Решение № 7477 от 18.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11514/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от Комисия за разкриване на документи и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА (КРДОПБГДСРСБНА/ Комисията), насочена срещу Решение 113/10.10.2023 г. по адм. дело 393/ 2021 г. на Административен съд Ловеч (АдмС Ловеч) в частта, с която е уважен предявения иск и същата е осъдена да заплати сумата от 10 000 (десет хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди и са присъдени съответните разноски. Касационният жалбоподател поддържа, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Счита, че съдът не е изяснил основни въпроси и се е позовал избирателно на отделни части от назначените по делото експертизи и приетите заключения на вещите лица. В тази връзка намира, че са нарушени съществено съдопроизводствените правила, като не са обсъдени задълбочено и съпоставени събраните доказателства, свързани с установяване на причинно- следствена връзка между твърдяното противоправно действие и вредата. Моли съдебното решение да бъде отменено, а исковата претенция отхвърлена като неоснователна, евентуално присъденият размер на обезщетението да бъде намален. В съдебно заседание претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Т. С. Г. в писмен отговор по касационната жалба, подаден чрез адв. В. Панчева, и лично в съдебно заседание, счита подадената касационна жалба за неоснователна. Излага се доводи, че решението на АдмС Ловеч е правилно, съответства на материалния закон и при неговото постановяване не е допуснато съществено процесуално нарушение, и същевременно е обосновано. Моли да се потвърди решението. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Административният съд е бил сезиран с иск на Т. С. Г. против Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, с искане ответникът да му заплати сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и законна лихва върху сумата от датата на приемането на незаконосъобразното Решение 2-455/29.01.2015 г. на Комисията, с което е обявена принадлежността му към органите по чл.1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА до окончателното изплащане на сумата. С обжалваното решение административният съд е осъдил Комисията да заплати на Т. С. Г., сумата от 10 000 (десет хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода 29.01.2015 г. до 29.07.2016 г. в резултат на оттеглен от издателя си незаконосъобразен административен акт, а именно Решение 2-455/29.01.2015г. на Комисията /с Решение 2-455-А/10.03.2015г./, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 11.03.2015 г. до окончателното изплащане на сумата и е отхвърлил иска за сумата над 10 000 лева до претендирания размер от 20 000 лева, като неоснователен. Наред с това е осъдил Комисията да заплати на Г., направените по делото разноски в размер на 1 825 лева /565 лв. адвокатско възнаграждение, 1250 лв. заплатени суми за депозит за вещи лица и 10 лв. държавна такса/ Решението в частта, с която съдът е отхвърлил искът за сумата над 10 000 лева до претендирания размер от 20 000 лева, не е обжалвано, влязло е в сила и съответно не е предмет на настоящото касационно производство. За да приеме този правен резултат, административният съд е установил следното от фактическа страна: Т. С. Г. е бил общински съветник в Община Летница за периода 2007-2011 г. Длъжността, която е заемал е публична длъжност и попада в обхвата на чл.3, ал.1, т.18 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. С Писмо с изх.2634/01.10.2010 г. Кметът на Община Летница е изпратил на Председателя на Комисията списък на лицата от общината, заемали публични длъжности за периода от 10.11.1989 г., в който списък фигурирал и ищецът. КРДОПБГДСРСБНА с Решение 2-455/29.01.2015г. е обявила принадлежност към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА на Т. Г. като съдържател на конспиративна квартира с псевдоним Язовира . Ищецът е обжалвал това решение пред Административен съд София град с жалба от 25.02.2015г., по която е било образувано адм. дело 2256/2015г. по описа на този съд. Жалбата на Г. е получена в Комисията на 09.03.2015 година. С Докладна записка КИ-К-15 2899/10.03.2015г. Директорът на Дирекция Архив уведомява Председателя на Комисията за допусната фактическа грешка в решението на комисията от 29.01.2015 година. В докладната записка е посочено, че при повторната проверка е било констатирано, че в архивите фигурират две лица с еднакви имена /Т. С. Г./ и при така установените обстоятелства не може еднозначно да се установи лицето, което е съдържател на конспиративна квартира Язовира . С Решение 2-455-А/11.03.2015г. Комисията е оттеглила Решение 2-455/29.01.2015г. в частта, с която е установена и обявена принадлежност на ищеца към органите по чл. 1 от приложимия закон и е постановила да се заличи в интернет страницата на Комисията информацията в Решение 2-455/29.01.2015г., касаеща Т. С. Г. в деня на постановяването му. Съдът е приел, че е налице първата предпоставка по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ необходима за ангажиране на отговорността на Комисията оттеглен от административния орган незаконосъобразен административен акт. Намерил е за безспорно доказано, че именно в резултат на този административен акт, ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в душевни и физически болки и страдания силно безпокойство, стрес, унижение на човешкото му достойнство, накърняване на престижа и репутацията, с които се ползвал в обществото, оронване и прекратяване на политическата му кариера, затваряне и ограничаване на социалните му контакти, здравословни проблеми [заличен текст]. За доказване на неимуществените вреди по делото са изслушани показанията на трима свидетели, назначени са общо четири съдебно-медицински експертизи две кардиологични, една неврологична и една психологична. Първоинстанционният съд преценил е, че с издадения административен акт на ищеца е била нанесена тежка емоционална травма, предвид на политическото му минало и това, че през 2015 г. е бил кандидат за кмет на селото, в което живеел от години, но политическата партия, която издигнала кандидатурата му, свалила доверието си от Т. Г., поради решението на Комисията. С оповестяване на принадлежността му към бившата Държавна сигурност, за което е налице и отзвук в политическите и обществени среди, е засегната неговата чест, достойнство и репутация в обществото. Съдът е приел за доказани и негативните последици от травматичното събитие върху общото здраве и психика на лицето. Въз основа на така установеното, от правна страна съдът е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата за вреди. Административният съд е счел, че справедливият размер за обезщетяване на негативните емоционални последици от незаконосъобразния акт е в по-нисък размер от претендираните от ищеца. Взел е предвид, че действително същият е изживял негативни емоции, за които счел, че частично е доказано, че са причина за влошеното му здравословно състояние. Поради това е намерил, че предявеният иск следва да се уважи частично, като съобразно установеното и предвид причинените душевни терзания, уронения престиж и достойнство на Г. пред близки, приятели, колеги от незаконосъобразния административен акт, широката публичност при разгласяването на решението, продължителността на периода, през който са понасяни вреди и последвалата отрицателна реакция в социалния кръг на ищеца, както и при съобразяване на чл.52 от ЗЗД, Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия е била осъдена да заплати на ищеца обезщетение за причинените му неимуществени вреди, които съдът оценил по справедливост на 10 000 лева, а до размера съответно от 20 000 лева искът е бил отхвърлен като неоснователен. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно. В случая е предявен иск по чл.204, ал.1 от АПК за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на отменен като незаконосъобразен административен акт. С оглед данните по делото се установяват всички елементи от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Доказателствата по делото установяват наличието на кумулативно- необходимите предпоставки за ангажиране отговорността на Комисията: 1. незаконосъобразен административен акт; 2. неговата отмяна по съответния ред в настоящия случай сам административният орган оттегля акта си; 3. реално настъпили неимуществени вреди и 4. причинна връзка между постановения незаконосъобразен административен акт и вредоносния резултат. В исковото производство по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, когато се преценяват настъпилите вреди, трябва да се отчетат кумулативните им последици за ищеца, във връзка с неговите специфични твърдения, като се проведе едно пълно и главно доказване на твърдените факти. Субективното право на обезщетение възниква само ако вредите са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното волеизявление на административен орган чл.4 от ЗОДОВ. Преки са вредите, които са нормално настъпваща и обусловена последица от вредоносния резултат, т.е. които са адекватно, обусловено следствие от увреждането. Непосредствени вреди са тези, които са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. Такива са вредите, които следват пряко и директно, без опосредяване от други правопроменящи факти. Правилно АдмС-Ловеч е приел, че съобразно доказателствата по делото първата предпоставка наличие на незаконосъобразен административен акт е налице, а именно Решение 2-455/29.01.2015 г. на КРДОПБГДСРСБНА, с което въз основа на фактическа грешка и нееднозначна информация е обявена принадлежност към органите по чл.1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Това решение е оттеглено от издателя му с ново Решение 2-455-А/11.03.2015 г., в частта, с която е обявена и установена принадлежност на Т. Г. към органите в цитирания по-горе член от приложимия закон, като в същото е постановено да се заличи информацията в интернет страницата на Комисията. Настоящата инстанция споделя и решаващия извод на съда, че ищецът безспорно е понесъл неимуществени вреди във връзка с незаконосъобразно обявената му принадлежност. Претърпените от Т. С. Г. неимуществени вреди са в резултат на незаконосъобразното Решение 2-455/29.01.2015г. в частта, с която е установена и обявена принадлежността му към органите на чл.1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Поради обявената му принадлежност към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, Т. Г. е претърпял негативни преживявания, изразяващи се в уронване на престижа и достойнството му, притеснения, хроничен психоемоционален стрес, обида и чувство на безпомощност. Доказва се, че безспорно решението на Комисията е имало и негативен отзвук в обществото /публикации в медии, подигравки и подмятания/ и политическите среди, което е довело до прояви на отрицателно отношение спрямо Г.. Свидетелските показания свидетелстват и за обстоятелството, че ищецът е бил кандидат за кмет на [населено място], но политическата партия, която го издигнала като кандидат, свалила доверието си от него. Негативните преживявания са установени чрез разпитаните по делото свидетели, като също и чрез приетите съдебно-медицински експертизи. След анализ на доказателствата по делото, събраните гласни такива, приетите съдебно-медицински експертизи и съдебната практика, правилно административният съд е направил извод за установеност на всички предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради и което обосновано е уважил частично исковата претенция при правилно приложение на материалния закон. Според настоящият съдебен състав категорично са налице негативни психични преживявания и отрицателни емоционални състояния, свързани с незаконосъобразното Решение 2-455 от 29.01.2015 г. на Комисията и неговото оповестяване. Настоящата инстанция обаче споделя възражението на касационния жалбоподател, че присъдения размер на обезщетението е завишен. При определяне на размера на дължимото обезщетение следва да се отчетат кумулативните им последици за ищеца, във връзка с неговите специфични твърдения, като се проведе едно пълно и главно доказване на твърдените факти. Настоящата инстанция намира, че безспорно едно такова травматично събитие, което неминуемо разбърква живота и ежедневието на един човек, би могло да окаже и негативни последици върху здравето му. Ноторно е известен фактът, че стресът разболява. И все пак стресът се отразява на различните хора по-различен начин. По делото останаха ненапълно доказани твърдените от ищеца здравословни последствия, които са причинени именно във връзка с постановеното от Комисията решение. Касационният съд обръща внимание на представените по делото медицински документи. Амбулаторен лист 1312 от дата 17.12.2015 г. /лист 127 от делото пред АС Ловеч/, който е и единственият медицински документ с дата, която е най-близо до времето на вредоносното събитие, свидетелства за мъж в задоволително общо състояние, ориентиран и без температура. Амбулаторен лист 1313 от същата дата свидетелства за диагнозата [заличен текст]. В проведено с вещото лице-психолог интервю съобщава, че има високо кръвно от 2014 г. /лист 227 от делото пред АС Ловеч/ Действително безспорно по делото се установява, че ищецът е с диагноза [заличен текст] и попада в така наречената рискова група с висок риск от сърдечно-съдови усложнения, така че едно такова травматично събитие може да окаже негативно влияние върху това състояние, но не би могло да се заключи, че единствената причина за здравословните проблеми на Г. са обявената му принадлежност. Както може да се прочете и от обясненията на вещото лице Нервно-психичния стрес винаги може да се отрази на здравословното му състояние, но той е само един от рисковите фактори и в никакъв случай не може да се каже, че само той е допринесъл само за това му здравословно състояние . Отбелязва и че също няма достатъчно медицински документи, за да се заключи, че именно стресът от това събитие е довел до влошеното му състояние. Следващите медицински документи са чак от 2018 г. От 2015 г. до 2018 г. все пак е изминал един дълъг период от време и предвид твърденията за влошено здравословно състояние, възникват въпроси защо няма други медицински документи. Не се изтъкват и твърдения да съществуват такива. Настоящата инстанция намира, че представеният амбулаторен лист от 05.07.2022 г. е неотносимо към настоящото дело доказателство. То се отнася за период доста отдалечен от времето на вредоносното събитие, а първоинстанционният съд приема за процесен периодът от 29.01.2015 до 29.07.2016 г. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Съгласно теорията и съдебната практика, "пряка и непосредствена" е тази вреда, която следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно необходимата причинно следствена връзка, която съществува между тях. Пряка последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, т. е. увреденото лице не би претърпяло вредите, ако не бе незаконосъобразния административен акт, и ако административният орган или длъжностните лица бяха действали съобразно закона. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. Връзката между вредоносното събитие и твърдените вреди след един определен период от време се прекъсва и не би могло да се направи извод, че тези вреди са преки. Настоящия състав на Върховния административен съд не отрича обстоятелството, че Решение 2-455/29.01.2015г. е повлияло силно негативно върху живота и здравето на ищеца. Действително Г. е преживял стрес и неговите реакции и преживявания са логичен отговор на тези необичайни и злепоставящи го събития. Както и първоинстанционният съд отбелязва, здравословните проблеми на Г. са повлияни от редица фактори, част от които не са свързани с решението на Комисията. Настоящата инстанция по никакъв начин не се опитва да омаловажи преживяванията на ищеца, но счита, че сумата от 10 000 лв. се явява прекомерно завишена и настоящият състав на ВАС следва да обсъди справедливия размер на вредите, който да присъди на лицето. Неимуществените вреди не могат да бъдат определени с абсолютна точност и не съществува изработена методика за тяхното определяне. Съгласно разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), обезщетението за неимуществени вреди се присъждат от съда по справедливост. Изискването за справедливо определяне на обезщетението за неимуществени вреди е свързано с преценката на конкретни обективно настъпили обстоятелства, включително и периода, през който те са търпени. От исковата молба не става ясно за какъв период ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди. При всички положения това е периодът от издаване на незаконосъобразния акт, до оттеглянето му /29.01.2015г. 11.03.2015г./. Първоинстанционният съд, за да определи справедливото обезщетение, което зависи от интензитета на вредите и периода, през който лицето е изпитвало интензивно неблагоприятните усещания, се позовава на обясненията на вещото лице-психолог, дадени в съдебно заседание, като определя този период на година и половина. С оглед на горното, справедливият размер на обезщетението за претърпените от Т. Г. неимуществени вреди в следствие на незаконосъобразното Решение 2-455/29.01.2015 г. на КРДОПБГДСРСБНА следва да бъде определен в размер на 3000 /три хиляди/ лв., ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба 10.10.2019 г. до изплащането им. Поради това следва да се приеме, че касационната жалба на Комисията срещу решението в частта за неимуществените вреди от оттегления административен акт е частично основателна. Размерът на определеното обезщетение следва да бъде намален от 10 000 лв. на 3000 лв. За разликата над 3000 лв. до 10 000 лв., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. В останалата осъдителна част, с която е присъдено обезщетение в размер на 3000 лева решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 (сто) лева на основание чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,