Решение № 7788 от 26.8.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Областна дирекция по безопасност на храните гр. Монтана (ОДБХ-Монтана), чрез процесуален представител срещу решение 4670 ОТ 13.07.2021 г. по административно дело 1795/2020 г. Административен съд София-град (АССГ), с което е отменена негова Заповед 71/30.01.2020 г., в частите, с които е разпоредено да бъде заличена регистрацията на животновъден обект с ветеринарен регистрационен 3400-0170, находящ се в с. Долно Белотинци, местност Разсадника, общ. Монтана, стопанисван от Транс Елит ЕООД, гр. София и да се обезсили издаденото удостоверение за регистрация по Закона за ветеринарномедицинската (ЗВМД) на обекта, с 1602/15.05.2018 г., издадено от ОДБХ-Монтана и с което БАБХ е осъдена да заплати на Транс Елит ЕООД сумата от 1050 лв. разноски по делото. Иска се отмяна на решението по наведени доводи за неправилност на същото, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Иска се присъждане на сторените в двете съдебни инстанции разноски. Подадена е частна жалба от Транс Елит ЕООД срещу същото решение, в частта с характер на определение, с която е оставена без разглеждане жалбата в частта й, с която е разпоредено на главен инспектор при ОДБХ-Монтана да издаде предписание за депопулация на свинете в срок до двадесет дни от получаване на заповедта и производството по делото е прекратено в тази част. Моли за отмяната на решението в тази част и връщане на делото за произнасяне от съда по законосъобразността на обжалваната заповед в нейната цялост. Ответникът по касационната жалба - Транс Елит ЕООД, чрез пълномощник изразява становище, че обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания за отмяната му. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по частната жалба - Директорът на ОДБХ Монтана не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната и частната жалби. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Частната жалба на Транс Елит ЕООД е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледани по същество двете жалби са неоснователни по следните съображения: С удостоверение за регистрация на животновъден обект 1602/15.05.2018 г., ОДБХ-Монтана е удостоверила, че животновъден обект промишлена ферма за свине, предназначена за отглеждане на свине, с капацитет нерези 13 бр., свине майки 747 бр., прасета бозайници 1 200 бр., прасета подрастване 2 700 бр., ремонтни прасета над 7 месеца 300 бр. и свине за угояване 2 000 бр., стопанисван от Транс Елит ЕООД и намиращ се с. Долно Белотинци, местност Разсадника, общ. Монтана, отговаря на ветеринарномедицинските изисквания. При извършена на 16.01.2020 г. проверка в обекта е съставен протокол 02/16.01.2020 г., в който специално назначена комисия е дала становище, че промишлената свинеферма на Транс Елит ЕООД не отговаря на ветеринарномедицинските и хигиенни изисквания и тези за хуманно отношение към свинете. Също така е отразено, че в периода 2018 г. и 2019 г. са констатирани 6 бр. нарушения през 2018 г. и 2019 г., за които на дружеството са съставени актове за установяване на административни нарушения (АУАН) и са наложени имуществени санкции, които не са платени. Във връзка с установеното и нарушенията на чл. 139, т. 15 и чл. 151, т. 14 ЗВМД, комисията е предложила на директора на ОДБХ- Монтана да издаде заповед за заличаване на регистрацията и да обезсили издаденото удостоверение 1602/15.05.2018 г. Предмет на проверка за законосъобразност пред първоинстанционния съд е Заповед 71/30.01.2020 г. на директора на ОДБХ-Монтана, с която е разпоредено да бъде заличена регистрацията на животновъден обект с ветеринарен регистрационен 3400-0170, находящ се в с. Долно Белотинци, местност Разсадника, общ. Монтана, стопанисван от Транс Елит ЕООД и да се обезсили издаденото удостоверение за регистрация по ЗВМД на обекта, с 1602/15.05.2018 г., издадено от ОДБХ-Монтана. Със заповедта е разпоредено на главен инспектор при ОДБХ-Монтана да издаде предписание за депопулация на свинете. Заповедта е издадена на основание системни нарушения на ветеринарномедицинските и хигиенни изисквания при отглеждане на свинете съгласно чл. 138, ал. 1, т. 2 от ЗВМД и становището на комисията, извършила проверка и съставила протокол 02/16.01.2020 г. Връчена е на И. Йовчев управител на дружеството на 03.02.2020 г. По делото е изготвена и приета СВМЕ. В заключението й е отразено, че състоянието на животновъдния обект е задоволително. Налице са пропуски в обекта, но същите са поправими. Обектът по отношение на разположенията на спомагателните сгради и съоръжения на границите между бялата и черната зона не отговаря на изискванията на ветеринарномедицинските изисквания, а именно рампи за приемане и експедиция за животни, както и за приемане на закупен фураж, склада за фуража, се намират в бялата зона, а не границата между бялата и черната зони. Поради това е необходимо да се извърши реконструкция на обекта. Свинефермата е в добро хигиенно състояние. Установеното в протокол 02/16.01.2020 г. отговаря на установеното от вещото лице на място по отношение на вид на обекта, местоположението му, но относно констатираното в протокола по точки има известни несъответствия. Вещото лице счита, че не се налице доказателства за висок епидемичен риск за обекта. Посочва, че от представените контролни листа за проверка на обекта, се установило, че се спазват правилата за хуманно отношение към животните, както и за спазени мерки за биосигурност в обекта. По делото са приети множество писмени доказателства, сред които контролни листи за проверки на биосигурността в свиневъдни обекти, констативни протоколи от проверки, предписания със задължителни указания, 6 бр. АУАН и 5 бр. наказателни постановления. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма и е мотивиран, като фактическите и правни основания за издаването му се намират в протокол 02/16.01.2020 г. и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Установил е, че неправилно е приложен материалният закон, тъй като липсват предпоставките по чл. 138, ал. 1, т. 2 от ЗВМД и констатациите на комисията, извършила проверката на 16.01.2020 г. са немотивирани, като част от изискванията, които инспекторите от ОДБХ-Монтана са посочили като неспазени, всъщност са въведени с изменение на Наредба 44/20.04.2006 г., обнародвани в ДВ, бр. 5 от 17.01.2020 г. и не са влезли в сила. Съдът е прекратил производството по делото срещу частта на заповедта с характер на разпореждане към главен инспектор при ОДБХ-Монтана по съображения, че последното е адресирано към служител на ответника, а не към жалбоподателя. Решението е валидно и допустимо - постановено е в изискуемата от закона форма, от компетентния съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чиито интереси са засегнати с него, а разгледано по същество е правилно. При проверка за законосъобразност на съдебния акт на първо място не се установи допуснато нарушение на съдопроизводствените правила - страните са имали възможност да участват активно в производството, да сочат доказателства и да обосновават становището си по законосъобразността на оспорения административен акт. Противно на твърденията в касационната жалба, че административният съд е възприел изцяло заключението на СВМЕ, което е надлежно оспорено от директора на ОДБВ - Монтана, настоящият състав, счита, че съдът е постановил решението си след пълен и всестранен анализ на събраните в хода на производството доказателства. Установил е правилно фактическата обстановка по спора, въз основа на която е обосновал правилни правни изводи. Настоящата инстанция напълно споделя мотивите на решаващия съд досежно компетентността на органа, издал акта, спазването на изискуемата форма на акта и съответствието на последния с процесуалния закон и препраща към тях в съответствие с правомощията си по чл. 221, ал. 2 АПК. Правилен е на следващо място изводът за несъответствие на процесната заповед с материалния закон. Формулировката на разпоредбата на чл. 138, ал. 1, т. 2 от ЗВМД предвижда две хипотези за заличаване на регистрацията и обезсилване на удостоверението: наличие на груби или системни нарушения на ветеринарномедицинските изисквания. В процесния случай от съществено значение при преценка на законосъобразността на обжалваната заповед е, че в нея административният орган се е позовал на системни нарушения на ветеринарномедицинските и хигиенни изисквания. Определение на понятието системни нарушения е дадено в § 1, т. 98 от ДР от ЗВМД и означава три или повече нарушения на изискванията на закона и нормативните актове по прилагането му, за които на лицето са наложени административни наказания с влезли сила НП. По делото са представени и приети общо 5 бр. НП четири от тях са съставени срещу оператора на свинефермата Транс Елит ЕООД за допуснати нарушения на Закона за фуражите (НП 0016 от 02.05.2018 г., НП 0030 от 15.07.2019 г., НП 0031 от 15.07.2019 г., НП 0032 от 15.07.2019 г.) и едно (НП 0028 от 28.06.2018 г.) за нарушения на чл. 416, ал. 1 и чл. 132, ал. 1, т. 6 от ЗВМД с адресат И. Йончев. От фактите по делото не се установява нито едно доказано нарушение за ЗВМД и нормативните актове по прилагането му, извършено на ответника по касация, по което да има влязло в сила НП и това обуславя единственият възможен и законосъобразен извод, че не е осъществен фактическият състав на чл. 138, ал. 1, т. 2 от ЗВМД. Това е самостоятелно основание за отмяна на заповед 71/30.01.2020 г. на директора на ОДБХ-Монтана като материално незаконосъобразна. Неоснователни и недоказани остават наведените в касационната жалба доводи, че в административното производство са установени както системни, така и груби нарушения на ЗВМД и че нарушенията на Закона за фуражите, за които има съставени НП, са свързани с тези по ЗМВД, видно от чл. 151, т. 14 от ЗВМД, вписано като основание за издаване на процесната заповед. В касационната жалба не са отчетени основните характеристики на института на системността по смисъла на ЗВМД и факта, че каквито и констатации да са направени в хода на множеството проверки в свинефермата, те са ирелевантни за настоящия спор, чийто предмет е единствено заповед 71/30.01.2020 г., издадена поради системни нарушения за ЗВМД. По частната жалба: Обоснован и законосъобразен е изводът на съда, че производството, в частта на оспорената заповед, имаща характер на разпореждане до главен инспектор при ОДБХ-Монтана да издаде предписание за депопулация на свинете в срок до двадесет дни от получаване на заповедта, е недопустимо и следва да бъде прекратено в тази част. Това е така, тъй като разпореждането в случая е вътрешноведомствен акт, който не поражда права/задължения за дружеството частен жалбоподател, респективно за същото не е налице правен интерес от оспорването му. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение като правилно следва да бъде изцяло оставено в сила. При този изход на делото ответникът по касация има право на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 750 лв., каквито претендира съобразно договор за правна помощ и съдействие 21/04.01.2022 г. и представен списък по реда на чл. 80 ГПК, вр. чл. 144 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Пето отделение