Решение № 12174 от 10.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 374/2018 г.

Решение № 12174 от 10.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 374/2018 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Станимирова, процесуален представител на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), срещу решение № 6136 от 30.10.2017 г. по адм. дело № 6280 по описа за 2017 г. на административен съд - София град в конкретно посочена част от него. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и като необосновано, отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго с отхвърляне жалбата на лицето срещу решението на КЗЛД в оспорената негова част, като не претендира присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - С. Джуров оспорва същата като неоснователна чрез становище по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК. Ответната страна по касационната жалба - ЧСОУ "Дружба" не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред административен съд - София град (АССГ) е било решение № П-5973 от 25.04.2017 г. на КЗЛД. Това административно производство е започнало по повод жалба от С. Джуров от 8.08.20.2016 г., (стр. 35 от съд. досие) като родител и законен представител на непълнолетния Б. Д., ученик в [номер] клас при ЧСОУ "Дружба", срещу отказ на последното да му се предостави исканата информация със заявление от 03.06.2016 г. (стр. 36 от съд. досие) и конкретно доклад на класния ръководител, молба на родителите на съучениците на детето му и копие от дневника на [номер] клас, в който са описани забележките на децата, ученици в класа. Не са предоставени и поисканите видеозаписи от 21.04.2016 г. и от 04.05.2016 г. Административният орган - КЗЛД е приела, при съобразяване с легалното определение по чл. 2, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), че исканата информация не съставлява лични данни по смисъла на закона. Докладът на класния ръководител и молбата от родителите на съучениците от [номер] клас съставляват вътрешно училищна документация, която отразява мнение на учителя по отношение на ситуации, свързани с училищния процес в класа и виждането на родителите по същия повод. Според него "това се определя и от характера на тези документи, информацията в които макар и да има отношене към сина на жалбоподателя поради проблемните отношения между неговото дете и съучениците му, техните родители и учителите, то тя не е от категорията информация, която самостоятелно и без връзка с други сведения да идентифицира ученика Б. Д. еднозначно и по категоричен начин". Възникналите отношения по повод настъпилите конфликти се регулират от съответни разпоредби от Закона за народната просвета и Правилника за прилагането му, в които е регламентирано управлението на системата на народната просвета, включително контролиране дейността на училищата. По повод на така приетия характер на търсената информация, като такава неотговаряща на изискванията на чл. 2, ал. 1 от ЗЗЛД, е отхвърлена жалбата от 8.08.2016 г. срещу ЧСОУ "Дружба" в частта, свързана с непредставяне на исканата информация относно доклад на класния ръководител и молбата от родителите съучениците на Б. Д. от І А клас. По повод на жалбата до КЗЛД в частта, с която е заявено искане за предоставяне на копие от дневника на [номер] клас, в който са описани забележките на децата, ученици в класа, Комисията е приела, че жалбата е основателна, поради което и при липса на отговор по заявление № 153 от 3.06.2016 г. такъв следва да се предостави в табличен вид и само по отношение на Б. Д. Административният съд - София град е изложил подробни мотиви от фактическата страна по спора, като е отграничил предмета на спора и това е решение № П-5973 от 25.04.2017 г. на КЗЛД в частта, в която от административния орган е прието, че исканата информация не отговаря на изискванията на чл. 2 от ЗЗЛД и е отхвърлил жалбата на С. Джуров. Съдът е квалифицирал като отказ този на Комисията да се произнесе по жалбата на С. Джуров срещу мълчаливия отказ на ЧСОУ "Дружба" да предостави достъп до записите от системата за видеонаблюдение в училището. В частта, с която жалбата е уважена от Комисията, не е налице правен интерес от оспорване. Според него такъв е налице за посочените две части от решението на Комисията, което е годен административен акт, издаден от компетентен орган при спазване на изискванията на закона за форма и при отсъствие на нарушения на административнопроизводствените правила. АССГ е направил извод, че оспореното решение е материално незаконосъобразно. За да се обоснове е направил анализ на чл. 2, ал. 1 от ЗЗЛД и формирал извод, че двата документа, доклад на класния ръководител и молба от група родители, съдържат достатъчно информация, на база на която да се идентифицира Б. Д., ученик в [номер] клас, още повече, че в тях се съдържа информация за неговото поведение, за конкретни ситуации и съответните негови реакции. Дори да се квалифицира като вътрешно училищна тази информация, това не представлява пречка да бъде предоставена. Това е от значение за самото дете, както и за родителите му. Според него е без значение, че е била предоставена възможност на последните да се запознаят с документите, т. е. да ги прочетат. Същата следва да бъде предоставена, в обем относим само до Б. Д. Съдът е изложил аргументи, че не е направено произнасяне от административния орган по повод на жалбата на С. Джуров относно поисканата информация чрез предоставяне на видеозаписите от посочените два дни. Пред самия администратор по смисъла на закона - ЧСОУ "Дружба" със заявлението от 03.06.2016 г. е направено такова искане, но е налице мълчалив отказ от негова страна, който не е бил предмет на произнасяне от КЗЛД. Съдът не е изложил съображения по съществото на акта, а именно мълчаливия отказ на КЗЛД, поради което е отменила решението в тази му част, с така приетия от него предмет на оспорване, и е върнал делото като преписка за ново произнасяне по съображения да не лиши жалбоподателят от инстанционно обжалване. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Неправилно административният съд приема, че е налице мълчалив отказ, понеже по делото са събрани доказателства, включително административната преписка и писмо от 16.08.2016 г., отговор от директора на ЧСОУ "Дружба", с предмет изричен отказ за достъп до обсъжданите доклад на класния ръководител, молба от родителите от [номер] клас, съответно и до видеозаписите. Неправилно съдът е преценил, че информацията, която се съдържа в двата поискани документа няма вътрешно училищен характер, а и следва да се посочи, че искането, предоставянето или получаването на копия от документи по своя характер не попадат в приложното поле на чл. 26 и сл. от ЗЗЛД. Освен това правото на достъп на всяко физическо лице до отнасящи се до трети лица лични данни не е безспорно. Конкретно по делото следва да се посочи, че заявлението е подадено от името на жалбоподателя, но не за достъп до негови лични и или на неговото дете данни, а за достъп до данните на трети лица по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗЗЛД. Освен това по делото се установява още от събраните доказателства в административното производство, че на родителите на детето е предоставен достъп до исканата информация, чрез запознаване с исканите документи и записите, които са били съхранени. Неправилно административният съд е приел, че административният орган - КЗЛД не се е произнесъл относно исканата информация, а именно достъп до нея чрез видеозаписите от посочените дни, съответно, че е налице мълчалив отказ. Административният орган е приел, че жалбоподателят е твърдял, че те са предоставени за 28.03.2016 г. и за 01.04.2016 г. (становище на С. Джуров, стр. 17 от съд. досие), но понеже срокът за тяхното съхранение е изтекъл, е налице невъзможност за запознаването с тях за другите. Освен това преглеждането на записите не е форма на достъп до лични данни, доколкото в тях съществуват лични данни на трети лица и достъпът изисква и тяхното съгласие или заличаване на последните при техническа възможност затова. Основателно е касационното възражение, че съхранението на видеозаписите е действие от категорията на обработване на лични данни. В чл. 23 от ЗЗЛД е въведено задължение на администратора на лични данни да предприеме необходимите технически и организационни мерки, за да защити данните от случайно или незаконно унищожение, или от случайна загуба, от неправомерен достъп, изменение или разпространение и пр. Срокът за съхранение е една от мерките за защита на лични данни. КЗЛД не е била сезирана с оспорване начина на обработване на лични данни, респ. няма твърдения за допусната незаконна форма на обработване на лични данни, съдържащи се във видеозаписите. По изложените съображения обжалваното решение в обсъжданата част следва да се отмени и постанови друго по съществото на спора с отхвърляне жалбата на С. Джуров срещу решението на КЗЛД в посочената част. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат, а и не са претендирани за присъждане. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение