Решение № 10357 от 27.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8233/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от М. Х. М.., гражданин на Сирия, [етническа принадлежност], [вероизповедание], против решение 5744 от 09.06.2025 г., постановено по адм. дело 1162/2025 г. по описа на Административен съд- Хасково. Касаторът твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение и по същество отмяна на решението на председателя на Държавна агенция за бежанците и връщане на делото във вид на преписка на административния орган за ново произнасяне с указания за правилното прилагане на закона. В касационната жалба са изложени твърдения, че съдът неправилно е преценил отказа на административния орган за законосъобразен, като е посочено, че в проведеното интервю са налице достатъчно данни за упражнено насилие, като и преследване, но те не се взети в предвид от него. Отбелязано е, че в решението са незаконосъобразни позоваванията на решение на ЕСПЧ, издаването на което предшествува с десет години действителната ситуация в страната, от която идва жалбоподателя. Направено е възражение, че необосновано и незаконосъобразно е основаването на административния орган на некоректно и непълно събрана от самия него информация от лицето, кандидатстващо за статут. Посочено е, че съществуването на някакъв унифициран европейски въпросник -анкетна карта, за събиране не информация за изходната страна на лицето и обстановката в нея, не е основание да се приеме, че органът е изпълнил своето законово определено задължение да събира сам такава информация, която е релевантна за всеки конкретен случай, а и индивидуализираща реално съществуващата обстановка. Счита за неправилен извода, че не са представени доказателства, молителят да е лично засегнат. Твърди, че съдът е подходил формално при изследване на бежанската история и при анализа на ситуацията на сигурност в държавата по произход. Възразено е, че съдът неправилно е приел преценката на административния орган за ситуацията в страната на произход основана на информацията обективирана в предоставените справки. Посочено е, че това противоречи на общоизвестната информация по медиите. В подкрепа на изложените с жалбата твърдения и факти в проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител представя писмени доказателства извадки от сайта на МВнР и от Съвета на ЕС, както и извадка от сайта на Дойче веле. М. Х. М. се явява лично и чрез назначения му преводач заявява, че поддържа касационната жалба. От назначения по реда на ЗПП особен представител адв. Д. Попов по делото е постъпило становище по същество с развити в него доводи за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалвания съдебен акт. Изложението в становището преповтаря това развито в касационната жалба. Ответната страна, председателят на ДАБ, чрез юриск. Кръстева, оспорва жалбата като неоснователна. Представя справка с вх. МД-02-398 от 21.07.2025 г. на Дирекция Международна дейност при Държавна агенция за бежанците, справка с вх. МД-02-528 от 30.09.2025 г. и справка с вх. МД-02-483 от 10.09.2025 г. на Дирекция Международна дейност при Държавна агенция за бежанците. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение административният съд в производство по чл. 84, ал. 3 във вр. чл. 75 от Закона за убежището и бежанците е отхвърлил жалбата на М. Х. М., гражданин на Сирия, срещу решение 3120 от 10.04.2025 г. на председателя на ДАБ при МС, с което му е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови решението си, съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен по силата на закона орган, съдържа всички задължителни реквизити и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административният съд е установил от фактическа страна, че М. Х. М. първоначално, вече е упражнявал право да подаде молба за закрила, като производството по нея е завършило с решение 13021/01.09.2023 г. с което производството било прекратено. На 19.12.2024 г. той подава нова втора молба за закрила, като на 13.03.2025 г. с него е проведено интервю. На него заявява, че е напуснал нелегално Сирия през март 2023 г. за Турция, където останал около месец. Преминал в България нелегално през април 2023 г. Заловен е и отведен в затворения лагер [заличен текст], от където в РПЦ[заличен текст]. На 26.05.2023 г. с помощта на трафикант напуснал лагера, стигнал до Германия и се предал в бежанския лагер в Малберг, където подал молба за закрила, която му е отказана. На 17.12.2024 г. е екстрадиран обратно в България. Твърди, че е роден в гр. Маядин, обл. Дейр Ал Зор, където живял до напускането на Сирия. Не е арестуван и не е осъждан. Не сочи да е имал проблеми заради етническа или религиозна принадлежност с официалната власт, не е участвал в религиозна организация, не членувал в политическа партия или въоръжена групировка. Майка му, баща му, брат му и трите му сестри били в Сирия. Женен от 2022 г. Завършил начално образование, работил като бояджия. Не е служил в армията, получил призовки няколко пъти, първата през 2017 г. Виждал е бомбардировки от редовната армия. През 2020 г. загинали негови братовчеди и роднини при бойни действия. Спрямо него не е оказвано насилие, но са отправяни заплахи за мобилизация последно през 2017 г. Не искал да се върне в Сирия, защото нямало сигурност и животът е много тежък. Подал молба за закрила в България, която е сигурна държава и тук се чувствал защитен. Анализирайки подробно бежанската история на чужденеца на база даденото от него интервю в хода на производство пред административния орган, както и другите, събрани от органа доказателства, съдът е стигнал до извод за съответствие на решението на председателя на ДАБ с материалноправните разпоредби на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Съдът е приел, че по отношение на М. Х. М. не съществуват реални заплахи от каквото и да било естество- нито той, нито неговите близки са имали проблеми с властите, които да обосновават у него основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия и др. Чужденецът не е преследван лично в Сирия, поради което не са налице основания на същия да бъде предоставен статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Съдът е споделил становището на административния орган за липса на основания за предоставяне на М. Х. М. и на хуманитарен статут, доколкото по делото не се доказва осъществяването на нито една от хипотезите по чл. 9 от ЗУБ. Събраните по делото доказателства не сочат на наличието на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция/ чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ/, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание/ чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ/, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилното лице поради безогледно насилие в държавата му по произход- Сирия в случай на въоръжен конфликт /чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ/. Самият чужденец не навежда факти и твърдения за наличие на основанията за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9 от ЗУБ. За да обоснове доводите си във връзка с разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, административният съд се е позовал на разпоредба на чл. 15, б. "в" от Директива 2011/95/ЕО /Директивата/, приповтаряща разпоредбата на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета, така и на практиката на СЕС- Решение от 17.02.2009 г. по дело С-465/2007 г. на СЕС, както и на представените по делото справки за актуалното положение в Сирия. Въз основа на тях съдът е обосновал извод за наличие на съществена промяна в политическата и икономическа ситуация в Сирия в посока нормализиране на същата и излизане от досегашното състояние на вътрешен и международен въоръжен конфликт. Не се установява след оттеглянето от власт /или свалянето/ на досегашния президент Б. А., промяна в положението в Сирия в негативен аспект. Макар да е посочено, че все още има ситуации на несигурност, че хуманитарната ситуация остава сложна, но случите на въоръжени сблъсъци имат спорадичен и спонтанен характер. Не се установява степен на опасност от безогледно насилие спрямо цивилно лице, върнато там, която да съставлява основание за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Според съда в Сирия се установява приемливо ниво на сигурност за гражданите, налице е възможност за вътрешно разселване и спокойно пътуване, на което указва и наличието на немалко вътрешно разселени лица в Сирия, желанието на напуснали страната сирийци да се завърнат в нея, както и положителните сигнали в поведението на новите сирийски власти. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на АС- Хасково. Правилно административният съд, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства и изложената от чужденеца бежанска история, подробно анализирани от него, е приел, че по отношение на молителя не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец, изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ- изнесените от М. Х. М. факти в бежанската му история не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата му по произход. В проведеното интервю чужденецът е заявил, че е напуснал свободно и доброволно Сирия, за да се засели другаде, по точно в Германия, и не иска да се завърне в страната на произход. По отношение на него не са отправяни лични заплахи от субекти на преследване по смисъла на закона, не е арестуван, съден или осъждан, не е имал проблеми, свързани с етническия си произход или с изповядваната от него религия. Основателно съдът е приел, че наведените от молителя причини да не желае да се завърне в Сирия, нелегалното преминаване на границата между България и Турция, както границата на Германия, е по причина липса на сигурност и по икономически съображения, които не съставляват основания за предоставянето на статут на бежанец по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Причините са от личен и икономически характер, поради което крайният извод на първоинстанционния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен. Решението на съда е правилно и по отношение на отказа за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Обосновано съдът е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ или пък на тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Неоснователни са развитите в касационната жалба и от служебния защитник теза, за повърхностно разглеждане на цялата налична информация за ситуацията в Сирия. Разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗУБ транспонира съдържанието на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС на ЕП и на Съвета от 13 декември 2011 г. С изключение на позоваването на държавата на произход на молителя, член 15, буква б) от Директива 2011/95 съответства по същество на член 3 от ЕКПЧ, който е част от общите принципи на правото на Съюза и се съдържа като самостоятелен принцип в член 19, параграф 2 от Хартата на ЕС. Съгласно установената съдебна практика на Съда на ЕС, съдебната практика на Европейския съд по правата на човека относно тълкуването на ЕКПЧ следва да се взема предвид при тълкуването на обхвата на член 15, буква б) в общностния правов ред. Съдебната практика дава насоки относно тълкуването на термините "изтезания" и "нечовешко или унизително отношение или наказание". Предвид гореизложеното, когато се преценява необходимостта от предоставяне на субсидиарна закрила следва да се изхожда от това налице ли са субекти на тежки посегателства, които биха могли да причинят съответното отношение, наказание или изтезание в страната на произход по отношение на конкретния кандидат за закрила. Текстът на чл. 3 ЕКПЧ е относим при преценката на наличието на основания за забрана за връщане. В конкретния случай жалбоподателят не навежда фактически твърдения, от които да се направи извод за наличие на реална опасност за него от смъртно наказание или екзекуция или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание в страната на произход. Правилно съдът е приел, че не са налице основания за предоставяне на чужденеца и на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Съгласно Решение на съда на ЕС / голям състав / от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07 съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи. Значението на понятието" въоръжен вътрешен конфликт" е пояснено в цитираното по-горе решение на СЕС по дело С- 465/07 и доразвито / доразширено относно субектите, участващи в този конфликт/ в Решение на СЕС от 30 януари 2014 г. по дело C-285/12. Съгласно т. 35 от последното цитирано решение на СЕС разпоредбата на член 15, буква в) от Директивата следва да се тълкува в смисъл, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт трябва да бъде признато, когато редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или когато се сблъскват две или повече въоръжени групи, без да е необходимо този конфликт да може да бъде квалифициран като "въоръжен конфликт, който няма международен характер" по смисъла на международното хуманитарно право и без интензитетът на въоръжените сблъсъци, равнището на организираност на наличните въоръжени сили или продължителността на конфликта да бъдат предмет на преценка, отделна от тази за степента на насилие, съществуващо на въпросната територия. Горното разрешение следва да се тълкува във взаимовръзка с втория абзац от Решението на СЕС от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07, съгласно който съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт / бил той международен или вътрешен /безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти или от юрисдикциите на държава - членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Всичко гореизложено налага извода, че съществуването на въоръжен конфликт е необходимо, но не достатъчно условие за привеждане в действие на разпоредбата чл. 15, б. в) от Директива 2011/95, съответно за приложение на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Освен евентуалното наличие на вътрешен въоръжен конфликт, е необходимо да са достигнати толкова високи нива на безогледно насилие в резултат на този въоръжен конфликт, че самото връщане на чужденеца в територията на конфликта в качеството му цивилно лице да съставлява реална опасност за живота или личността му. В компетентност на административния орган и/или съда е предоставена преценката както за степента на безогледно насилие в резултат на въоръжения конфликт, на база последните актуални данни за обществено-политическата обстановка в държавата по произход, така и преценката за наличието на реални и потвърдени основания да се смята, че са налице тежки заплахи срещу живота или личността на върнатото там цивилно лице. В конкретния случай не е налице кумулативното наличие на всички, изброени по-горе предпоставки за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Въз основа на последните данни за обстановката в Сирия, включително и справките, представени от административния орган в касационната инстанция, се налага извод за значително успокояване на обществено-политическата ситуация и липса на вътрешен въоръжен конфликт. Дори да се приеме, че такъв вътрешен въоръжен конфликт все още е налице, не се установява такова високо ниво на безогледно насилие, което да води до съществуването на сериозни и потвърдени основания да се смята, че чужденецът, върнат в държавата му по произход в качеството му на цивилно лице, поради самият факт на присъствието си там, би бил изложен на тежки заплахи за живота или личността му. Обосновано съдът е приел, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. По делото не са налице и основанията за прилагане на принципа "non refoulment" (забрана за връщане), установен в член 33, параграф 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3), съгласно който чужденец, влязъл в България за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Няма фактически обстоятелства, които да налагат извод, че ако жалбоподателят бъде върнат обратно в Сирия има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. При това следва да се отчете обстоятелството, че кандидатът е млад и здрав мъж, а тежката политическа и икономическа обстановка в страната на произход в неговия конкретен случай не обосновава сама по себе си опасност от изтезания, нечовешко или унизително отношение. Преценката за предоставяне на исканата международна закрила следва да обхваща и цялостното поведение на чужденеца, в т. ч. обстоятелството, че същият нелегално е влязъл първо в Турция, където не е подавал молба за закрила, въпреки че Турция е включена в Списъка по чл. 98 от ЗУБ като "трета сигурна държава", както и фактът, че е преминал нелегално българската граница, нелегално е преминал и границата на Германия, както и всички други държавни граници, за да стигне до там, обстоятелството, че му е отказана международна закрила и в Германия. Цялостното поведение на касатора указва на желанието му да емигрира по икономически причини в държава от ЕС, а не на опит да се спаси от реални заплахи за живота и здравето му. Неоснователни са твърденията за наличие на достатъчно данни за упражнено насилие, както и преследване. Видно от интерввюто жалбоподателят категорично, ясно и недвусмислено заявява, че не е арестуван, нито осъждан, нито е имал проблеми заради етническа или религиозна принадлежност, не членувал в политическа партия или въоръжена групировка. Това се потвърждава и от факта, че неговите близки по точно майка му, баща му, брат му и трите му сестри били в Сирия и живеят там. Неправилен е доводът изложен в жалбата, че в решението са незаконосъобразни позоваванията на решение на ЕСПЧ издаването на което предшествува с десет години действителната ситуация в страната от която идва жалбоподателя. Следва да се отбележи, че в постановения съдебен акт, решаващият съдебен състав се е позовавал и цитирал само и единствено решения на СЕС, но не и на ЕСПЧ. СЕС и ЕСПЧ са две отделни, независими съдебни институции с различни компетенции и правомощия. Между тях следва да се прави разлика и не следва да се смесват или отъждествяват. Действително в решение на Съда (голям състав) от 17 февруари 2009 година по дело C-465/07 (Meki Elgafaji и Noor Elgafaji срещу Staatssecretaris van Justitie) се коментира и съпоставя съдебната практика на ЕСПЧ във връзка с член 3 от ЕКПЧ (вж. по-специално решение по дело NA. с/у Обединеното кралство), като и там се посочва, че напротив, член 15, буква в) от тази директива е разпоредба, чието съдържание се отличава от това на член 3 от ЕКПЧ и чието тълкуване при това положение трябва да бъде извършено самостоятелно, като се запазва зачитането на основните права, както са гарантирани те от ЕКПЧ. В акта на административния съд няма цитиран номер на решение или номер на дело на Европейския съд по правата на човека, каквито твърдения има изложени в жалбата. Неверни са твърденията, че административният орган се позовава на некоректно и непълно събрана от самия него информация, както и, че основаната на някакъв унифициран европейски въпросник -анкетна карта , за събиране не информация за изходната страна на лицето и обстановката в нея, не е мотив да се приеме, че органът е изпълнил своето задължение да събира сам такава информация, която е релевантна за всеки конкретен случай, а и индивидуализираща реално съществуващата обстановка. Информацията, на която се позовава административния орган в решенето си е събрана по предвидения и регламентиран за това процесуален ред в АПК и в развилото се законосъбразно административно производство. Тя е пълна, точна, ясна, всеобхватна и непротиворечива. В нея са установени, разгледани и изследвани конкретните обстоятелства и факти касаещи личното положение на молителя неговата индивидуална бежанска история, както и актуалната и реална обстановка в страната му на произход. Установената от административния орган фактическа обстановка се потвърждава не само от проведеното интервю и попълненият някакъв унифициран европейски въпросник -анкетна карта , но и от всички други събрани в производството доказателства. Изложените в тях данни не се изключват взаимно и не се противопоставими и противоречиви, а си кореспондират. Относно изповядваната религия следва да се отбележи, че този въпрос е изрично изяснен още по време на проведеното интервю и не са установени данни лицето да е имало проблеми, да е заплашвано или преследвано заради това. Тези изводи не са оборени и в проведеното съдебно първоинстанционно производство, както и в настоящето касационно такова. Правилни са изводите на съда за ситуацията в страната на произход. Данните за общественото, политическото и икономическо положение в Сирия се установяват не само от цитираните в пъровоинстанционното съдебно решение справки от 14.03.2025 г. и от 19.05.2025 г., но те се потвърждават и осъвременяват и от приложените в настоящето производство нови, допълнителни и актуални справка с вх. МД-02-398 от 21.07.2025 г. на Дирекция Международна дейност при Държавна агенция за бежанците, справка с вх. МД-02-528 от 30.09.2025 г. и справка с вх. МД-02-483 от 10.09.2025 г. на Дирекция Международна дейност при Държавна агенция за бежанците. С чл. 21, ал. 1, т. 6 от Устройствения правилник на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, законодателят е възложил на дирекция "Международна дейност" при ДАБ събирането, поддържането и актуализирането на база данни за държави по произход и за трети сигурни държави, което включва обща географска, политическа, икономическа и културна информация, както и информация за правната уредба и за спазването на правата на човека. Справките с издател посочената дирекция се съставят в изпълнение на т. 7 от с. р., на базата на публично достъпни външни източници на информация, като при изготвянето им се съобразява "Методология на Агенцията на Европейския съюз за убежището за изготвяне на информация за страните на произход". Същите представляват официални документи и съставляват годно доказателствено средство във всички фази на административните производства по ЗУБ. Доказват, че компетентният орган е извършил проверка и е установил определени факти, отразени в документите. Справките се изготвят в кръга на правомощията на агенцията и следва да се даде приоритет на доказателствената им тежест, в случай че съдържанието им не се опровергава от други доказателствени източници, какъвто е настоящият случай. Относно опасенията на чужденеца от възможността да бъде взет за военна служба, следва да се уточни, че те не са подкрепени с никакви конкретни обстоятелства. Самият той посочва, че е търсен едва през 2017 г., което е доста отдалечено във времето, а и самото отбиване на редовна военна служба към редовната армия на съответната държава е негово законово задължение и не е повод и причина за искане на бежански или хуманитарен статут. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд- Хасково е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,