Решение № 6060 от 26.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14774/2019 г.

Решение № 6060 от 26.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14774/2019 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК ). Образувано е по касационна жалба на на директора на Дирекция «ОДОП» - Варна при ЦУ на НАП против Решение № 1895/15.10.2019 г. на Варненския административен съд, шести състав, постановено по адм. д. № 1461 по описа за 2019 г. на този съд, в частта, отменяща РА № Р – 03000318004603 – 091 – 001/11.02.19 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с решение № 68/13.05.19 г. на директора на Д «ОДОП» - Варна в частта, с която на Д. Кръстева са установени допълнителни задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2015 г. и 2016 г. в общ размер на 1286, 84 лв. – главница и 289, 16 лв. – лихви и дирекцията е осъдена да заплати разноски в размер на 402 лева. Касаторът твърди, че решението в обжалваната част е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, т. к. е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Съдът неправилно счел, че положителните величини трябва да се приемат като налични парични средства за следващ период, респективно да участват при съпоставката на доходите и разходите на лицето за следващ период. Съдът е направил необоснована преценка на относимите доказателства към съответните правни норми. Мотивите били противоречиви и непоследователни. Моли за пререшаване на делото в обжалваната част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по КЖ – Д. Кръстева, не е подала писмен отговор. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, валидността, допустимостта, правилността на решението на предявеното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. По делото е установено следното: На Д. Кръстева е извършена ревизия по реда на чл. 122 ДОПК, впредвид констатирани основания по ал. 1, т. 1 и 2. Събрани са писмени доказателства и са снети обяснения. Направена е съпоставка между стойността на имуществото на РЛ и направените от него разходи. Изслушано е заключение по ССчЕ, неоспорено от страните. Разпитана е в качеството си на свидетел Кръстева. Установено е, че ревизираното лице е извършвало продажба на вещи, реализирайки доходи за съответните данъчни периоди. В потвърждение на този извод са данните, съдържащи се в справката на куриерската фирма. Постъпленията от продажбите са системни, поради което е счетено от съда, че Д. Кръстева е осъществявала независима икономическа дейност. Данъчната основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ е определена по реда на чл. 122 ДОПК. При съпоставката за 2015 г и за 2016 г. приходните органи са взели предвид доходите, получени от други източници, като дарения, наследство, съответно – направените разходи. Не са приети възраженията на лицето за началното салдо към 1.01.2015 година. Обосновани са първоинстанционните мотиви, според които констатираните съответствия за предходните години трябва да участват като налични парични средства за следващите данъчни периоди. За 2011 г. е извършена ревизия, приключила с влязъл в сила РА № Р – 03000317008439 – 091- 001, като е видно че по време на ревизията е била направена съпоставка, според която е налице съответствие в размер на 13693, 65 лева. В протокол № ПФ – 03000317000211 – 073 – 001/7.06.18 г. е отбелязано, че за ревизираните периоди 2012 г., 2013 г. и 2014 г. има съответствие между стойността на имуществото, направените разходи, и декларираните и/или получени от него доходи, а за данъчни периоди 2015 г. и 2016 г. – че разходите превишават приходите. Касационната инстанция преценява за правилно съобразяването на сумата в размер на 13693, 65 лв. от съда като налични парични средства при съпоставката за 2012 година. Сумата в размер на 22059, 95 лв. е съобразена при съпоставката за 2013 г., а 22964, 49 лв. са съобразени като налични за 2014 година. В този смисъл след съобразяване съответствието от 2014 г., за 2015 г. ще има съответствие на средства в размер на 25307, 52 лева., а за 2016 г. ще съществува съответствие от 18760, 78 лева. Административният съд правилно е отменил РА в частта, касаеща установените данъчни задължения за 2015 г. и за 2016 година. Заключението на в. л. не е било оспорено в първоинстанционното производство и е недопустимо да се оспорва понастоящем за пръв път с касационната жалба. Касационната инстанция споделя и останалите мотиви на административния съд, на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно АПК. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение