Решение № 15259 от 9.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1562/2020 г.

Решение № 15259 от 9.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1562/2020 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по две касационни жалби, подадени от 1. К. Кисьов от [населено място], чрез адв. Радева и 2. главния архитект на Община Чепеларе, чрез адв. Стамболова срещу решение № 479 от 25.11.2019 г., постановено по адм. дело № 397/2019 г. на Административен съд - Смолян. С доводи за недопустимост на решението се иска обезсилването му и алтернативно – отмяната му като неправилно и необосновано. Претендират се разноски. Ответницата А. Кисьова, чрез адв. Къдрински, оспорва касационните жалби и моли за оставяне в сила на решението като законосъобразно. Претендира разноски. Останалите ответници не вземат становище по жалбите. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационните жалби и предлага да се отмени решението като неправилно и незаконосъобразно с произнасяне по същество по реда на чл. 221, ал. 2, пр. 2 АПК и отхвърляне оспорването на Разрешение за строеж № 9/20.03.2019 г., издадено от главния архитект на Община Чепеларе. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни и са процесуално допустими, а разгледани по същество се явяват основателни, по следните съображения: С обжалваното решение е отменено по жалба на А. Кисьова Разрешение за строеж /РС/ № 9/20.03.2019 г., издадено от главния архитект на Община Чепеларе на К. Кисьов за " Пристройка и надстройка на съществуваща жилищна сграда" в УПИ ХІХ-520, кв. 64 по плана на гр. Чепеларе. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че жалбоподателката попада в кръга за заинтересованите лица по чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ, тъй като се легитимира като съсобственик на самостоятелна сграда в имота, макар и без право на собственост върху земята, по силата на нот. акт, от което следва, че е налице хоризонтална етажна собственост и липса на надлежно дадено от оспорващата А. Кисьова съгласие по чл. 183, ал. 2 ЗУТ. Така постановеното решение е необосновано и незаконосъобразно, поради неправилно тълкуване и прилагане нормите на ал. 1 и ал. 2 на чл. 183 от ЗУТ във връзка с безспорно установената по делото фактическа обстановка. Правният извод за допустимост на производството, образувано по жалба на А. Кисьова срещу Разрешение за строеж /РС/ № 9/20.03.2019 г., издадено от главния архитект на Община Чепеларе на К. Кисьов за " Пристройка и надстройка на съществуваща жилищна сграда" в УПИ ХІХ-520, кв. 64 по плана на гр. Чепеларе е съответен на нормата на чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ, тъй като в обхвата на заинтересованите лица попадат и носителите на ограничени вещни права, каквато се явява оспорващата Кисьова. От приложените по административната преписка и представени по делото документи се установява, че А. Кисьова не е между съсобствениците на имота / УПИ ХІХ-520, кв. 64 по плана на гр. Чепеларе/, в който е разрешеното надстрояване и пристрояване с процесното РС № 9/20.03.2019 г., издадено от главния архитект на Община Чепеларе, тъй като с нот. акт № 79, н. дело № 170/1986 г. е прехвърлила, съвместно със съпруга си, починал през 2014 г. срещу задължение за издръжка и гледане на сина си З. Кисьов 1/2 ид. ч. от УПИ-то, ведно с част от сградата. Впоследствие, с нот. акт. № 67, н. д. № 81/1998 г. е признато давностно владение на оспорващата и съпруга й К. Кисьов върху сградата /едноетажна, в северозападната част на УПИ ХІХ-520, кв. 64 по плана на гр. Чепеларе/ от 65 кв. м., без дворното място. В този смисъл са и вписванията в КККР, видно от приложените по делото скици – съсобственици на имот с идентификатор 80371.242.520, идентичен по площ и граници с УПИ ХІХ-520 са З. Кисьов с 1/2 ид. ч. и титуляра на РС К. Кисьов с 1/4 ид. ч. и Н. Узунова с 1/4 ид. ч. Така описаните съсобственици на имота, включително Р. Кисьова, са учредили надлежно право на строеж с нот. акт № 14, н. дело № 14/07.02.2019 г. на съсобственика и титуляр на процесното РС К. Кисьов за разрешеното пристрояване и надстрояване по разрешението за проектиране от 10.09.2018 г. по реда на чл. 183, ал. 1 ЗУТ. От изложеното следва, че изводът на административния съд за допустимост на съдебното производство е съобразен с нормата на чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ и установеното "съпритежание" на оспорващата А. Кисьова в УПИ ХІХ-520, тъй като същата е носител на ограничено вещно право на ползване в имота. Неправилно е обаче обвързването на тази норма с изискванията по чл. 183, ал. 1 ЗУТ, тъй като оспорващата не е съсобственик в имота, т. е. не попада в кръга на лицата, които в качеството си на съсобственици на имота следва да учредят право на надстрояване и пристрояване с "договор в нотариална форма" на съсобственика си, в случая –титуляра на РС К. Кисьов. Позовавайки се на ал. 2, чл. 183 ЗУТ, административният съд не е взел предвид, че изискуемото съгласие /декларация/ от всички собственици в етажната собственост е обвързано само и единствено с "надстрояване или пристрояване на сграда-етажна собственост". В случая тази хипотеза не е приложима, тъй като не се твърди и не се установява разрешеното пристрояване и надстрояване на сградата с процесното РС да касае сграда в режим на ЕС. Напротив, от доказателствата по делото, които не се оспорват от страните, се установява, че разрешеното пристрояване и надстрояване е на сграда, която е индивидуална собственост на един от съсобствениците на УПИ-то - К. Кисьов. Следователно при липсата на каквито и да било данни и доказателства, вкл. и доводи, за съсобственост на оспорващата върху УПИ ХІХ-520 / имот с идентификатор 80371.242.520/, както и по отношение на предвидената за пристрояване и надстрояване сграда в имота, нейното съгласие не е изискуемо по смисъла на чл. 183, ал. 1 ЗУТ, в която хипотеза правилно е издадено процесното РС. Изводът на административния съд, заложен декларативно /без мотивировка/, в обжалваното решение, че е налице вертикална етажна собственост, поради установена съсобственост на оспорващата Кисьова върху една от четирите сгради в имота е неправилен, тъй като следващото правото на съсобственост върху сградата ограничено вещно право на строеж и ползване на имота не могат да обосноват право на собственост върху същия. Следва да се подчертае и това, че нормите на ал. 1 и ал. 2 на чл. 183 от ЗУТ категорично и изчерпателно визират изискванията за нов строеж, пристрояване и надстрояване в две отделни хипотези – в съсобствен имот /ал. 1 и в сграда-етажна собственост /ал. 2/. Разширителното тълкуване на изискуемите предпоставки по тези две разпоредби е недопустимо. Ирелевантни се явяват в тази връзка наведените в процеса доводи за обема на притежаваните от страните вещни права, тъй като споровете за собственост, както по отношение на имота, така и по отношение на изградените в него постройки, са извън компетентността на административния орган, издал РС, който съблюдава изискванията на съответната законова норма /чл. 183, ал. 1 ЗУТ/ във връзка с вписванията в КР. Предид изложеното и като постановено при неправилно приложение на материалния закон, обжалваното решение следва да бъде отменено и по реда на чл. 222, ал. 1 АПК – постановено друго, с което се отхвърли жалбата на А. Кисьова срещу Разрешение за строеж № 9/20.03.2019 г., издадено от главния архитект на Община Чепеларе като неоснователна. Предвид своевременно и надлежно заявените претенции от двамата касатори за присъждане на разноски и изхода на делото, ответницата А. Кисьова дърли реално направените в съдебното производство разноски както следва: 670 лв в полза на К. Кисьов по представен списък по чл. 80 ГПК и 970 лв в полза на Община Чепеларе по представен списък по чл. 80 ГПК. Възражение за прекомерност не е направено. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение