Решение № 9330 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5086/2018 г.
ВАСV отделение18.06.2019 г.докладчик Емил Димитров
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 21/14.03.2018 г., постановено по адм. дело № 1/2018 г. по описа на Административен съд Видин, и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б. Борисов срещу Заповед № 368 з-2245/13.12.2017 г. на Началник сектор "Пътна полиция" при ОДМВР Видин. ОСЪЖДА Б. Борисов [ЕГН], да заплати на Областна дирекция на МВР-Видин, разноски по делото в размер на 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 9330 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5086/2018 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Началник сектор "Пътна полиция" при ОДМВР Видин, против решение № 21/14.03.2018 г., постановено по адм. дело № 1/2018 г. по описа на Административен съд Видин /АС-Видин/. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон- отменително основание съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да бъде потвърден като законосъобразен оспорения акт. Съображения чрез процесуален представител излага в писмена защита. Претендира разноски за касационната инстанция. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Ответникът – Б. Борисов, не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество, е основателна, по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № 368 з-2245/13.12.2017 г. на Началник сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Видин, с която на Б. Борисов, младши автоконтрольор в сектор "Пътна полиция" към отдел "Охранителна полиция" при ОДМВР - Видин, е наложено дисциплинарно наказание "Порицание" за срок от шест месеца. Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но в нарушение на административнопроизводствените правила, материалния закон и целта на закона. Решението на Административен съд Видин е валидно и допустимо, но е неправилно. Споделя се извода на съда, че заповедта е издадена от компетентен орган съобразно нормата на чл. 204, т. 4 от ЗМВР и в предписаната от закона писмена форма. Неправилно АС - Видин е приел, че при издаване на оспорения акт са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Противно на възприетото от съда в случая дисциплинарното нарушение е установено от ДНО не на датата на поставената резолюция за започване на проверката върху справка № 368 р-12015 от 13.10.2017 г., касаеща резултати от извършена проверка на ежедневните разстановки на силите и средствата за автопатрулите наряди на сектор ПП при ОДМВР - Видин, а след изготвяне на справка УРИ № 953 р-7378 от 14.11.2017 г., в която са обобщени резултатите от проведеното дисциплинарно разследване и всички материали от дисциплинарното производство са постъпили при компетентния дисциплинарно наказващ орган /чл. 196, ал. 2 от ЗМВР/, при което двумесечният срок по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР вр. чл. 196, ал. 1 от ЗМВР предвид датата на издаване на оспорения акт - 13.12.2017 г., е спазен. Не се кредитират мотивите на първоинстанционния съд, че част от проверката е извършена от ДНО и този факт противоречи на разпоредбата на чл. 205, ал. 2 от ЗМВР. В цитираната разпоредба, касаеща образуване на дисциплинарно производство извън хипотезата на чл. 207 от ЗМВР, липсва забрана дисциплинарното разследване да се извърши пълно или частично от дисциплинарнонаказващия орган. Не се споделят заключенията на съда за противоречия на оспорената заповед с материалния закон. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че служителят е осъществил описаното в заповедта и в изготвената справка УРИ № 953 р-7378 от 14.11.2017 г., дисциплинарно нарушение, а именно: -на 11.10.2017 г. в гр. Видин, при изпълнение на служебните си задължения с часови график № 953 р-6659/11.10.2017 г., утвърдени от началник сектор ПП, в съответствие с разстановка рег. № 953 р-6559/06.10.2017 г., по време на нощна смяна, ползвайки служебен автомобил, е напуснал указания му маршрут за работа за времето от 02:17 ч. до 04.02 ч. и от 04.33 ч. до 06.11 ч. на 11.10.2017 г., и е престоял в служебния автомобил в близост до сградата на сектор ПП в гр. Видин, без да докладва и да изчака разпореждане от ОДЧ при ОДМВР Видин- неизпълнение на разпоредбите на ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители, дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 предл. второ, вр. чл. 199, ал. 1, т. 5, от ЗМВР, вр. чл. 82, ал. 1 и ал. 2 от Инструкция № 8121 з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение /Издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 90 от 31.10.2014 г. /. Не се кредитират изложените мотиви от първоинстанционния съд относно повреда в автоматизираната информационна система за локализация и визуализация на мобилни единици на МВР чрез GPS устройства през GSM/UMTS мрежа. Дефекти в системата за процесния период не са установени по делото с допустимите доказателствени средства, а конкретните данни относно местоположението на служебния автомобил, в който се е намирало наказаното лице, обективирани в съответните документи, не са оспорени както в проведеното дисциплинарно разследване, така и в съдебното производство пред АС - Видин. Независимо от горното местонахождението на патрулния автомобил и наказаното лице се установява и от протокол рег. № 953 р-7377/14.11.2017 г. за визуален преглед на CD, съдържащо видеозаписи от камери за видеонаблюдение, монтирани в сектор ПП при ОДМВР - Видин, включително от снетите сведения от служители при ОДМВР Видин, като установените обстоятелства в хода на дисциплинарната проверка не се опровергават от събраните доказателства, включително от показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели. Неправилен е извода на съда за липса на виновно поведение на служителя Борисов. Инструкция № 8121 з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение е обнародвана в ДВ, бр. 90 от 31.10.2014 г. /, поради което не е било необходимо същата изрично да е доведена до знанието на служителите в ОДМВР Видин, както и да бъде представен екземпляр по делото за да може само по този начин решаващия съд да се запознае с нейното съдържание. Противно на приетото от АС-Видин, Б. Борисов е запознат с разстановка № 953 р-6599 от 6.10.2017 г., доколкото частта от същата, касаеща движението на наряда от служители, между които и Борисов за процесния период / от 20.00 ч. на 10.10.2017 г. до 08.00 ч. на 11.10.2017 г. /-маршрут № 04-05 Б-Вариант 2, е възпроизведена в часовия график за работа, безспорно известен на наряда. На следващо място дали Борисов се е намирал в служебния автомобил след като този автомобил не е бил на указания маршрут за работа за времето от 02:17 ч. до 04.02 ч. и от 04.33 ч. до 06.11 ч. на 11.10.2017 г., е без значение за ангажиране дисциплинарната отговорност на служителя, доколкото не се установява по делото този служител да е напуснал маршрута, определен за контрол в случаите на чл. 82, ал. 1, т. 1 – т. 5 от Инструкцията, след доклад и разпореждане на непосредствения началник и/или ОДЦ/ОДЧ по реда на чл. 81, ал. 2 от Инструкцията. В случая се касае за задължение, въведено с подзаконов нормативен акт, издаден на осн. чл. 30, ал. 2 от ЗМВР, поради което мотивите на съда, касаещи причини за отклонение от маршрута, утвърден от прекия ръководител, извън нормативно определения ред са ирелевантни. Цитираната Инструкция и въведените с нея разпоредби регламентират служебната дейност на наказаното лице, поради което виновното поведение на служителя, като резултат от пропуски в изучаването и прилагането на тези разпоредби, правилно е определено като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. второ и предл. последно от ЗМВР, за което се налага дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" съгласно чл. 199, ал. 1, т. 5, от ЗМВР. След като процесното нарушение е извършено от служителя в срока на наложени и влезли в сила две дисциплинарни наказания "писмено предупреждение" за срок от три месеца, ДНО законосъобразно е наложил на служителя дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца на осн чл. 200, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Наказанието е наложено в предвидения минимум, и съобразно разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Жалбоподателят не е представил доказателства, опровергаващи установената в административното производство фактическа обстановка. Незаконосъобразен е извода на съда, че оспореният административен акт несъответства на целта на закона. Не се установява от доказателствата приети по делото, оспореният административен акт да е издаден с цел, различна от целите на непосредствените нормативни актове, в приложение на които същия е издаден. С издаване на оспорената заповед, постановена в дисциплинарното производство се постига предвиденият от законодателя резултат – възпитателно и превантивно въздействие върху държавния служител за спазване на служебната дисциплина. От изложеното следва, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, същата е в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на закона. Обжалваното решение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 от АПК жалбата срещу оспорената заповед се отхвърли като неоснователна. Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, с оглед на факта, че ответната страна е представлявана от юрисконсулт в съдебното производство, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК вр. ТР № 3/13.05.2010 г. на ОС на колегиите на ВАС, и съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 144 АПК, на ответника следва да се присъдят разноски- юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,