Решение № 2961 от 13.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10428/2016 г.

Решение № 2961 от 13.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10428/2016 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на [фирма], чрез пълномощника на дружеството адв. Георги Хорозов, срещу решение № 1174 от 17.06.2016 г., постановено по адм. дело № 2262/2015 г. по описа на Административен съд – Бургас. Излагат се доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. Прави се искане за отмяната му. Ответникът – кметът на община Созопол, не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд – Бургас е отхвърлил жалбата на [фирма] срещу заповед № 8 – Z – 1469/27.10.2015 г. на временно изпълняващия длъжността кмет на община Созопол, с която на основание чл. 225а, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено премахването на незаконен строеж: открит басейн 15 мІ, находящ се в поземлен имот с идентификатор [номер], м. "Б.", землище на [населено място]. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма и на административнопроизводствените правила, както и в съответствие с материалния закон. Обосновал е извод за наличие на строеж, построен в имот, публична държавна собственост, без разрешение за строеж, което го прави незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и подлежи на премахване. Решението е правилно. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства. Правните изводи кореспондират с установените за спора релевантни факти и обстоятелства, изградени са въз основа на тях и съобразно относимите материалноправни разпоредби. Законосъобразно и обосновано съдът е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган предвид категорията на строежа - шеста и след изпълнение на процедурата по чл. 225а, ал. 2 ЗУТ - при надлежно съставен и съобщен констативен акт № 30 от 9.10.2015 г., в който е обективирано фактическото положение. Безспорно от доказателствата по делото, включително и от заключението (основно и допълнително) на приетата съдебно-техническа експертиза е установен незаконен строеж, извършен от [фирма]. Констатираният строеж "открит басейн" с описаните в заповедта технически параметри и местоположение е изпълнен без разрешение за строеж и одобрен инвестиционен проект в имот, публична държавна собственост, попадащ в зона "А" по смисъла на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК) и в защитена местност "К.". Заповедта е издадена въз основа на констативния акт и окомерната скица в него, отразяваща разположението на строежа в самия имот и отстоянията до съседните сгради. Съгласно заключението на вещото лице басейнът е разположен пред сграда с идентификатор [номер], собственост на дружеството - жалбоподател, като се допира (тангира) до границата между поземлените имоти с идентификатори [номер] и [номер] – собственост съответно на жалбоподателя и държавата, което потвърждава описаното в констативния протокол и съответства на фактическите констатации в заповедта. Безспорно е установено, че извършител на строежа е [фирма]. Възраженията, че това обстоятелство не е доказано в проведеното административно производство и неправилно дружеството е посочено като адресат на заповедта, са неоснователи. От доказателствата по делото е видно, че цялото пространство около процесния басейн, представляващо декоративна тревна площ, се поддържа като едно цяло и неговото функционално предназначение е да обслужва вилно селище "А.". При тези данни изводът на първоинстанционния съд, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е законосъобразен. Цитираната разпоредба сочи, че строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Такива строежи по силата на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ се премахват със заповед на кмета на общината или упълномощено от него длъжностно лице. Неоснователно е възражението в касационната жалба относно липсата на компетентност на временно изпълняващия длъжността кмет на община Созопол, поради това, че няма изрично упълномощаване да издава заповеди като процесната. С решение № 1358/17.09.2015 г. на общински съвет - Созопол П. Ч. - заместник кмет на основание чл. 42, ал. 6 ЗМСМА във вр. с чл. 161, ал. 1 от Изборния кодекс е определена за временно изпълняващ длъжността кмет. По делото няма данни това решение е оспорено по предвидения в закона ред и като влязъл в сила акт то е породило правни последици. Временно изпълняващият длъжността кмет притежава целия обем от правомощия на кмет на общината. Инцидентен съдебен контрол върху решение № 1358/17.09.2015 г. на общински съвет - Созопол е недопустимо да бъде осъществен в настоящото производство. В случая издателят на заповедта не действа като заместник кмет, за когото е необходимо изрично упълномощаване съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, а като кмет, поради което разполага и с правомощието да издаде заповед за премахване на строеж от шеста категория. В касационната жалба е направено възражение и за немотивираност на оспорената заповед, доколкото липсва основанието по чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ – несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план (ПУП). Съгласно заключението на вещото лице за имота, в който е извършено строителството няма одобрен ПУП и преценка за съответствие с такъв не може да бъде извършена. Безспорно е установено по делото, че строежът е изпълнен в имот, публична държавна собственост, който попада в защитена местност и строителство върху нея е допустимо само за мероприятия по опазване на природната среда по ред, предвиден в Закона за защитените територии. Независимо от това дали е изпълнена хипотезата на чл. 225, ал. 1, т. 1 ЗУТ, обосновано е заключението на съда, че строежът подлежи на премахване поради липса на одобрени строителни книжа на второто, посочено в заповедта основание по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Като е приел, че оспорената пред него заповед е законосъобразна, административният съд е постановил съответно на материалния закон решение. Не са налице твърдените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,