Решение № 2434 от 14.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14008/2019 г.

Решение № 2434 от 14.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14008/2019 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Дирекция "Инспекция по труда Софийска област" със седалище в гр. София срещу решение № 1813 от 3.10.2019 г., постановено по адм. дело № 1126 по описа за 2019 г. на Административен съд – Пловдив, с което е отменено постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 25.03.2019 г. на инспектор в "Инспекция по труда Софийска област" – София. Изложените съображения за недопустимост и необоснованост на съдебното решение са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. Ответникът "Маркони Груп Лес" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив е оспорил касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал мотивирано заключение за основателност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – Пловдив е отменил постановление от 25.03.2019 г. на контролен орган в "Инспекция по труда Софийска област" – София, издадено на основание чл. 405а, ал. 1 от КТ, с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между "Маркони Груп Лес" ЕООД, гр. Пловдив, като работодател и Н. Доросиев като работник на длъжност "секач", починал при злополука на 11.11.2018 г. Съгласно разпоредбата на чл. 405а, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда. С ал. 2 е предвидено, че постановление по ал. 1 се издава и при смърт на работника или служителя, настъпила до установяване на нарушението на чл. 1, ал. 2. На основание чл. 154, ал. 1 от АПК съдът конституира страните служебно при спазване на съдопроизводственото правило на чл. 153, ал. 1 от АПК, което определя като страни по делото оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. Когато административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 152, ал. 3, съдът определя срок за изпълнението му. С определението си от закрито заседание на 17.04.2019 г. Пловдивският административен съд е пропуснал да конституира като заинтересовани страни наследниците на починалия работник, по отношение на когото е обявено съществуването на трудово правоотношение. От документите в административната преписка (протоколи за разпит по ДП № 140/2018 г. по описа на ОСлО при СОП) е видно, че починалото лице е оставило за наследници съпругата си М. Доросиева и сина си Г. Доросиев, които са заинтересовани от изхода на спора за законосъобразност на постановлението за обявяване на трудово правоотношение между техния наследодател и "Маркони Груп Лес" ЕООД, гр. Пловдив. Постановлението за обявяване съществуването на трудово правоотношение разпростира своите правни последици не само по отношение на работодателя, но и по отношение на работника (в случая неговите наследници). Участието на тези лица като заинтересовани страни наред с административния орган и работодателя е задължително предвид наличието на общи факти, изискващи разрешаване на правния спор по отношение на двете страни по обявеното трудово правоотношение. Провеждането на съдебното производство и постановяването на съдебно решение без участието на надлежни страни е недопустимо. Налице е касационното основание по чл. 209, т. 2 от АПК, поради което на основание чл. 221, ал. 3 от АПК обжалваното съдебно решение следва да бъде обезсилено като недопустимо, а делото – върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. По изложените съображения Върховният административен съд, шесто отделение,