Решение № 10122 от 23.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2179/2019 г.

Решение № 10122 от 23.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2179/2019 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисията), насочена срещу Решение № 7268/04.12.2018 г. по административно дело № 6328/2018 г. на Административен съд- С.- град (АССГ). В касационната жалба на КЕВР се твърди неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост– касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита се, че КЕВР дължи произнасяне с издаване на решение по подадената жалба, като непроизнасянето не формира мълчалив отказ по смисъла на Административно процесуалния кодекс, който да полежи на съдебен контрол. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и оставяне на подадената от Национална електрическа компания ЕАД жалба без уважение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Касационният жалбоподател- Комисия за енергийно и водно регулиране, в съдебно заседание, чрез юрисконсулт Ненков моли да се обезсили решението на АССГ, като недопустимо. Намира, че видно от представените писмени доказателства в днешното съдебно заседание, Комисията се е произнесла по подадената жалба с изрично Решение Ж- 334 от 14.05.2020 г. на КЕВР и не е бил налице мълчалив отказ. Ответникът "Национална електрическа компания" ЕАД, в съдебно заседание, чрез старши юрисконсулт Дамянова, поддържа жалбата и моли за решение, съобразно представените доказателства. Посочва, че с решението от 14.05.2020 г. на Комисията е удовлетворено искането на НЕК. Ответникът "Енерго Про Продажби" АД, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание и не ангажира становище по касационната жалба. Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор изразява становище за недопустимост на решението на АССГ. Счита, че мълчалив отказ на КЕВР по искане вх. № Е-13-01-15/18.03.2018 г., подадено от "Националната електрическа компания" ЕАД срещу "Енерго-про Продажби" ЕАД, не е бил формиран. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба на Национална електрическа компания ЕАД срещу мълчалив отказ на Комисия за енергийно и водно регулиране– КЕВР да се произнесе по жалба вх. № Е-13-01-15/16.03.2018 г. с правно основание чл. 22, ал. 1, т. 4 от ЗЕ. С обжалвания съдебен акт- Решение № 7268/04.12.2018 г. по административно дело № 6328/2018 г., Административен съд- С.- град е ОТМЕНИЛ мълчалив отказ на КЕВР да се произнесе по жалба с вх. № Е-13-01-15/16.03.2018 г. на "Национална електрическа компания" ЕАД срещу "Енерго Про Продажби" АД и е ВЪРНАЛ преписката на административния орган за произнасяне по посочената жалба, съобразно дадените в мотивите на решението указания. На следващо място е ОСЪДИЛ Комисията за енергийно и водно регулиране да заплати на Национална електрическа компания ЕАД сумата от 150 лв разноски по делото. За да постанови решението си, съдът е приел, че административното производство е започнало по жалба на Национална електрическа компания ЕАД срещу "Енерго про продажби" АД с вх. № Е-13-01-15/16.03.2018 г. с правно основание чл. 22, ал. 1, т. 4 от ЗЕ. Счел е, че правната регламентация на произнасянето от КЕВР по жалби се съдържа в нормите на чл. 22 и чл. 76 ЗЕ, чл. 142 и сл. от Наредба № 3. В изпълнение на правомощията си, съгласно посочените разпоредби от приложимата в случая Наредба, КЕВР следва да се произнесе с изричен акт, като възможност за мълчалив отказ не е предвидена. Приел, че като не е постановил решение по жалбата, а е допуснат мълчалив отказ, то същият е постановен при неспазване на изискуемата се форма – писмената под формата на решение, поради което същият се явява незаконосъобразен. Счел е, че при постановяване на оспорения мълчалив отказ са допуснати и съществени нарушения на административно- производствените правила, а именно изискването административният акт да е мотивиран, да са събрани относимите към спора доказателства, да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, да е съставен доклад, в който да са отразени становищата на страните, събраните доказателства, правните и фактическите констатации по жалбата, като в конкретния случай не е било извършено нито едно от посочените действия. В обобщение е намерил, че оспореният мълчалив отказ е издаден при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. По изложените съображения мълчаливият отказ е бил отменен и на основание чл. 173, ал. 2 АПК, преписката е била върната на административния орган за изрично произнасяне по жалбата на НЕК ЕАД с мотивирано решение съгл. чл. 147 от Наредбата, съобразно горните указания. Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Настоящата съдебна инстанция намира, че обжалваното съдебно решение е недопустимо на основание чл. 221, ал. 4 АПК. Първоинстанционният съд се е произнесъл по жалба срещу акт, който е оттеглен /хипотеза на чл. 159, т. 3 АПК/. Оттеглянето на акта представлява основание за недопустимост на жалбата, въз основа на която е образувано съдебното производство пред административния съд. Нормата на чл. 156, ал. 1 АПК изрично допуска възможността административният орган да оттегли изцяло или частично оспорения акт при всяко положение на делото със съгласието на останалите ответници. Посоченият текст налага извода, че оттеглянето може да се извърши и след постановяване на първоинстанционното съдебно решение, какъвто е и настоящия случай. По настоящото дело е прието Решение Ж- 334 от 14.05.2020 г. на КЕВР, с което е налице произнасяне по жалба с вх. № Е-13-01-15/16.03.2018 г. на "Национална електрическа компания" ЕАД срещу "Енерго Про Продажби" АД. С административния акт на КЕВР на основание чл. 22, ал. 1 и ал. 5 ЗЕ, чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката са дадени изрични указания на "Тополофикация Г." ЕАД и "Енерго Про Продажби" АД във връзка с оплакванията в жалбата на НЕК ЕАД. Отговорено е изцяло на оплакванията в жалбата, по която е бил налице мълчалив отказ на КЕВР. На свой ред, чл. 221, ал. 4 АПК урежда хипотезата, при която в хода на касационното обжалване административният орган, със съгласието на останалите ответници, оттегля административния акт. В този случай Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ, съдебно решение, като недопустимо и прекратява делото. С оглед произнасянето на съда по същество на спора и оттеглянето в последствие на оспорения мълчалив отказ, производството по делото е останало без предмет. Юридическият факт, породил процесуалната пречка за разглеждане на спора по същество, е настъпил след образуване на съдебното производство и е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка /т. е. процесуална пречка/ за надлежното упражняване на правото на жалба, за която съдът е длъжен да следи служебно по всяко време, докато процесът е висящ. В касационното производство това служебно задължение е регламентирано в нормата на чл. 218, ал. 2 АПК, като част от задължението на касационната инстанция е да следи служебно за допустимостта на обжалваното решение. Недопустимостта на съдебното оспорване обосновава недопустимост и на първоинстанционния съдебен акт, с който спорът е решен по същество – касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК. Следва да се отбележи, че правните последици от оттеглянето на административния акт, срещу който е подадена жалбата пред първата инстанция имат за последица заличаване с обратна сила на всички извършени процесуални действия. При наличието на основание за недопустимост на съдебния акт е безпредметно да се обсъждат останалите касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, наведени в касационната жалба. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 4 АПК обжалваното решение следва да се обезсили, а производството по делото на АССГ- да се прекрати. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 4 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение