Решение № 3909 от 2.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9697/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение 5325 от 09.08.2023 г., постановено по адм. дело 3577/2023 г. Административен съд София град (АССГ), трето отделение, 17-ти състав е отхвърлил оспорването на Air Trans sp.z.o.o. [адрес], Poland, против Решение 32 253331 от 29.07.2022г. на директора на ТД Митница Бургас при Агенция Митници , като е осъдил жалбоподателя да заплати на ТД Митница Бургас разноски по делото в размер на 100лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Air Trans sp.z.o.o. [адрес], Poland,със собственик И. Доган, чрез пълномощника му адв. Д. Зафирова. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд София град е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и при необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд София град и вместо него - да постанови друго такова, с което да отмени изцяло обжалваното решение на директор на ТД Митница Бургас. Претендира присъждане на разноски за всички съдебни инстанции. Ответният по касационната жалба директор на ТД Митница Бургас в Агенция Митници , чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт Ж. Савова взема становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество e не основателна. С решението си Административен съд София град е отхвърлил оспорването на Air Trans sp.z.o.o. [адрес], Poland, против Решение 32 253331 от 29.07.2022г. на директора на ТД Митница Бургас при Агенция Митници , с което на основание чл.19,ал.7 ЗМ, чл.29 от Регламент /ЕС/ 952/2013 и на осн.чл.59 АПК е определен размера на възникнало на основание чл.79, § 1, б. а от Регламент /ЕС/ 952/2013 вносно митническо задължение и на основание чл.54,ал.1 ЗДДС задължение за ДДС, по неприключената транзитна операция Т1 с MRN 22BG00101521624366 в размер на 15 262лв. мито и 28 488лв. ДДС. Решаващият съд е описал много подробно установената фактическа обстановка по издаване на оспорения акт. Изложени са мотиви, че същият е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, съдържа фактически и правни основания за издаването му, в хода на административното производство не са допуснати нарушения на административно-производствените правила, като задълженото лице е надлежно уведомено за започнатото производство и му е дадена възможност да изрази становище и да ангажира доказателства. Решаващият съд е приел, че оспореният митнически акт е издаден в съответствие с материалния закон. Систематизирани /поради обема им/ мотивите на същия могат да бъдат сведени до следното: 1. На първо място са изложени мотиви относно срока на издаване на решението за установяване на митническо задължение. На база на тълкуване на относими правни разпоредби / чл.103,§1 от Регламент /ЕС/ 952/2013, чл.310, §2 и §5 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 е прието, че решението е издадено в рамките на тригодишния давностен срок. 2. Дадено е тълкуване на режим транзит , начин на администриране, обмен на информация между митническите администраии и прочие. Изведен е извод, че приложение следва да намерят разпоредбите на Регламент (ЕС) 952/2013 г. и по специално нормата на чл. 87 § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, според която, когато стоките са поставени под митнически режим, който не е приключен, или когато временното складиране не е завършило правилно, и мястото, където е възникнало митническото задължение, не може да се определи съгласно втора или трета алинея от параграф 1 в рамките на определен срок, митническото задължение възниква на мястото, където стоките са поставени под съответния режим, или на мястото, където са въведени на митническата територия на Съюза под този режим или където са били на временно складиране. Посочено е, че в случая стоката с транзитна декларация Т1 с MRN 22TR34130000460246 е приведена в "Митническата информационна система" /М./ в състояние "Т. - спрян превоз" и впоследствие завършена до състояние "ПМУЕ- стоки за следващо направление", като за стоката по тази митническа декларация в ОМУ -МП "Капитан Андреево " е разрешен режим външен транзит, за който е приета митническа Т1 с MRN 22BG00101521624366/24.02.2022 г. придружена с транзитна декларация Т1 с MRN 22TR34130000460246/18.02.2022 г., INVOICE ALY2022000000174/18.02.2022 и международна товарителница CMR 001/18.02.2022 г. Посочено е още, че при извършена от страна на митническата администрация на Капитан Андреево проверка в МИСТ до ПМУ - DE005687, е установено, че транзитна операция Т1 с MRN 22BG00101521624366/24.02.2022 г е в състояние код 1 "Непознат превоз в ПМУ", а от страна на титуляра на режима "Униспед инс" ЕООД не са представени никакви доказателства за приключването на режима, така, както се посочи по-горе, според Конвенция за общ режим транзит, независимо, че дружеството е надлежно уведомено за представяне на доказателства, съответстващи с разпоредбите на чл. 51 от Допълнение I на Конвенция от 20.01987 г. за общ транзитен режим (чл. 312 от Регламент за изпълнение (ЕС) /2015/2447. 3. Административният съд е отбелязал, че в хода на съдебното производство също не се представят доказателства за приключване на режима, които да бъдат под формата на: - документ, заверен от митническия орган на получаващата държава-членка или държава с общ транзитен режим, с който се идентифицират стоките и се удостоверява, че те са били представени пред получаващото митническо учреждение или са били доставени на одобрен получател; документ или извлечение от митническите регистри, заверен от митническия орган на държава-членка, с който се удостоверява, че стоките са напуснали физически митническата територия на Съюза; митнически документ, издаден в трета държава, където стоките са поставени под митнически режим или документ, който е издаден от трета държава и подпечатан и заверен по друг начин от митнически орган на тази държава и, с който се удостоверява, че стоките се смятат за намиращи се в свободно обращение в тази държава. 4. По изложените аргументи решаващият съд е определил като неоснователно възражението на жалбоподателя, че информацията относно приключването на операцията в митническото решение не е потвърдена, тъй като същата е получена чрез МИСТ, където тя се получава автоматично. Изведен е извод, че действително няма пречка стоката да бъде получена в друго ПМУ, но това следва да бъде доказано по надлежния ред- чрез представяне на документите по чл.312 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 .Като индиция за това е посочено обстоятелството, че в хода на съдебното производство също не са ангажират подобни доказателства. 5. На база на това е изведен извод, че митническият орган правилно е приел, че са настъпили събития, които водят до възникване на задължения съгласно чл. 1134 от Допълнение I на Конвенция от 20.05.1987 г. за общ транзитен режим /чл. 87 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета за създаване на МКС. Първоинстанционният съд е посочил, че срокът за представяне на стоките в ПМУ се определя от отправното митническо учреждение, като в случая МП Капитан Андреево е определил такъв до 03.03.2022г., който не е спазен,нито има данни че това се дължи на обстоятелства, които са настъпили извън волята на превозвача или на отговорното лице, поради което режимът не е редовно приключен. 6. Изложени са мотиви, че превозът на стоките, поставени под митнически надзор, се извършва под отговорността на превозвача, който има задължението да предаде стоките в получаващата митница. Допълнено е, че в конкретния случай субект на това нарушение е жалбоподателя, т.е. лицето, извършило изпълнителното деяние по въвеждането на процесиите стоки, като същият в качеството си на превозвач на отклонените стоки, който е знаел, въз основа на документите с които е оперирал, че стоката е поставена под митнически режим транзит, не е изпълнил задълженията си, произтичащи от чл. 135, параграф 1 и 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския Парламент и на Съвета за създаване на Митническия кодекс на Съюза, а именно да представи стоките в непроменено състояние пред определеното митническо учреждение и в определения срок и при спазване на мерките, взети от митническите органи за тяхното идентифициране. 7. На отделен ред са съдът е изложил аргументите си защо приема, че при издаване на оспорения митнически акт са спазени и изискванията в частта за задължения за ДДС. Направен е краен извод за законосъобразност на оспореното митническо решение и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд София - град е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на Air Trans sp.z.o.o. [адрес], Poland,със собственик И. Доган,се правят оплаквания за неправилност на решението на Административен съд София град поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 АПК. Поддържат се оплаквания, че при постановяване на решението си първоинстанционният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства и относимите към спора факти. Навеждат се доводи, че липсва обсъждане на обстоятелството, че режимът транзит е приключен, като при наличие на официално съобщение чрез същата система МИСТ, отговорното лице и превозвачът няма как да представят допълнителни доказателства за този факт, каквито мотиви е изложил първоинстанционния съд. Твърди се още, че в решението на първоинстанционния съд не се коментира обстоятелството, че оспореният митнически акт не съдържа информация за завършване на процесната транзитна операция, тъй като е издаден преди постъпването на тази информация при митническите органи чрез системата МИСТ и тези обстоятелства не са включени нито в оспореното решение, нито в мотивната част на същото, като по този начин са нарушени изискванията на чл.59,ал.1 и чл.59,ал.2, т.4 АПК. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Установената фактическа обстановка по издаването на оспореното митническо решение е възпроизведена много подробно в първоинстанционното решение и не следва да бъде преповтаряна. От страна на първоинстанционния съд е дадено и тълкуване на относимите правни разпоредби към спора. Същото не се и оспорва и касатора. Въз основа на него съобразявайки наличните факти по делото, административният съд е направил краен извод, че оспореният митнически акт е законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден. Настоящата съдебна инстанция споделя този негов извод при условията на чл.221,ал.2 АПК и го намира за обоснован и законосъобразен. По същество оплакванията на касатора са свързани с необсъждане от страна на факти и обстоятелства, които са настъпили след издаването на оспорения митнически акт. Съгласно чл.142,ал.1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. От доказателства по делото се установява, че разрешения от ОМУ - МП "Капитан Андреево " режим е външен транзит , приета митническа Т1 с MRN 22BG00101521624366/24.02.2022 г., придружена с транзитна декларация Т1 с MRN 22TR34130000460246/18.02.2022 г., INVOICE ALY2022000000174/18.02.2022 и международна товарителница CMR 001/18.02.2022 г. ОМУ МП Капитан Андреево е определило и срок за представяне на стоките в ПМУ 03.03.2022г. Отбелязването в цитираната система МИСТ на транзитната операция е в състояние ОМУ Процедура по издирване . На 10.03.2022г. е стартирана процедура по запитване със съобщение IE142 до декларираното ПМУ DE005687, като на 11.03.2022г. със съобщение IE143 е отговорено с код 1 Непознат превоз в ПМУ . В последствие титулярът на режима по транзитна операция MRN 22TR34130000460246/18.02.2022 г. е уведомен за липсата на доказателства за завършване на режим транзит . Такива доказателства не са представени до момента на издаването на оспореното митническо решение 29.07.2022г. , поради което с него е прието е налице отклонена отклонена от митнически надзор стока и за превозвача възниква вносно митническо задължение, както и задължение за ДДС. Преценявайки въпросните доказателства, които са послужили като основание за издаване на митническия акт, в светлината на чл.142,ал.1 АПК решаващият съд е направил вярна преценка, че същият е законосъобразен и следва да бъде потвърден. Въпросните обстоятелства, сочени в касационната жалба, свързани с наличие на данни за приключване на режима, са настъпили след издаването на акта, и по изложените съображения не е и следвало да бъдат съобразявани от първоинстанционния съд. Отделно от това настоящата съдебна инстанция намира, че въпросните обстоятелства са неотносими към спора. Принципно същите са посочени в първоинстанционното съдебно решение при възпроизвеждане на фактическата обстановка. Както следва да бъде квалифицирана като официална информацията в системата МИСТ, че режимът транзит е приключен през месец октомври в ПМУ IT129103 и е преминала в състояние Снет от отчет , каквито доводи са развити в касационната жалба, така като официална следва да бъде определена и информацията, съдържаща се в писмо рег. 32 447388/21.12.2022г. /л.188 от първоинстанционното дело/, предоставяне на Агенция Митници от италианските митнически власти, че движението на стоките е нерагламентирано приключено в Италия, без да са налице стоки на италианска територия, поради което отговорността за събирането на митническото задължение е на българската митническа администрация. Като официална следва да бъде определена и информацията, съдържаща се в друго писмо на италианските митнически органи /рег. 32 76242/24.02.2023г. /л.231 от делото/, според която митническото учреждение в Триест е приключило транзитните операции чрез подадени фалшиви декларации за липсващи стоки, като в действителност стоките са вдигнати за потребление чрез контрабанда на неизвестна дата и място за тях не са заплатени вносни мита и ДДС. Като е стигнал до извод за законосъобразност на оспореното митническо решение и е потвърдил същото, Административен съд София е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба на Air Trans sp.z.o.o. [адрес], Poland,със собственик И. Доган. При условията на чл.221,ал.2 АПК същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса дружество кастор следва да бъде осъдено да заплати на Агенция Митници , в качеството й на юридическото лице в състава на което влиза административния орган, издател на акта, разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 100лв., съставляващи юрисконсулско възнаграждение, дължимо на основание чл.78,ал.8 ГПК във вр. с чл.144 АПК, определено при условията на чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл.221,ал.1 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,