Решение № 2374 от 6.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7604/2014 г.

Решение № 2374 от 6.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7604/2014 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (директора на ГДИН), чрез процесуален представител, срещу решение № 1639/14.03.2014 г., постановено по адм. д. № 4221/2013 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отменена негова заповед № Л-1351/07.02.2013 г., с която на Петко Митев Сапунджиев е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. Касаторът излага доводи за противоречие на съдебния акт с материалния и процесуалния закон, както и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и излага подробни съображения. Иска се отмяна на съдебния акт и се претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Петко Митев Сапунджиев оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор и в съдебно заседание. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 1639/14.03.2014 г., постановено по адм. д. № 4221/2013 г. състав на АССГ е отменил заповед № Л-1351/07.02.2013 г. на директора на ГДИН, с която на Петко Митев Сапунджиев - младши инспектор в пробационна служба - звено Несебър към ОСИН - Бургас, е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца на основание чл. 13, ал. 2, т. 9, пр. 2 и чл. 19, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), чл. 224, ал. 2, чл. 226, ал. 1, т. 3 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР - отм., ДВ, бр. 53 от 27 юни 2014 г.), вр. с чл. 227, ал. 1, т. 11 и ал. 2 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР - отм., ДВ, бр. 60 от 22 Юли 2014 г.). От фактическа страна е прието от АССГ, че наказанието е наложено за нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се неосъществен контрол по изпълнение на пробационна мярка "задължителна регистрация по настоящ адрес на лицето Петко М. Атанасов, а в качеството си на заместващ друг служител в звеното не е осъществил контрол и по изпълнение на мярката "задължителни периодични срещи с пробационен служител". За да отмени оспорената заповед съдът приема от правна страна, че същата е издадена от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неспазване на установената от закона форма. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Настоящата инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд, че на служителя не е била дадена възможност да бъде изслушан от дисциплинарно наказващия орган или да даде писмени обяснения. Тези доводи на съда се подкрепят от доказателствата по делото. На служителя не е било предоставено копие от становището на дисциплинарно разследващия орган (л. 39). В отговор на поканата за представяне на писмени обяснения служителят е поискал да му бъде представена допълнителна информация за въпросите по които трябва да изрази становище (л. 44 от делото). Такава информация не е била представена от административния орган, видно от представените по делото материали. Това обстоятелство води до невъзможност жалбоподателя да организира правилно защитата си и спазването на чл. 229 от ЗМВР и е в нарушение на принципите на равенство и принципа на достъпност, принципност и прозрачност, закрепени съотв. в чл. 8 и чл. 12 от АПК. Следва да се посочи, че тежестта на доказване на обстоятелствата за наличие на дисциплинарно нарушение пада върху административния орган, съгласно чл. 170 от АПК и твърденията на касатора, свързани с неправилна преценка на съда досежно съществено нарушаване на административнопроизводствените правила при издаването на оспорения акт следва да се приемат за недоказани. Неоснователни са твърденията на касатора за нарушение на материалния закон и изводите на съда за несъобразеност на административния акт с предвидената форма. В оспорения акт е изложено, че служителят не е изпълнил преки служебни задължения, визирани в раздел V, т. 1, тире първо от длъжностната характеристика. Дори да се приеме, че дисциплинарно наказващият орган се е позовал на становището на дисциплинарно разследващия орган, първият не е освободен от задължението да изложи съображения при упражняване на оперативна самостоятелност при налагане на наказанието, съгласно чл. 169 от АПК, което не е било сторено. Решението като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и липсата на претенция за разноски от ответната страна, такива не следва да бъдат определяни. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение