Решение № 11636 от 27.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11339/2022 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. Тодоров против решение 6245 от 27.10.2022 г., постановено по адм. дело 7670/2022 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 234 от 27.04.2022 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), постановено по преписка 502/2020 г. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на съдебното решение поради необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска отмяна на решението на АССГ и постановяване на ново, с което жалбата му да бъде уважена. Претендира направените разноски. Ответната страна Комисията за защита от дискриминация (КЗД), чрез процесуалния си представител юрк. Михайлова, оспорва касационната жалба в съдебно заседание, като счита същата за неоснователна и иска да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна Юробанк България АД, оспорва касационната жалба в писмен отговор, чрез пълномощника си юрк. Пеева, и иска да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК и в размер съгласно Закона за правната помощ. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира касационната жалба за допустима като подадена против подлежащ на оспорване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С оспореното решение АССГ е отхвърлил жалбата на Е. Тодоров против решение 234 от 27.04.2022 г. по преписка 502/2020 г. на КЗД, с което Петчленен заседателен състав на КЗД е приел за установено, че Юробанк България АД, не е извършило по-неблагоприятно третиране на Е. Тодоров от гр. Летница по признаци лично положение и етническа принадлежност по чл. 4 от ЗЗДискр. и е оставил без уважение жалбата на Е. Тодоров с вх. 44-00-2637/03.09.2020 г. и допълнение към нея с вх. 44-00-3521/17.11.2020 г. по описа на КЗД. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореното пред него решение на КЗД е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон и неговата цел. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Законосъобразни са изводите на съда, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма и при спазване на изискванията за негово съдържание, посочени в чл. 66 от ЗЗДискр. Правилно съдът приема, че при постановяване на решението КЗД не е допуснала съществени нарушения на административнопроизводствените правила, установени в чл. 50 чл. 70 от ЗЗДискр. Правилен е и изводът на съда, че постановеният с решението на КЗД резултат е материално законосъобразен, защото решението съответства на фактите по спора и приложимото за тях право. Наведените от жалбоподателя пред КЗД оплаквания не сочат на извършването на пряка или непряка дискриминация спрямо него на основата на твърдените признаци лично положение и етническа принадлежност от страна на Юробанк България АД. Съгласно разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр., определяща разпределението на доказателствената тежест в производството пред КЗД, в тежест на жалбоподателя е да представи факти, от които може да се направи извод, че равното третиране е нарушено, а такива относими конкретни факти в случая не са посочени и не са установени. С разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. се забранява императивно всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Законът за защита от дискриминация цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение въз основа на признаците, изброени в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. При всички случаи, санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези, като неравното третиране според нормата на § 1, т. 7 от ДР от ЗЗДискр. е всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси. За да е налице проява на дискриминация, е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическите състави на посочените разпоредби, съответно, за да е осъществен състав на нарушение на антидискриминационното законодателство, следва да е установено различно третиране на лицето, при наличие на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, изразяваща се в признак по чл. 4 от ЗЗДискр. В настоящия случай в жалбата си до КЗД Е. Тодоров не излага твърдения за това в какво се изразява различното му третиране от страна на сочения за дискриминатор Юробанк България АД, не посочва конкретно проявление на признака лично положение, чието съдържание следва да бъде конкретизирано във всеки отделен случай, не сочи обстоятелства, от които да е възможно да се установи наличие на причинно-следствена връзка между спорното третиране и претендираните защитени признаци лично положение и етническа принадлежност, както и не посочва определено лице/лица за сравнение, намиращи се при сходни обстоятелства, спрямо които да се извърши сравнението за по-неблагоприятното му третиране. Правилно първоинстанционният съд посочва в мотивите на обжалваното решение, че за да осъществи състав на дискриминация банката трябва да е извършила такива действия спрямо жалбоподателя, които да се различават от действията й спрямо други длъжници в сходно положение, като тази разлика следва да произтича единствено и само от твърдените от жалбоподателя защитени признаци. Такова поведение на банката, обуславящо неравно третиране спрямо Е. Тодоров, не е установено по преписката. Не се установява и наличието на значим, особен, присъщ и определящ личността на жалбоподателя белег, в зависимост от който Юробанк България АД да е предприела действия спрямо него, поставящи го в по-неблагоприятно положение от други лица при сравними сходни обстоятелства. Такъв белег не се и твърди от жалбоподателя. Твърденията му за извършена спрямо него дискриминация в резултат на предприетите от банката действия по принудително събиране на вземанията й по сключения с жалбоподателя договор за кредит не могат сами по себе си да бъдат определени като факти, установяващи неравно третиране на основата на защитен признак по смисъла на чл. 9 във вр. с чл. 4 от ЗЗДискр. По преписката и по делото не е установено наличието на факти, които могат да обосноват извод за нарушение на принципа на равно третиране на Е. Тодоров в качеството му на длъжник по договора за кредит. Договорът е сключен през 2006 г. с Юробанк България АД и видно от събраните по преписката доказателства липсва точно и редовно изпълнение, считано от 2015 г. Предприетите от банката действия за удовлетворяване на вземанията й по кредита съобразно приетите от нея вътрешни правила за действие при събиране на проблемни кредити не могат да обосноват извод за по-неблагоприятно третиране на жалбоподателя. Правилно първоинстанционният съд приема, че в настоящия случай не се установяват действия, осъществяващи неравно третиране на основата на някой от твърдените признаци по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. По отношение на признака лично положение не са посочени каквито и да е факти, изпълващи законовото понятие с конкретно фактическо съдържание, съответно не е доказано и наличието на причинна връзка между твърдяното дискриминационно деяние и защитените признаци по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Предвид всичко гореизложено, като е приел, че оспореният административен акт е и материално законосъобразен, първоинстанционният съд е постановил съдебен акт в съответствие с материалния закон. Изводите на съда почиват на правилни фактически установявания. Обсъдени са всички относими към спора доказателства, като в съответствие със същите решаващият състав е достигнал до верни и обосновани изводи от фактическа и правна страна. При тези съображения не се установяват сочените в касационната жалба пороци по чл. 209, т. 3 от АПК. Не се доказва и наличието на такива по чл. 209, т. 1 и т. 2 от АПК, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото основателни са претенциите на КЗД и на Юробанк България АД за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, което на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да се определени в минималния размер от 100,00 (сто) лв. за всеки от ответниците по касация, като касаторът бъде осъден да ги заплати. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,