Решение № 96 от 19.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2255/2014 г.

Решение № 96 от 19.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2255/2014 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е образувано по подадената от И. А. С. от [населено място], чрез пълномощника му адв. Св. С., молба за отмяна на влязлото в сила решение от 26.06.2013 г. по гр. д. № 582/2013 г. на Русенския окръжен съд, с което родителските права по отношение на детето на страните И. С. са предоставени на майката Е. Н., при нея е определено и местоживеенето на детето, определен е режим на лични отношения с бащата, сега молител и същият е осъден да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 80 лв., считано от влизане в сила на решението. Решението е влязло в сила на 11.02.2014 г., когато с определение по гр. д. № 6043/2013 г. на ВКС не е допуснато касационното му обжалване - чл. 296, т. 3 предл. 1 ГПК. Молителят поддържа да е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на решението, позовавайки се на писмени доказателства за осъждането на майката Е. Н. в Гърция, които не са били известни при решаване на делото. Поддържа същите да са от съществено значение за делото с оглед поведението на майката, създаващо опасност за душевното и морално развитие на детето. Ответницата по молбата за отмяна - Е. Н., чрез адвокат К. А., оспорва същата по съображенията в писмения й отговор и в съдебното заседание. С определение № 98 от 20.05.2014 г. касационният съд е допуснал до разглеждане подадената молба за отмяна. Като взе предвид изложените от страните съображения, Върховният касационен съд, в настоящият състав на II гражданско отделение, намира следното: В решението, чиято отмяна се иска, съдът е приел, след анализ на релевантните за спора по чл. 127 СК доказателства, че местоживеенето на детето и предоставяне на родителските права по отношение на него следва да се определят и предоставят на майката, която се явява по-пригодния родител. С оглед ниската възраст на детето, родено на 10.03.2012 г. същото се нуждае от непосредствена майчина грижа и ласка за правилното му психично-емоционално развитие и необходимостта от съхраняване на връзката майка-дете, което обосновава извод майката да се определи като биологично необходимия за нормалното отглеждане и възпитание на детето родител. Съдът приел, че тя има и по-добри възпитателски качества в сравнение с тези на бащата, тъй като търси законни способи за разрешаване на спора за родителските права за разлика от бащата, който прилага силови методи и поставя ромските обичаи над писаните закони и интереса на детето. При разглеждане на делото не са представени доказателства за осъждането на майката за извършени престъпления в Гърция - с решение едночленен наказателен състав на районния съд в А. от 18.11.2011 г. /№ 117945 от 2011 г./ е обявил за виновна Е. Н. в отнемане на чужди движими вещи с цел незаконното им придобиване, и то многократни деяния на 15.04.2011 г., поради което и същата е осъдена на затвор за срок 12 месеца, което наказание е преобразувано в парично за сума по 10 евро за всеки ден затвор. С решение № 2542/2012 г. на наказателен състав на районен съд П. Е. Н. е осъдена на затвор 7 месеца за организирана кражба, извършена на 16.02.2012 г., преобразувано наказанието в парично по 5 евро за всеки ден затвор. От представените в настоящето производство доказателства е видно определянето на едно общо наказание, определен е срок за внасяне на определеното парично за срок от 2 години на равни месечни вноски, /решение по дело № 13130/2014 г. на Атинския районен съд/. Въз основа на това с писмо от 4.02.2014 г. е пристъпено към освобождаването на Е. Н. от затвора. От представеното писмо на полицията до прокуратурата в А. е видно, че за опит за кражба на 20.08.2012 г. същата е била задържана. Доказателства за извършените от Е. Н. престъпления не са представени при разглеждане на делото, чието решение се иска да бъде отменено, нито са били поддържани такива твърдения по време на висящността на делото. Защитата на ответника относно родителските качества на майката се е свеждала до твърденията за заминаването на майката за Гърция в момент, когато детето е било на месец и половина, както и за липсата на заинтересуваност за състоянието на детето след като бащата го е завел в [населено място], в дома на неговите родители. Твърдения за извършените от майката преди раждането на детето /а и след това/ престъпления в Гърция не са поддържани, поради което и макар представените в настоящето производство писмени доказателства да са нови такива, същите не са от съществено значение за делото с оглед релевираните факти и относимостта им към преценката на родителските качества. Последните се преценяват въз основа на множество фактори с оглед защитата на интереса на детето /чл. 123, ал. 1 СК, чл. 125 СК/, като не могат да бъдат отречени единствено от наличието на осъждане. Законът не предвижда изрично такова основание и за ограничаване или лишаване от родителски права /чл. 131 и чл. 132 СК/. Фактът за постановените присъди като относим към родителските качества на майката не е твърдян в хода на делото, поради което и не е обсъждан при преценката на решаващия съд. Затова и представените в настоящето производство писмени доказателства не са от съществено значение за делото. Освен това, молителят е знаел за тези деяния, както и е могъл да се снабди с решението от 18.11.2011 г. на Атинския съд, както и с това от 1.02.2012 г. на районния съд в П. за осъждането на Е. Н. по време на висящността на спора, ако е считал същите за относими към него, при полагане на съответната грижа по воденето му, като страна по делото. Отмяната по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК касае хипотези на невиновна невъзможност за страната да представи доказателства, но не и начин да поправи пропуска си да ангажира доказателства в производството, както и да въвежда нови факти. Извънинстанционният способ е приложим при неправилните решения, при които спорът е разрешен по същество при непълнота на фактическия и доказателствен материал, която се разкрива след влизането му в сила, при предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Настоящият случай не е такъв, поради което и подадената молба за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение. С оглед на това и молителят следва да понесе направените от ответницата разноски в размер на 500 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Поради горното настоящият състав на ВКС, II г. о.