Решение № 10059 от 14.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4607/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Кмета на Община Пловдив- район „Източен“ срещу решение № 43106 от 23.12.2025г., постановено по административно дело № 5735/2025г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отменен отказ по заявление вх.№9400-684/20.03.2025 г., депозирано от П. А. Б. за издаване на удостоверение за наследници на М. А. Б., гражданин на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия обективиран в Писмо изх.№ 9400-684/27.03.2025 г. на Кмета на Район „Източен“- община Пловдив и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне по заявлението, при съобразяване с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите, в 14-дневен срок от влизането на решението в сила. Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. По същество изтъква, че лицето, за което е поискано издаване на удостоверение за наследници няма регистрирал постоянен или настоящ адрес на територията на страната, както и че не са налице всички нормативно изискуеми документи. Поради това се иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването. Ответната страна – П. А. Б. чрез упълномощен представител оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е правилно и не са налице отменителните основания по чл. 209 АПК. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Административен съд София-град е установил, че административното производство се е развило по заявление на П. А. Б. за издаване на удостоверение за наследници на М. А. Б., гражданин на Обединеното кралство и Северна Ирландия, постоянно пребиваващ в Република България, подадено до кмета на Район „Източен“- община Пловдив, заведено с вх. № 9400-684/20.03.2025г. На починалото лице е било издадено разрешение за пребиваване РБ № RA0039872, валидно до 30.07.2030г. Представен е акт за смърт, както и актове за раждане на заявителката и на останалите деца на починалия и удостоверение за семейно положение на същия. Представено е и Удостоверение за пребиваване РБ № RA0039872 издадено на 22.05.2024 г., на М. А. Б., в което е вписан постоянен адрес в [населено място]. С оспореното пред АССГ писмо е отказано по искане вх.№9400-684/20.03.2025 г. издаване на удостоверение за наследници на М. А. Б., с мотиви, че за лицето няма усвоено ЕГН и не фигурира в картотечния регистър и в НБД „Население“, поради което не може да бъде издадено удостоверение за наследници. При така установените факти съдът е приел от правна страна, че отказът е издаден от компетентен орган, но противоречи на материалния закон. Изложил е съображения, че починалото лице е подлежало на вписване в регистъра на населението, като лице получило разрешение за пребиваване в Република България, поради което на основание чл.24, ал.1 от ЗГР, чл.10, ал.1 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението е следвало да бъде издадено удостоверение за наследници. По тези съображения, подробно развити от АССГ, отказът е отменен. Съдебното решение е правилно. Постановено е при спазване на материалния закон, съдопроизводствените правила и е обосновано. Аргументите на съдебния състав за този извод са следните: Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1 ЗГР общинската администрация издава удостоверения въз основа на регистъра на населението. Редът за издаване и образците на удостоверенията по чл. 24, ал. 1 ЗГР се утвърждават с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството съвместно с министъра на правосъдието. Според разпоредбата на чл. 9 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за удостоверяване на наследниците по закон на починало лице се издава Удостоверение за наследници по образец съгласно приложение № 3. Според Нормата на чл. 10, ал.1 от същата Наредба, Удостоверение за наследници се издава само за лица, които към датата на смъртта си са подлежали на вписване в регистъра на населението и за които има съставен акт за смърт. Съгласно чл. 79, ал. 1, т. 2 Наредба № РД-02-20-9 от 21 май 2012 г. за функциониране на единната система за гражданска регистрация, електронен личен регистрационен картон се създава от териториалните звена "ГРАО" на лицата, които са получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване. Принципът, установен в ЗГР е за регистрация на всички български граждани и продължително пребиваващи чужденци. Починалият е подлежал на регистрация, като обстоятелството, че същият не е вписан в регистрите на населението не освобождава местната администрация от задължението да издаде удостоверение за наследници. М. А. Б. е получил разрешение за постоянно пребиваване в България като гражданин на ЕС по време на преходния период от 31 януари 2020 г. до 31 декември 2020г. Въпреки излизане на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз, по силата на Споразумението за оттегляне на ОК от ЕС, той е запазил правото си на пребиваване в България, с всички произтичащи от това субективни права. Както правилно е приел административният съд, починалият е отговарял на изискванията за вписване в регистъра на населението и пропускът да бъде извършена тази административна процедура, не може да се вменява в негова вина. След като е подлежал на вписване в този регистър и има издаден акт за смъртта му, на неговите наследници следва да бъде издадено удостоверение за наследници, съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението. В разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от същата наредба е посочено, че когато в регистъра на населението не се съдържат всички необходими данни за издаване на удостоверението, се представя официален документ, издаден от компетентните органи на държавата, чийто гражданин е лицето, удостоверяващ семейното му положение, данни за съпруг/а и роднини по права линия от първа степен и по съребрена линия от втора степен. Заявителката е представила официални документи, които не са коментирани в отказа за издаване на удостоверението. След като мотиви по отношение на тях не са изложени от административния орган, неотносим остава касационният довод, че тези доказателства не удовлетворяват доказателствената нужда в административното производство. П о изложените съображения съдебното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски не се претендират и не се присъждат. Воден от горното, Върховният административен съд