https://sg.stroitelstvo.info... пише, че се подават в Съвместния технически секретариат, Дрезден, а на адрес https://www.mrrb.government...., който е официалният сайт на министерството, пише, че се подават в изпълнителна агенция ФАР на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Уточняването на този факт е важно, тъй като той рефлектира върху съдържанието на отговорите по т. 1 и 4 от заявлението. Без информация за действителния ред за подаване на документи съдът не може да извърши проверка за законосъобразността на отговора и с оглед на това основателността или не на твърденията на касатора. По т. 2 и 6 органът е отказал информация с аргумент за нейната конфиденциалност, позовавайки се на т. 6.2.8. и 6.4.8.6. на Практическо ръководство по Програма Фар (Practical guide to contract procedures for EС external action). Проверката в интернет показва, че са достъпни два варианта на практическото ръководство - от 2006 г. и 2008 г. Т. 6.2.8. във варианта от 2006 г. поставя изискване на съхранение и конфиденциалност на писмените документи на оценителната процедура, а същата точка във варианта от 2008 г. касае забрана за финансиране на дейности, извършени преди датата на подписване на договора. Т. 6.4.8.6 и в двата варианта не се отнася за кофиденциалността на документите по програмата. Безспорно, съгласно чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ органът отказва предоставянето на исканата информация, когато същата е защитена тайна в случаите, предвидени със закон. От отговора на ответника не може да се направи обоснован извод, че това законово изискване е спазено. Но от данните по делото не може да се направи и извод дали достъпът до информацията не засяга интересите на трето лице, тъй като е налице договореност за нейната конфиденциалност. Възможно е информацията да представлява търговска тайна по смисъла на чл. 17, ал. 2 от ЗДОИ и да не подлежи на разгласяване, а е възможно и въпреки, че е търговска тайна, да е налице надделяващ обществен интерес от предоставянето й по смисъла на т. 5 от § 1 от Допълнителните разпоредби на закона, и тя да е дължима. Не може да се направи и извод дали съответната информация не представлява такава по смисъла на чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ. Неизчерпателното аргументиране на ответника по касационната жалба не дава възможност на съда да извърши проверка за законосъобразност на отказа в тази част. По т. 3 органът е предоставил списък на одобрените проекти по програмата, така, както е поискал касаторът. Възраженията му, изложени относно това искане, са относими към искането по т. 1, тъй като по тази точка се иска информация за всички участвали проекти, а по т. 3 - само за одобрените. По т. 5 отговорът не предоставя исканата информация. По т. 7 липса на фактически и правни мотиви, въз основа на които е направен изводът за поверителност на информацията, не дава възможност на съда да извърши проверка за законосъобразност. Още повече, че ако информацията е поверителна, т. е. класифицирана по смисъла на чл. 28, ал. 1, т. 3 от Закона за защита на класифицираната информация, органът би следвало да посочи някаква информация, която да удостоверява класифицираността. Самото посочване в отговора, че информацията е поверителна, още повече съотнесено към характера на обществените отношения, за които се отнася, не дават основание на съда да приеме твърдението за законосъобразно. Видно от изложеното липсата на достатъчно фактически и правни основания за постановяването на оспорения отговор на искане за достъп до обществена информация не дава възможност на съда да извърши проверка за законосъобразност на постановения акт. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че когато се иска предоставяне на документ, а не се претендира информация като описание на сведение или знание за някого или нещо, то информацията не се дължи. Законът е дефинирал информацията, която следва да бъде предоставяна по реда на закона - това е всяка информация, свързана с обществения живот в страната и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Исканата от касатора информация отговаря на законовото определение. Законът е определил изчерпателно и изключенията, които допускат макар и обществена, информацията да не се предоставя. Между тях не е приетото от съда. Дали се иска конкретният материален носител на информацията или се иска описателно самата информация е ирелевантно за дължимостта й. Материалният носител на информацията, в случая, както съдът е приел - съответният документ, не е нещо, което се иска заради своя материален субстрат, а заради информацията, която съдържа. Всяка информация, независимо дали съществува материализирана в самостоятелен, отделен носител, или съществува в няколко различни носителя и за да се предостави следва да се обобщи, ако отговаря на критериите по чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ и не попада в изключенията на закона, е дължима. Дали ще се предостави копие на оригиналния материален носител или тя ще бъде описателно предоставена на заявителя е въпрос на конкретна преценка на искащия и на задължения субект, още повече, че съгласно чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗДОИ искащият може да посочи предпочитаната форма за предоставяне на достъп до обществената информация. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и следва като неправилно да бъде отменено. Липсата на достатъчно фактически и правни основания, за издаването на оспорения акт не дават възможност на съда да извърши проверка за законосъобразност на постановения отговор на заявлението за достъп до обществена информация. Това налага отмяна на отговора и връщането му на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд