Решение № 10533 от 13.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3120/2011 г.

Решение № 10533 от 13.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3120/2011 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Величка Стоянова Георгиева от гр. Ихтиман, против решение № 27/18.01.2011 г., постановено по адм. дело № 941/2010 г. по описа на Административен съд София - област, с което е отхвърлена жалбата й против решение № 03-32060/8.11.2010 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - София област и потвърденото с него разпореждане № 5612241915/19.07.2010 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения, че в случая следва да й бъде отпусната пенсия в минимален размер за периода, през който е обжалвала решението на ТЕЛК. Моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде уважена жалбата й. Ответникът по касационната жалба - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - София област, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспорения съдебен акт. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд София - област е отхвърлена жалбата на Величка Стоянова Георгиева от гр. Ихтиман, против решение № 03-32060/8.11.2010 г. на директора на ТП на НОИ - София област и потвърденото с него разпореждане № 5612241915/19.07.2010 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, с което е отказано възобновяване на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване. За да постанови това решение съдът е приел, че правилно е отказано възобновяване на пенсията на Величка Георгиева, тъй като с влязло в сила решение № 0154/17.02.2010 г. на НЕЛК по ортопедични болести, във връзка с обжалване на решение на ТЕЛК за преосвидетелстване, на същата е определена трайно намалена работоспособност (ТНР) 36 % и с разпореждане № 5612241915 е прекратена личната й пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 2.03.2009 г., която е отпусната с предходно разпореждане при определена ТНР 52 % с експертно решение на ТЕЛК със срок на инвалидност до 1.03.2009 г. Съдът е посочил, че съгласно чл. 72 КСО личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване се определя на лица с 50 и 50 % ТНР, а в случая жалбоподателката има ТНР 32 %. Във връзка с доводите на жалбоподателката за приложение на чл. 98, ал. 7 КСО съдът е посочил, че разпоредбата намира приложение само когато се обжалват експертни решения на ТЕЛК и НЕЛК, с които е определена ТНР 50 и над 50 %. В случая е определена ТНР 36 % с влязлото в сила решение на НЕЛК, поради което няма основание за отпускане на пенсия в размер на социалната пенсия за старост за периода от постановяване на решението на ТЕЛК до влизане в сила на решението на НЕЛК. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е правилно. От фактическа страна по делото не съществува и релевантните факти и обстоятелства са правилно установени от първоинстанционния съд. Касационната жалбоподателка Величка Стоянова Георгиева е получавала лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, отпусната във връзка с експертно решение № 0508/9.03.2006 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ гр. Самоков с определена ТНР 52 %, със срок на инвалидност до 1.03.2009 г. Същата е подала молба за предсрочно преосвидетелстване от 8.12.2008 г., във връзка с която е постановено експертно решение № 0552/27.03.2009 г. на ТЕЛК за белодробни заболявания - София област, с която е определена ТНР 42 %. Жалбоподателката е обжалвала това решение, в резултат на което е постановено експертно решение № 0154/17.02.2010 г. на НЕЛК по ортопедични болести, с което е определена ТНР 36 % със срок на инвалидността до 1.03.2012 г., като това решение не е обжалвано и е влязло в сила. С разпореждане № 5612241915/27.05.2010 г. е прекратена личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 2.03.2009 г., на основание чл. 72 КСО. Величка Георгиева е подала молба от 30.06.2010 г. за преизчисляване на пенсията й, а с разпореждане от 19.07.2010 г., което е предмет на настоящото производство, е отказано възобновяване на пенсията по съображения, че лицето не отговаря на изискването по чл. 72 КСО, тъй като няма ТНР 50 или над 50 %. В разпоредбата на чл. 98, ал. 7 КСО, от която е изведена претенцията на жалбоподателката, е предвидено, че ако решението на ДЕЛК, ТЕЛК и НЕЛК е обжалвано от председателя на медицинската комисия или по реда на чл. 112 от Закона за здравето, до влизането в сила на решението на НЕЛК, съответно на съда по обжалваното решение на органите на медицинската експертиза, се отпуска, възобновява и възстановява пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост. Тази разпоредба намира приложение само в случаите, при които се обжалват експертни решения на органите на медицинската експертиза с определени 50 % и над 50 % ТНР, както при освидетелстване, така и при преосвидетелстване на лицата с увреждания. Това разрешение произтича от съдържанието на разпоредбата на чл. 72 КСО, която предвижда, че за да бъде отпусната пенсия за инвалидност на едно лице трябва да му е определена 50 и над 50 % трайно намалена работоспособност, като осигурителното плащане се дължи от датата на придобиване на правото при условията на § 22м ДР КСО. В касационната жалба не са изложени никакви конкретни оплаквания, а при извършената проверка на съдебното решение съгласно чл. 218, ал. 2 АПК за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът не констатира нарушения. Предвид изложеното решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не се възлагат, тъй като не са претендирани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,