Решение № 170 от 30.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 5/2009 г.

Решение № 170 от 30.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 5/2009 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Тодор Домузчиев Производството е по чл. 290 и сл. от ГПК. "П" О. гр. Ш. несъстоятелност/ е подал касационна жалба против решение № 336/24.10.2008 г. по гр. д. № 405/2008 г. на Ш. окръжен съд. С обжалваното решение въззивният съд оставя в сила решение № 282/15.04.2008 г. по т. д. № 3427/2007 г. на Ш. районен съд, с което се отхвърлят предявените в обективно съединение искове на "П" О. гр. Ш. несъстоятелност/ против "Е" ЕО. гр. Ш., предявени с правно основание чл. 327, ал. I ТЗ за заплащане на сумата 3 030,00 лв., претендирана като цена на стока по данъчна ф-ра № 94/19.05.2003 г., и по чл. 86, ал. I ЗЗД - обезщетение за забава в размер на 1 782,24 лв., поради извършено съдебно прихващане с насрещно изискуемо и ликвидно парично вземане на "Е" ЕО. за сумата 18 786,00 лв., произтичащо от запис на заповед, издаден на 30.04.2003 г. от "П" ООД Ш. с поематeл Е. М. А. и джиратар "Е" ЕО., на основание джиро от 20.01.2008 г. Ответникът по касация - "Е" ЕО. от град Ш., чрез пълномощника си а. Г, е подал отговор по реда на чл. 287, ал. I ГПК, с който заявява становище, че въззивното решение е правилно и следва да се остави в сила. ВКС състав на II т. о. намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Въззивният съд е приел за установено, че вземанията на П. " О. гр. Ш. несъстоятелност/ против "Е" ЕО. гр. Ш., по исковете предявени с правни основания чл. 327, ал. I ТЗ за заплащане на сумата 3030,00 лв. по данъчна ф-ра № 94/19.05.2003 г., и по чл. 86, ал. I ЗЗД - обезщетение за забава в размер на 1 782,24 лв., са основателни и се признават от ответника. Същевременно е прието, че възражението което се прави от ответника за прихващане до размера на по-малкото задължение, с вземането по запис на заповед от 30.04.2003 г., издаден от ищеца за сумата 18 786,12 лв. с падеж 30.04.2006 г., е основателно. Това вземане не било предявено пред синдика (по отношение на ищцовото дружество е открито производство по несъстоятелност на 26.05.2004 г., а на 17.04.2006 дружеството е обявено в несъстоятелност) в сроковете по чл. 685, ал. I ТЗ и чл. 688, ал. I ТЗ, вземането по записа на заповед е станало изискуемо по време на производството по несъстоятелност, и съгласно чл. 645, ал. I изр. 2-ро ТЗ кредиторът може да извърши прихващане. Горното е мотивирало въззивния съд да приеме, че прихващането е допустимо, и поради това е потвърдено първоинстанционното решение, с което са отхвърлени исковете като погасени чрез прихващане. Въззивното решение е неправилно. Чл. 645, ал. I изр. второ ТЗ дава възможност на кредитор, чието вземане е станало изискуемо по време на производството по несъстоятелност, да извърши прихващане със свое задължение към несъстоятелния длъжник. В процесния случай по предявен облигационен иск от синдика с цел попълване масата на несъстоятелността на длъжника "П" О. гр. Ш. несъстоятелност/, "Е" ЕО. - ответник по иска, с вземане произтичащо от запис на заповед, издаден на 30.04.2003 г. от "П" О. гр. Ш. с поематeл Е. М. А. и джиратар "Е" ЕО., на основание джиро от 20.01.2008 г. и при настъпил падеж на 30.04.2006 г., е направил в съдебно заседание на 31.01.2008 г. възражение за прихващане, което е прието от въззивния съд за основателно. По принцип прихващането не е типичен способ който се ползва при попълване масата на несъстоятелността, тъй като резултата от прихващането ще има за правна последица удовлетворяване на вземането на кредитора, но и невключване на имуществените права с които се компенсира в масата на несъстоятелността, и затова прихващането може да стане само при наличието на определени условия. Съгласно чл. 685, ал. I ТЗ кредиторите предявяват писмено своите вземания пред съда по несъстоятелността в срок до един месец от вписване в търговския регистър на решението за откриване на производството по несъстоятелност (преди изменението с § 164 ПЗР ЗИД на ТЗ - ДВ бр. 38/2006 г., от обнародване на съобщението в Държавен вестник). В процесния случай няма спор по фактите по делото, а именно, че записът на заповед е издаден на 30.04.2003 г., падежът е на 30.04.2006 г., а междувременно по отношение на "П" О. гр. Ш. е открито производство по несъстоятелност на 26.05.2004 г., както и, че поематeлят за записа на заповед Е. М. А. не е предявил вземането си по реда на чл. 685, ал. I ТЗ, и по реда на чл. 688, ал. I ТЗ в двумесечен срок след изтичане на срока по чл. 685, ал. I ТЗ. Предявяване на вземането има съществено значение за определяне структурата на дълга на несъстоятелния длъжник, и това е така, защото от определяне размера на вземанията на кредиторите спрямо несъстоятелния търговец зависят възможностите за оздравяване на предприятието, или пък самото удовлетворяване на кредиторите при осребряване на имуществото от масата на несъстоятелност, ако не се стигне до оздравяване, от предявените вземания се определя и състава на събранието на кредиторите, а освен това, което в настоящия случай е особено важно, непредявяването на вземането от кредитора Е. М. А., произтичащо от процесния запис на заповед, има за правна последица правопогасяващо действие относно това вземане и е пречка да бъде предявено отново, съгласно разпоредбата на чл. 688, ал. I изр. 2-ро ТЗ. При това положение, след като е погасено правото на вземане спрямо длъжника в несъстоятелност, поемателят на записа на заповед, респ. джиратарят, както е в случая, не би могъл да извърши прехващане по реда на чл. 645, ал. I изр. 2-ро от ТЗ. Фактът, че падежът на вземането по процесния запис е посочен на дата 30.04.2006 г., което по време е след датата на откриване на производството по несъстоятелност, не може да обоснове извод, че кредиторът не е следвало да предяви вземането си по реда на чл. 685, ал. I ТЗ, респ. по чл. 688 ал. I ТЗ, тъй като законът говори общо за "предявяване на вземания", а не за "предявяване на изискуеми и ликвидни вземания". Аргумент в подкрепа на горното е и разпоредбата на чл. 725, ал. I ТЗ, която има предвид вземане под отлагателно условие, а то не би могло да бъде изискуемо преди сбъдване на условието. Независимо, че поематeлят Е. М. А. е джиросал вземането си по записа на заповед на Е М. - 90" ЕО. на основание джиро от 20.01.2008 г., тоест по време след като вече са били изтекли сроковете по чл. 685, ал. I ТЗ и чл. 688, ал. I ТЗ, съответно един месец и два месеца, считано от 26.05.2004 г. когато е открито производството по несъстоятелност, Е М. - 90" ЕО. в качеството си на джиратар ще носи всички неблагоприятни последици за вземането което му е джиросано, тъй като той не може да има повече права от прехвърлителя, чието вземане както бе посочено по-горе е погасено поради бездействието му. Предвид изложеното ВКС II т. о. в настоящия състав счита, че след като вземането по записа на заповед е било погасено поради неупражнено право за предявяването му в законните срокове, прихващане в настоящия случай не може да се извърши, и затова приетото от въззивния съд в обратен смисъл е неправилно. Ето защо въззивното решение следва да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което се уважат исковете предявени с правно основание чл. 327, ал. I ТЗ за сумата 3030,00 лв., претендирана като цена на стока по данъчна ф-ра № 94/19.05.2003 г., и по чл. 86, ал. I ЗЗД - обезщетение за забава в размер на 1 782,24 лв. за неплатена в срок главница, тъй като тези претенции се доказват от релевираните по делото доказателства, включително и от назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, и се признават от ответника. Водим от горното, състав на II търг. отделение на ВКС,